Елица Стойчева за тайната на щастието

 

Ели е усмихнат и успешен сериен предприемач във всички сфери на живота си.

Занимава се със собствен бизнес повече от 15 години, като е съосновател и основен двигател на проекти в сферата на международната търговия, личностно развитие и неправителствения сектор.

Освен предприемач Ели е и търсач на щастието, смисъла и Вдъхновението.

Тя вече повече от 18 години изследва основните принципи на успеха и щастието, през призмата на различни енергийни, психологически и  духовни учения.

В книгата „52 стъпки към щастието”  тя споделя своите „тайни оръжия” за постигане на вдъхновение и щастие в ежедневието.

Коя е Елица Стойчева?

Казам се Елица Стойчева и за мен казват, че съм щастлива  и успешна.

И истината е, че се чувствам именно по този начин.

Но това невинаги е било така. Невинаги нещата са се случвали толкова лесно в живота ми. За мое щастие, обаче, на сравнително ранна възраст открих в каква посока искам да развивам себе си. Разбрах  и какви са качествата, които са ми необходими, за да постигам целите си.

И така, преди повече от 15 години реших да се хвърля в „дълбокото“, като стартирам свой бизнес.

 

Кои бяха най-трудните ти моменти по пътя? Какво успя да научиш от тях?

В моментите, в които бях най-несигурна и колеблива, все се намираха „добри приятели“, които да ми обясняват как точно проектът ми няма да се получи и ми чертаеха интересни картини за моето бъдеще, защото „В България не може да се прави бизнес“ и „ Всичко става с връзки“ или „Без солиден начален капитал е невъзможно да стартираш”.

Всъщност именно горните фрази ме мотивираха да продължа, в периодите, когато беше трудно, в периодите , когато сънят беше лукс, а задачите не спираха да се трупат, защото все пак учех, работех и успоредно с това стартирах проект след проект, като естествено крайните срокове за всички задачи се оказваха еднакви.

През годините жънех успех след успех, но в един момент осъзнах, че постигането на професионалните и личните ми цели не ми даваше усещане за повече щастие, напротив отдалечаваше ме от него.

Грижейки се да съм отговорна и успяваща, аз не си бях оставила пространство за безгрижие, лекота и щастие. Дори забавленията, които планирах за себе си бяха в списъка със задачи, и трябваше да се случват “ефективно”.

Добре, че вече бях изградила навика да си оставям време да погледна живота си отстрани и бързо осъзнах в какъв водовъртеж бях попаднала.

Как да избегнем ,,капанът на успеха‘‘ и желанието да постигнем всичко на момента?

Капанът на ,,успеха” и ,,ефективността” е страшно нещо. Така те засмуква и в него винаги има още и още – цели за изпълнение, лични промени за постигане, екзотични държави за посещение.

Изведнъж целият този претрупан списък със задачи, дори със забавления вече беше прекалено изискващ за мен. Вместо да празнувам и да се чувствам щастлива от постигнатото, аз исках още и още.

Докато в един хубав ден не си дадох сметка, че съм успяла и то в нещо, което ми харесва да правя. Имам чудесно семейство и приятели, посещавам красиви дестинации, НО не се чувствам щастлива.

Осъзнах, че освен какво правиш, много важно е и как се случва то. Ако цената е свързана със стрес, прекрачени лични граници и изисквания да си перфектен във всичко, то този успех идва в комплект с още по-високи нива на стрес, липса на радост и удовлетворение.

Тогава реших, че е крайно време да направя големите промени в личността си, които винаги съм искала. Да се изправя лице в лице с нефункционалните си модели на поведение, които непрекъснато изискваха нещо от мен и крадяха от моята енергия и най-вече от моето щастие.

За това взех радикално решение, че вече ще си поставям само цели, които ми носят щастие.

Какви промени направи лично за себе си и как ти се отразиха?

Оставих си време да почувствам истински мечтите, които исках да сбъдна. Време да си представя какво наистина ще ми донесе тяхното изпълнение и ако отговора не включваше усещането щастие – те просто отпадаха. И така 80 % от целите ми бяха задраскани. Вече дишах много по-леко.

