Премиерата на книгата „Автоимунен палео протокол“ на Сара Балантайн, PhD, която издателство „Вдъхновения“ отбеляза на 20 юни в Park Center, събра над сто гости, сред които членове на различни групи, проучващи автоимунните заболявания. Боряна Герасимова взе участие в събитието, като ни накара да се замислим какво не сме направили за себе си, така че да живеем по-качествено. Като предприемач в сферата на персонализираната медицина, тя приема за своя кауза популяризирането на превенцията на социално значими заболявания с помощта на генетични изследвания.

Открадвайки си няколко минути след нейната лекция по време на събитието, слушам с интерес достъпния начин, по който обяснява значението на гените за здравето и при лечението на автоимунни заболявания. Усмихната и лъчезарна, Боряна успява да ме накара да се замисля дали не оставяме здравето си в ръцете на безотговорността и дали не е време да се ангажираме с грижа за него, за да бъдем по-щастливи.

Вие сте професионалист в изследването на здравето и гените, който е натрупал голяма част от своя опит чрез личните си преживявания. В кой момент разбираме, че имаме нужда от промяна?

Отговорът на този въпрос е строго индивидуален при всеки отделен човек. За съжаление понякога разбираме в момент, в който здравето ни вече се е влошило необратимо. Дали ще влезем в бърнаут; ще започнем да боледуваме все по-често; ще започнат проблеми с теглото или съня; дали ще дойде едно, но страшно заболяване; ще се влошават отношенията ни с близките ни или просто ще се чувстваме дълбоко нещастни – всяко едно от тези неща бихме могли да изтълкуваме като причина и повод за промяна. По мои наблюдения най-големите и радикални промени в личностен или професионален план идват тогава, когато човек изживява определена криза.

При мен най-яркият случай, в който осъзнах нуждата спешно да променя нещата, беше, когато бях едва на 26 г. и с диагноза онкологично заболяване.

Понякога цената на игнорирането на ранните симптоми за настъпващ проблем се оказва твърде висока.

А тези симптоми в някои случаи започват години преди да се развие заболяването.

Все пак има ли сигнали, които тялото ни дава, преди да светне червената лампа?

Тялото дава много сигнали, ако го познаваме добре и се научим да го слушаме. Както споменах, то може да ни говори чрез тревожност, проблеми със съня, повишаване на теглото без явна причина, хронична умора и много други. Тези сигнали понякога ни казват, че начинът, по който живеем, не е адекватен за нас, или не успяваме да се адаптираме в средата, в която живеем.

Винаги съм се впечатлявала от хора, които – бидейки по-чувствителни или по-развити духовно – успяват да взимат изключително навременни мерки за промяна. Такива хора знаят какъв вид динамика и качество на живот искат за себе си и следват своя план. А когато ситуацията започне да се променя по неблагоприятен за тях начин, те съумяват да направят навременни промени или да се оттеглят достатъчно рано, избирайки да не водят определена битка. Пожелавам всекиму да развие този усет.

Каква е първата стъпка, която трябва да предприемем, когато разберем, че имаме някакъв проблем в своя живот и в своето здраве?

На първо място, да не игнорираме проблема и да чакаме самичък да мине, а да заделим достатъчно ресурс от време и внимание, за да започнем да го решаваме. Много от нас понякога възприемаме нещо, което ни създава дискомфорт, за нормално. Един от най-честите случаи е хроничната умора. Отдаваме я на натоварения си начин на живот и дългите работни часове. Това може и да е така, но може и да е симптом на някои сериозни заболявания, включително автоимунни. Затова заделянето на време, в което да се провери причината за това състояние, е от особена важност.

Самото решение зависи много от контекста и сериозността на проблема, от това каква натура сме, дори и от манталитета на обществото, в което живеем. Сериозно бих подтикнала към това да не си губим времето в търсене и изпробване на решения панацея. Те са добър маркетингов трик, но рядко носят полза. По-добре е от самото начало да се настроим за подбиране на индивидуален за нас подход и умен, а не избор, който сме принудени да вземем заради влошеното си състояние.

Кой компонент от живота ни е най-важен, за да започнем промяната и да я внесем успешно в живота си?

В зависимост от естеството на промяната и етапа от живота ни, компонентите, които ще ни помогнат успешно да въведем една промяна, могат да варират значително. Понякога е напълно възможно да не знаем и точно каква промяна ни е необходима. Това е нещо напълно нормално и не следва да ни притеснява или спира. В този случай бихме могли да се обърнем към специалист, с чиято помощ да преценим откъде да започнем и да получим подкрепа по време на процеса.

