Топ 3 мита за перфекционизма

В предишната статия разгледахме корените на перфекционизма. Днес ще се спрем на ТОП 3 най-големи мита за перфекционизма. Важното в случая е да разберем как той не само не ни помага, но и доста често ни пречи. В книгата си „Смела, а не перфектна“ Решма Сауджани споделя 10 мита за перфекционизма, като ги разглежда доста подробно с теоретична част и с много реални истории от нейните срещи с хиляди жени. Но също така ни дава и ефективни стратегии за справяне с проблема. Защото перфекционизмът е проблем, а не предимство. Той ни пречи, спъва ни и по-често ни вкарва в състояние на парализа на анализа, отколкото в действие.

Какво имам предвид? Чети нататък и ще разбереш.

Стана клише да се определяме като перфекционисти в работна среда. Ние в екипа също „страдаме от тази болест“. Затова и имаме такава необходимост да говорим за това. Освен това наистина можем да споделим от личния си пример, че перфекционизмът повече ни пречи, отколкото ни помага!

Определяме се като перфекционисти, вярвайки, че това предполага високи стандарти за изпълнение и голямо внимание към детайла. Иронията е, че перфекционизмът всъщност пречи на отличните постижения. Той ни кара прекалено да се замисляме, да се взираме, да анализираме – твърде голям стремеж към съвършенство, но недостатъчна реализация.

Може би си мислиш:

„Разбира се, в някои професии е добре да има известно несъвършенство, но всички искаме професионалистите, на които разчитаме, като лекари или адвокати, да бъдат перфекционисти, нали?“

Изследванията убедително доказват, че това мислене е погрешно. Например проучване от 2010 година, проведено сред хиляда и двеста университетски преподаватели, установява, че тези, които се стремят към съвършенство, по-рядко публикуват или биват цитирани. Изследванията потвърждават, че най-успешните хора в дадена област е по-малко вероятно да са перфекционисти, защото притеснението от допускане на грешки пречи.

А сега да видим как сами продаваме на себе си неработещи идеи, фалшив идеал за висок стандарт, който всъщност понижава стандарта ни!

Мит № 1: Когато всичко стане идеално, ще бъда щастлива

Веднъж прочетох, че парите, които човек трябва да има, за да се чувства щастлив, винаги са с 10% повече от сумата, с която разполага. Това изглежда невероятно сравнение с начина, по който ние преследваме неуловимото съвършенство.

Мислите вървят в следната последователност: ако изглеждам добре, имам добра работа, точния партньор до себе си, всичко ще си дойде на мястото и аз ще бъде щастлива. Често правим невъзможното, за да постигнем това.

За да постигнем перфектния си идеал, ние отброяваме по десет хиляди крачки на ден, тренираме седем пъти седмично, премахваме въглехидратите от диетата си. Четем безкрайни статии, блогове и книги за това как да напредваме в кариерата си, да намерим баланс между професионалния и личния живот, да привлечем идеалния партньор. Стремим се към най-желаната работа или роля в нашата общност, за която всеки ни казва, че бихме били идеални. Имаме между две и пет деца, купуваме перфектната къща, придобиваме всички подходящи неща.

А накрая щастливи ли сме от всичко това?

Цифрите казват: „не“.

Според Националния институт за психично здраве на САЩ една от всеки четири жени преживява тежка депресия през живота си. Проучване, направено през 2009 година от Пенсилванския университет, озаглавено „Парадоксът на намаляващото женско щастие“, показва, че въпреки че през последните 35 години животът на жените се е подобрил по отношение на увеличените възможности, по-високото заплащане и свободата от домакинските задължения благодарение на технологичния напредък, тяхното щастие е намаляло. Би трябвало да сме по-щастливи, но не сме.

И защо?

Защото забравяме да се наслаждаваме на пътя!

На малките победи и на живота тук и сега.

А той е прекрасен в своето несъвършенство. Когато се опитваме да променим живота си, партньора си, себе си, ние всъщност си казваме че не сме достатъчно добри. Ама наистина ли? Задай си въпроса директно и си отговори… директно!

