fbpx

Историята на едни хлебчета

  By vdahnovenia  ,   

януари 12, 2018

Често си мислим, че можем да контролираме нещата, да управляваме живота си, да възпитаваме децата си, да ковем сами съдбата си. И до толкова се увличаме, че забравяме да се наслаждаваме на момента и да проумеем че животът ни е даден, за да се радваме и за да обичаме. Хората, с които се срещаме, идват и си отиват не защото ние контролираме живота си, а защото така са се преплели съдбите ни. И ние можем само да ги обичаме и да им дадем шанс и те да ни обичат.

  • Cook: 35 mins

Ingredients

Сухи съставки:

2 чаши брашно от лимец

1 чаша брашно от киноа

1 чаша семена по избор – аз използвам тиквени и слънчогледови, вие може да ползвате сусам и овесени ядки или мак и нигела… каквото пожелаете

1/2 ч.л. сол

1 ч.л. сода

1 ч.л. бакпулвер

Мокри съставки:

2 с.л. студено пресован зехтин

2 с.л. ябълков оцет

2 чаши вода

Допълнително:

1/2 стрък праз лук, нарязан

1 с.л. ким за поръсване

лют червен пипер – по желание

Directions

1Смесваме сухите съставки в купа и разбъркваме. После смесваме мокрите, разбъркваме и добавяме към сухите. Разбъркваме и слагаме по малко от сместа във формички за мини кекс чета. Подреждаме праз лука и лютия червен пипер (ако ще слагаме от него)и добавяме по още малко от сместа за хлебчетата и поръсваме с ким на вкус.

2Ако не разполагате с брашно от лимец и от киноа (аз си ги меля сама), може да смесите други две брашна или просто да използвате най-качественото пълнозърнесто, с което можете да се снабдите. Печем на 180 градуса в предварително загрята фурна за около 15-20 минути. Хапваме топли :)))))

Ей такива мисли ми минават последно време през главата. Мисля си ги най-често по повод възпитанието на децата и това как се налага да ги вкарваме в някакви норми и шаблони, често неприемливи и за нас самите, но сме решили, че социумът  ни ги налага –да им пробутваме разни мухлясали правила и да им казваме кое е добре и кое не за тях. А това, което има най-голямо значение в общуването ни с тях, е колко любов ще успеем да им дадем и до колко ще им позволим да ни дарят с любовта, която носят в сърцата си. Защото времето лети и докато се усетим, малките бебчета стават зрели мъже и жени. Тогава нашите мухлясали правила няма да са центърът на света за тях и единственото, което ще остане, е споменът за нашата любов.
Мили родители, ние можем само да обичаме децата си! Правилата са си правила, но те не са най-важното. Най-важното са децата ни!

Този пост трябваше да е весел и да ви разкажа за червените папагали, които сина ми вижда вместо светофари, а и как откри праз лука в мини хлебчета. Коментарът му беше „Мамао, не знам какво си сложила в хлебчетата, но с страшно вкусно”. Та… ето ви още един пример за това как нещата се случват, докато ние си правим планове.

00:00

0 Reviews

All fields are required to submit a review.

Меню