Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Представлява развитие на хроничен възпалителен процес, който унищожава тъканта на жлезата. Щитовидната жлеза е най-голямата жлеза с вътрешна секреция. Отговорна е за въглехидратния, белтъчния и липидния метаболизъм в организма, а оттам и за почти всички процеси, протичащи в тялото ни. При заболяване от болестта на Хашимото може да се достигне до унищожаване на почти 80% от щитовидната тъкан. В резултат на това се влошава здравето и качеството на живот.

В своята книга „Тиреоидит на Хашимото: промени в начина на живот за откриване и отстраняване на първопричината“ Изабела Уенц я описва така: „Макар да спях по повече от дванайсет часа всяка нощ, бях много неспокойна, слаба и едновременно уморена и превъзбудена. Мислех си, че ако нещо наистина не ми е наред, то свръхпродуктивна щитовидна жлеза (хиперфункция) изглежда пасваше по-добре. По-късно разбрах, че докато тиреоидните антитела, произвеждани при автоимунен тиреоидит, атакуват щитовидната ми жлеза, в кръвообращението ми се освобождават пакети хормони, които причиняват симптоми на хиперфункция в допълнение към тези на хипофункция. Най-доброто от двата свята…

Аз съм 27-годишна жена, отдадена на кариерата си, наскоро омъжена, горд собственик на прелестно куче порода Померан, пестелива (но все пак модерна и стилна), аматьор готвач, начинаещ в козметологията химик, ориентирана към семейството, бивш пушач, неупотребяващ алкохол, йога ентусиаст, любител на скрапбук техниката, медицински работник… с тиреоидит на Хашимото.

Какво означава за вас хашимото? За мен означаваше да загубя косата си, да се чувствам изтощена, тревожна, премръзнала и забравяща (състояние, познато още като известното „замъгляване на мозъка”), всичко това последвано от болка и вцепенение в двете ми ръце. За някои хашимото може да значи повтарящи се помятания, неспособност да свалят тегло въпреки диетите и упражненията, депресия, запек и години на фрустрация. За други може да са бледа кожа, ранно състаряване, усещане, че са летаргични, демотивирани, мудни… Подозирам, че пътуването ми с хашимото, както и при много от вас, е започнало много години преди диагностицирането, което в моя случай беше през 2009 г.

Според д-р Радослав Тошков (DeTox Center), който е рецензент на българското издание на книгата, заболяването вече се открива масово и това до известна степен намалява вниманието към него. Болестта на Хашимото бавно разрушава щитовидната жлеза. Това е процес, при който ние отделяме антитела към определени структури на жлезата, а тя е в състояние, в което има нужда да бъде подпомагана, за да може тялото ни да извършва нормално функциите си. Наблюдава се тенденция, при която липсва проследяване на антителата – проследява се единствено тиреостимулиращия хормон, а това е крайно неправилно. Автоимунните заболявания днес засягат повече женската част като цяло – това сочат статистиките. Над 80% от диагностицираните с  болестта на Хашимото са жени.

На 19 октомври в София, предстои премиерата на книгата на Изабела Уенц „Тиреоидит на Хашимото: промени в начина на живот за откриване и отстраняване на първопричината“. Издател за българския пазар е издателство ВДЪХНОВЕНИЯ. Предварителна поръчка може да се направи от тук >>> http://bit.ly/2yBws5u