Не те познавам лично и не, не знам подробности за твоя живот. Но съм убедена в едно: винаги, винаги има с какво да се похвалим пред себе си. Всички имаме достатъчно постижения, красиви постъпки, всички ние сме ценни за някой до нас – такива, каквито сме си – несъвършени, но истински. Ние просто не го правим. Не се хвалим, не се поздравяваме пред най-важния човек в живота ни (ние самите).

Ето едно упражнение, което може да ни помогне.

В края на деня или в края на всяка седмица се похвали за свое лично (или професионално) постижение. Потупай се (мислено или, още по-добре, реално, т.е. чрез физически акт) по рамото и си кажи: „Добре се справи момиче!“

Никога, никога не забравяй да се похвалиш за постижение, победа или нещо хубаво, което си направила! за предизвикателство или трудност, които си преодоляла. Това тренира и смелостта ти, и личната си самооценка!

Мит №2 : Да постигаш отлични резултати и да си съвършена не е едно и също нещо

Лесно е да си кажем, че се стремим да бъдем съвършени, защото имаме високи стандарти и искаме да се усъвършенстваме. Какво лошо има в това? Но нашето възпитание да бъдем перфектното момиче, е размътило водата тук. Истината е, че можем да бъдем отличници, без да сме съвършени. Двете не са едно и също нещо.

Разликата между отличните резултати и перфекционизма е като разликата между любовта и обсебването. Едното дава свобода, другото е нездравословно. Перфекционизмът е игра на всичко или нищо – или успяваш, или се проваляш. Точка. Няма малки победи, няма високи оценки за положените усилия. Ако се стремиш към съвършенство и не успееш, това може да те извади от строя.

От друга страна, когато се стремиш към отлични резултати, ти не позволяваш на неуспеха да те съкруши, защото това не е игра на принципа „или печелиш, или губиш“.

Отличното справяне е начин на съществуване, а не мишена, която можеш да уцелиш или да пропуснеш. То ти позволява да се гордееш с усилията, които полагаш, независимо от резултата. Аз ще бъда първият човек, който ще ти каже, че е чудесно да имаш високи лични стандарти. Ти трябва да се подготвиш добре и да се стремиш да направиш всичко възможно на интервюто, заседанието, събитието, речта, играта или проекта – било то в професионален или личен план. Няма нищо лошо в това да имаш здравословно желание за висок успех, дори за победа. Ненормалното е да си поставиш невъзможни цели и да се чувстваш смазана, ако не постигнеш идеалните резултати.

Осъзнаваш, че преминаваш границата от стремежа към отлични резултати към перфекционизъм, когато почувстваш, че нищо никога не е достатъчно. Важен ориентир за достигане на това състояние е, ако не знаеш кога да празнуваш. Аз все още се наблюдавам.

Хората ми казват: „Уау, Решма, постигнала си много“ и веднага едно тъничко гласче в главата ми прошепва: „Не чак толкова“. Това е призракът на перфекционизма, който говори и изсмуква цялата радост от резултатите. Но ако се стремиш към отлични резултати, а не към съвършенство, ще почувстваш гордост от постиженията си. Напоследък работя върху това да определя в кои моменти да празнувам, когато постигна нещо. Пускам си много силно моята любимка Бионсе и танцувам в хола, вземам си от онези упадъчно добри шоколадови бисквитки от любимата ми пекарна и дори публикувам в „Туитър“ малък поздрав към самата себе си.

Перфекционизмът действително може да съсипе нещо добро.

Вместо да ни позволи да видим всичко онова, което сме направили правилно, то ни кара да се съсредоточим върху едно нещо, което не е постигнато на 100%. Например лекцията ми за TED получи над четири милиона гледания. Безброй жени ми писаха да ми кажат колко съм ги трогнала, а списание „Форчън“ дори я нарече една от най-вдъхновяващите речи на 2016 година. Но знаеш ли какво видях аз, когато я гледах? Прекалено къдрава коса и грим, който изглежда нелепо силен. Въпреки че бях оказала влияние върху живота на милиони момичета и жени, единственото, което мислех, беше:

Защо никой не ми каза, че изглеждам, сякаш отивам на клуб, а не на сцена, за да изнесе реч пред милиони хора?.

