

Историята на едни хлебчета
By vdahnovenia Закуски, Хляб, мъфини и печива печене
януари 12, 2018
Често си мислим, че можем да контролираме нещата, да управляваме живота си, да възпитаваме децата си, да ковем сами съдбата си. И до толкова се увличаме, че забравяме да се наслаждаваме на момента и да проумеем че животът ни е даден, за да се радваме и за да обичаме. Хората, с които се срещаме, идват и си отиват не защото ние контролираме живота си, а защото така са се преплели съдбите ни. И ние можем само да ги обичаме и да им дадем шанс и те да ни обичат.
- Cook: 35 mins
Directions
1Смесваме сухите съставки в купа и разбъркваме. После смесваме мокрите, разбъркваме и добавяме към сухите. Разбъркваме и слагаме по малко от сместа във формички за мини кекс чета. Подреждаме праз лука и лютия червен пипер (ако ще слагаме от него)и добавяме по още малко от сместа за хлебчетата и поръсваме с ким на вкус.
2Ако не разполагате с брашно от лимец и от киноа (аз си ги меля сама), може да смесите други две брашна или просто да използвате най-качественото пълнозърнесто, с което можете да се снабдите. Печем на 180 градуса в предварително загрята фурна за около 15-20 минути. Хапваме топли :)))))
Ей такива мисли ми минават последно време през главата. Мисля си ги най-често по повод възпитанието на децата и това как се налага да ги вкарваме в някакви норми и шаблони, често неприемливи и за нас самите, но сме решили, че социумът ни ги налага –да им пробутваме разни мухлясали правила и да им казваме кое е добре и кое не за тях. А това, което има най-голямо значение в общуването ни с тях, е колко любов ще успеем да им дадем и до колко ще им позволим да ни дарят с любовта, която носят в сърцата си. Защото времето лети и докато се усетим, малките бебчета стават зрели мъже и жени. Тогава нашите мухлясали правила няма да са центърът на света за тях и единственото, което ще остане, е споменът за нашата любов.
Мили родители, ние можем само да обичаме децата си! Правилата са си правила, но те не са най-важното. Най-важното са децата ни!
Този пост трябваше да е весел и да ви разкажа за червените папагали, които сина ми вижда вместо светофари, а и как откри праз лука в мини хлебчета. Коментарът му беше „Мамао, не знам какво си сложила в хлебчетата, но с страшно вкусно”. Та… ето ви още един пример за това как нещата се случват, докато ние си правим планове.