Това, което помага за започването на промяната, е нашата вътрешна убеденост, че без действие ситуацията няма как да се подобри.

А за да я внесем успешно в живота си, от особена важност е подкрепата и съдействието на средата ни от близки хора, приятели, съмишленици, дори прекия ни ръководител на работа.

Зависими ли сме от гените си?

Да, разбира се. Но информацията за генома ни ни предоставя и много голяма възможност да направим информиран избор за грижата за здравето си и да подобрим ефективността ѝ.

Имайки детайли за генома си, можем да подходим проактивно – процесите, които не функционират добре, да бъдат подпомогнати или да ги включим в плана си за профилактика. Знаейки каква е нашата генетична предразположеност, можем да намалим риска от определени заболявания, което не е никак малко.

Така планираме по-добре здравето си, но не на базата на генерални препоръки, а на строго индивидуална за нас информация. В допълнение, самият здравен план ни помага да получим спокойствието, което идва със знанието. Че правим всичко, което е в нашата сфера на влияние и контрол, за себе си и за семейството си. Останалото е въпрос на приемане.

Как да разберем повече за гените си?

Информация за гените си можем да получим единствено чрез генетично изследване. Специфичното при него е, че картината на гените ни е непроменяема през целия ни живот. Когато подбираме за себе си генетично изследване, от голяма важност е да се информираме в детайл какво би ни дало то. Качеството на информацията, която ще получим, и доколко е приложима изобщо, зависи от множество фактори. Такива са например сертификацията на лабораторията, извършваща изследването, от броя и вида на изследваните гени, от предложената от специалист интерпретация на резултата. Генетичните изследвания в сферата на превенцията на заболявания и подобряване на здравето могат значително да се различават едно от друго, и затова е толкова важно предварителното проучване на подходящ за нас тест. Вече има и много достъпни услуги за пълно разчитане на генома – това също е чудесно решение, ако за нашия случай е необходимо да имаме информация за по-голям брой гени.

Можем ли да кажем, че гените по-скоро ни освобождават, когато сме информирани за тях, отколкото ни спъват?

Според мен това определено е така, що се отнася до сферите на нутригеномиката и нутригенетиката.

Често използваме гените като оправдание – „в моето семейство има тенденция на сърдечно-съдови заболявания, значи аз няма как да го избегна“, или „в моя род всички сме с наднормено тегло, значи и при мен това е нещо нормално и очаквано“.

Това всъщност е заучена безпомощност и едно бяло знаме, което развяваме, когато искаме да избягаме от отговорността си да се грижим за себе си. Информираността за генома ни ни освобождава от подобни оправдания и убеждения. Често виждаме как въпреки една неблагоприятна предиспозиция, бихме могли да предприемем много мерки, с които да си помогнем. Бившите оправдания се превръщат в лична отговорност.

Разбира се, неизбежно е да разберем за наши чисто физиологични ограничения. Например, ако искам да се занимавам професионално със спорт, но знам, че рискът от травми при мен е значително по-висок, тогава тази информация показва един своеобразен стъклен таван за кариерата ми. Това също така означава, че оттам нататък изборът е в моите ръце – дали да оставя на тази информация да ме спъне, или да се мотивирам да работя повече и да се запася с търпение по отношение на подготовката ми, и да взема мерки да намаля този риск. Понякога се оказва, че спортисти, които нямат толкова добър потенциал, с помощта на много труд и усилия, постигат значителни успехи. Знанието за генетично заложения атлетичен потенциал е водещата сила при такива хора – това, което им помага да се запасят с търпение и да знаят къде точно трябва да работят повече по себе си.

По какъв повод може да се обръщаме към теб?

Моята сфера е превенция и повлияване на заболявания с помощта на инструментите на персонализираната медицина и функционалната медицина. Инструментите са набор от генетични изследвания, както и хормонални, гастроинтестинални, включително и микробиом, и редица други. Работя с екип от експерти, с чиято помощ успяваме да помогнем на пациентите да вземат правилните мерки, които оправдават времето и ресурсите, които влагат в грижа за себе си. В същото време продължавам да търся партньорство със специалисти в сферата на здравеопазването, които имат желание да подобрят ефективността на решенията и режимите, които предлагат на пациентите си.

Междувременно работя по допълнителни проекти, с които целя да съдействам на хората в това да създадат свой личен здравен план и да повишават здравната си интелигентност.