Естественото решение за бебешкия сън

Нека да разгледаме няколко приключения, свързани с бебешкия сън:

Ситуация 1

Държиш сладкото си бебе на ръце, с тих глас му пееш приспивна песничка и леко се поклащаш насам-натам. Съкровището ти най-сетне се унася. Ти изчакваш малко и го поставяш в детското креватче с прецизността на сапьор, обезвредяващ бомба с часовников механизъм. Внимателно се изправяш, обръщаш се и започваш да се изнизваш от стаята ловко и безшумно като истински нинджа. В този момент пронизителен писък разцепва тишината. Ти въздъхваш дълбоко и отново гушваш бебето, за да започнеш отначало процедурата по приспиването му.

или

Ситуация 2

По време на разходката ви в парка (или до магазина) твоето бебе е заспало блажено в количката. Ти си приключила с всичките си задачи и отдавна е време да се прибираш. Но вместо това обикаляш по улиците с равномерна скорост, при това стараейки се да уцелиш всяка дупка или неравност по пътя, защото знаеш, че ако се събуди сега, наследникът ти няма да заспи повече и остатъкът от деня ще се превърне в какофония от бебешки плач, родителски въздишки и лошо настроение.

или

Ситуация 3

Бебето ти още няма и половин годинка, но вече изцяло владее твоя живот. Малкото съкровище обича да спи в кошницата си за кола – толкова, че е способно да заспи дори и за шестте минути, които са ти нужни да стигнеш от кабинета на педиатъра до дома си. Но това не е всичко! Винаги, когато колата спре за повече от минута-две, бебето се буди с плач и отказва да заспи, докато не потеглиш. Ако пък неразумно опиташ да го извадиш от проклетата кошница и да го приспиш в легълцето му, плачът му е не само безутешен, но и достатъчно гръмогласен, за да събуди и мъртвите. Така че ти правиш точно това, което вероятно би направил всеки родител на твое място. Прибягваш до услугите на автомобила си. И шофираш часове наред всеки път, когато се налага да се справиш с тежка ситуация като колики, никнене на зъбки или просто вторник.

или

Ситуация 4

Ти си властелинът на суеверията. Безкрайните (и често безплодни) опити да приспиш бебето си са те научили да разчиташ всички възможни знаци в обкръжението си. Например знаеш, че малкото човече заспива по-бързо и лесно, ако в стаята е хладно, но чаршафите в леглото му са от памучно трико (за да не са студени на допир). Наясно си също така, че потупването на гръбчето му действа приспивно, а галенето на косичката по-скоро го дразни. Споменахме ли, че заспива по-бързо, ако му дадеш да стиска лилавото пингвинче? Тъкмо си овладяла всички тънкости на фън-шуи и изведнъж се оказва, че те рязко спират да работят.

Разпознаваш ли се в някоя (или всички) от тези истории? Ако е така, имаме добра новина за теб: ти си съвършено нормален родител на съвършено нормално бебе. Сблъскваш се със съвършено нормални (макар и често обезкуражаващи) явления в моделите на бебешкия сън. Разбира се, не казваме, че трябва да се примириш и просто да чакаш детето ти да тръгне на училище, за да се наспиш най-сетне като хората. Има и по-добър начин и той не включва употребата на приспивателни.

По колко часа спят бебетата?

През 2005 г. Националната фондация по съня (NSF) на САЩ възлага национално проучване на сънните навици и поведението на деца под четиригодишна възраст. Нуждата от сън варира през първата година, но според педиатричното звено на NSF повечето бебета след възрастта на новороденото се нуждаят от между тринайсет и петнайсет часа сън на денонощие. И това е едва минимумът. Някои бебета се чувстват прекрасно с шестнайсет часа на ден или дори повече. Но според изследването на NSF около половината от американските бебета получават само дванайсет часа или по-малко сън дневно. В България, по всяка вероятност, картината е същата.

Това е сериозен проблем: едно шестмесечно бебе, което спи по дванайсет часа на ден, ще загуби общо стотици часове сън до края на първата си година! Това проучване показва също, че макар родителите да искат децата им да спяха повече, те не осъзнават, че децата им обикновено имат нужда да спят повече. Дори и най-добронамерените родители често не съумяват да осигурят на бебето си достатъчно сън, защото:

• Не знаят как. (Ето, вече близо час го люлея, а то не заспива и това е!)
• Не успяват да се справят. (По цял ден съм сама с двете деца. Правя всичко възможно, но невинаги успявам да ги сложа да спят навреме следобед.)
• Или социалният натиск върху тях е твърде силен. (Бебето има купища стимулиращи мозъчното развитие играчки, освен това посещаваме йога заедно, а аз имам и задачи из къщата. Времето просто не ни стига!)