Взех и друго важно решение – че вече ще отделям приоритетно време за моята почивка и удоволствия. Да поставям себе си на първо място в списъка с приоритети. И наистина започнах да го правя. Отначало беше много трудно да не приоритизирам всички „важни” задължения, които чакаха на опашка за моето внимание. Но малко по малко, ден след ден, се научих как да се грижа за себе си.

Научих се да приотизирам моето щастие и да се зареждам с дейности, които ми носят истинско удоволствие. В резултат накрая имах и доста повече енергия и ентусиазъм, за да свърша и другите – „важни неща”.

 

Усети ли видима промяна в живота си след като приложи тези стъпки?

Само с тези 2 прости решения, живота ми започна да се променя. Вече имах енергия и правех отново всичко с удоволствие, защото си оставях време за презареждане и забавления.

Когато се слуваше проблем, вместо да се ядосвам, да ровя защо, как и какво или да търся маниакално решение на секундата се научих просто да си давам време.

Време на пауза, в което да вентилирам стреса и гнева, че нещата не се случват както искам. Време да сменя енергията и настройката си или просто да си почина и презаредя. След това, вече в новото ми емоционално състояние, имах ресурсите да взимам доста по-адекватни решения и силите да предприема конкретни действия. А често проблемите се бяха решили сами.

Какво е щастието за Елица Стойчева?

Щастието и радостта са наши естествени състояния, просто ние ги саботираме и си поставяме хиляди условия за тях. Всъщност щастието е нещо много просто и много лесно за постигане. Дори постигане не е точната дума, ако погледнете децата дали те „работят”, за да постигнат щастие? Едва ли, те просто не му пречат.

Много е лесно и ние да направим същото, просто да се отпуснем и да бъдем щастливи. Повярвайте ми, всеки вътрешно знае как да направи това за себе си.

Но за да стигнем до тези отговори и осъзнавания и да освободим пространство, в което нашето щастие да разцъфти, ние трябва да се справим с плевелите и изкуствените захаросани оцветители, с които го поливаме грижливо и които го карат да вехне всеки ден.

Трябва да се справим с нефункционалните модели на самокритика и неприемане на себе си, които се пропиват във всички наши житейски области, трябва да му разчистим мястото от всички потиснати негативни емоции, които често напомнят за себе си, да разровим килера на нашите ограбващи вярвания и да се запознаем най-накрая с нашите саботьори и да се разберем с тях. 

Това направих и аз, но вече открила истински любовта към себе си, тези промени ставаха лесно. Ставаха с моето темпо, без насилие, без крайни срокове и стандарти за ефективност.

Когато човек подхранва своето щастие, отделя така важното време за дейности, които го зареждат и започне да се грижи внимателно за себе си, промените стават естествено и с лекота. А след всяка една от тях ти ставаш все по-лек, щастлив и умиротворен.

 

Какво да очакваме от новата ти книга-дневник „52 стъпки към щастието”?

Най-трудната битка е със себе си, беше казал някой. Бих се съгласила с това, но моят въпрос по-скоро е необходимо ли е процесът на личностно израстване да е битка? Когато усетих истински този отговор за себе си нещата станаха много лесни. Надявам се всеки от вас да успее да почуства това в някакъв момент от живота си. Да се откаже да воюва със себе си, с другите, с живота.

В моята първа книга – дневник „52 стъпки към щастието”, споделям с вас тайния си арсенал от техники, които ме подкрепят в моя път към щастието, смисъла и удовлетворението всеки ден.

Вярвам силно, че те ще помогнат и на вас да изградите живота, за който мечтаете. И най-вече да се чувствате щастливи и вдъхновени, докато го правите и в успехите и в предизвикателствата по пътя.

Надявам се и вие да изберете себе си и своето щастие и да намерите смелостта да се впуснете истински в приключението „52 стъпки към щастието” без повече отлагане.

Заслужавате го!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Fill out this field
Fill out this field
Моля, въведете валиден имейл адрес.
You need to agree with the terms to proceed