Защо се получава така, че бебетата хем не спят достатъчно, хем не искат да заспят, когато е време за сън?

От десетилетия учените изследват човешкия сън с неговите ритми, особености и разстройства. През 50-те години на ХХ век изследователят на съня и пионер в областта Натаниел Клейтман открива, че мозъкът редува относително неактивната NREM фаза на съня и високо активната REM фаза по предвидим начин, като приблизително на всеки 90 минути преминава през двата етапа. Клейтман извежда също теорията, че 90-минутният цикъл е фундаментална единица за време за много от другите функции на тялото и го нарича основен цикъл на почивка и активност (Basic Rest and Activity Cycle), накратко BRAC.

BRAC е програмиран вътрешен часовник, който редува периоди на почивка с периоди на активност. Хората имат 90-минутни цикли на будност през деня. В рамките на един цикъл един след друг следват период на оживено будуване, период на тихо съсредоточаване и период на отнесеност. Когато ние, възрастните, стигнем до края на един 90-минутен цикъл на будност, може да усетим лек спад на вниманието, а след това отново да увеличим оборотите, навлизайки в нов 90-минутен цикъл.

При бебетата на възраст под една година обаче тази цикличност е много по-ясно изразена. В края на всеки цикъл те не просто губят фокуса си, а са натрупали така нареченото „сънно напрежение“, което трябва да освободят, като заспят. Заключението на учените е, че 90-минутният цикъл често присъства от раждането, въпреки че някои новородени спят по-начесто, докато пораснат достатъчно за BRAC с пълна дължина. Към навършването на една година 90-минутният цикъл започва да става по-слабо изразен и не диктува в такава степен поведението на сън.

Какво означава това за теб?

Означава, че ако им се даде възможност, в края на цикъла си на будност бебетата са готови да спят. Този цикъл е в основата на плана С.П.И.М., разработен от американския невробиолог, изследовател на съня и експерт по бебешкия сън д-р Поли Мур. По време на проучванията си в Центъра за изследване на съня на Scripps Clinic, както и по-късно, като Директор клинично развитие в компанията Intra-Cellular Therapies, Inc., тя осъзнава належащата нужда от повече информация относно моделите на сън при бебетата и от образоване на родителите в посока осигуряване на пълноценно развитие на децата им.

Планът С.П.И.М. е първият, разработен в съответствие с естествения цикъл BRAC, и се основава върху схващането, че едно новородено бебе може да остане будно в продължение на 90 минути, след като се е събудило (без значение дали преди това е спало само половин час, или цяла нощ), а  след това има нужда да заспи отново. С възрастта времето на бодърстване се удължава, но до навършването на една година периодите на будуване остават кратни на 90 минути. С други думи, някои бебета могат да остават будни в продължение на 180 или дори 270 минути, преди да им се доспи отново. Важно за родителите е да се научат да разпознават сигналите, показващи, че бебето им има нужда от сън. А също и да му осигуряват възможност да спи винаги, когато това е необходимо.

Как да го направиш?

Книгата на д-р Мур, „Естественото решение за бебешкия сън“, вече е факт и на българския книжен пазар от издателство „Вдъхновения“. Предоставяйки отговор на всичките ти въпроси във връзка с бебешкия сън, тази книга ще сложи край на безбройните еквилибристики по приспиване на твоето бебе. Тя ще те научи как да му осигуриш пълноценен сън в съответствие с естествените му биологични ритми.

Освен това в книгата можеш да намериш и още полезна информация за това как да се научиш да разпознаваш сигналите за недоволство на бебето, което в повечето случаи изразява с плач. Както знаеш, причините може да са много. Но прилагането на плана С.П.И.М. и на допълнителните препоръки на д-р Поли Мур по темата ще ти даде повече яснота и увереност. Особено в онези моменти, в които искаш да помогнеш на бебето си да спре да плаче и да се успокои, но нямаш идея каква точно е причината. В дългосрочен план прилагането на плана С.П.И.М. помага на бебето да се научи само да разпознава сигналите си за сън и да плаче по-малко.

Струва си да опиташ, нали?