Мит № 3 : Трябва да бъда перфектна, за да напредвам

За съжаление, все още е вярно, че жените трябва да работят два пъти повече, за да заслужат същото уважение като мъжете в работата си. Тъй като винаги се стремим към по-високи резултати, повечето от нас приемат това като нещо, което означава, че за да успеем, трябва да бъдем не просто отлични – трябва да бъдем съвършени, безупречни и безгрешни.

Проблемът е, че съвършенството не ни води напред. Всъщност то ни саботира по много повече начини, отколкото си представяме.

Проучване, публикувано през 2015 година от LeanIn.org и McKinsey & Co, показва, че жените не се издигат на висши ръководни позиции не поради семейните си задължения, а защото не искат да си причинят стреса и натиска, които съпътстват това ниво на отговорност. Както пише „Уолстрийт джърнъл“ в резюме към проучването: „Пътят към висшите длъжности е непропорционално стресиращ за жените“. Вярвам, че това е така, но мисля, че този непропорционален стрес възниква отчасти защото жените смятат, че трябва да си вършат работата перфектно.

Колко възможности за кариера сме пропуснали, защото сме се страхували да не бъдем отхвърлени или да се провалим? Колко пъти сме се отказвали от назначение или повишение с думите: „Няма да се справя!“? Няма съмнение, че стъкленият похлупак е един от факторите, които пречат за издигането на жените, но вярвам, че нашият манталитет да бъдем идеалните момичета, също играе значителна роля да има по-малко жени на ръководни позиции в корпоративния свят, в правителството и на други места. Жените не се кандидатират за високи постове, защото вярват, че няма да се справят толкова добре, колкото мъжете, въпреки че изследванията доказват, че това съвсем не е така. Пречката не са нашите способности, а страхът да не покажем своята не толкова съвършена същност или убеждението ни, че не притежаваме идеалните лидерски умения.

Единственото нещо, което „Идеалното момиче 3.0“ може да понесе по-зле от грешките, е отрицателната обратна връзка.

Нора работи на рецепцията на хотел, където получава тримесечни оценки за справянето ѝ с работата. Дори ако 90% от оценката ѝ е положителна, тя се фокусира върху 10-те процента, които според шефа ѝ се нуждаят от подобрение. Въпреки че целта на оценката е да ѝ покаже как и кога може да обслужва по-добре гостите на хотела, тя чува само как се е провалила и е разочаровала шефа си. „Външно го приемам добре, но отвътре умирам. – споделя Тина. – Това ме яде дни наред.“

„Стой мирно“,… „оправи си косата“,… „недей да мрънкаш“.

Но чакай. Ако сме свикнали да получаваме такива забележки в по-ранна възраст, защо се сриваме по-късно в живота си, когато получаваме не толкова блестяща обратна връзка? Защо този хор от критики не ни нахъсва? Вероятно защото чуваме тази информация, когато сме твърде млади и не я възприемаме като неодобрение. Но с възрастта това вече не ни звучи като конструктивен съвет от любящ родител, който се опитва да ни научи как да изглеждаме по-добре, а като неодобрение. Затова на по-късен етап от живота си преживяваме и най-малката критика като обвинение към нашия характер.

Тази неспособност да понасяме негативната обратна връзка ни пречи в професионален план, тъй като не ни позволява да приемаме конструктивна обратна връзка, която всъщност може да ни помогне да се справяме по-добре. Не един и двама мъже са ми казвали, че избягват да критикуват колежките си – независимо колко полезно би било това за даден проект или ситуация, защото се страхуват, че критиката ще ги „разплаче“. И за съжаление, понякога са прави. Ако това не е илюстрация на саботиращото ни съвършенство, не знам какво е.

Точно както сме достатъчно умни да осъзнаем, че перфекционизмът ни пречи по изброените, а и по много други начини, така сме и достатъчно мъдри да разберем, че само да познаваме митовете, не ни гарантира, че десетилетията, които са били необходими за тяхното насаждане, ще изчезнат за една нощ. Колкото и чудесно да би било да прочетем една книга и магически да се освободим от оковите на перфекционизма, нещата не се случват така. Истинският ключ към освобождаването е да се научиш да бъдеш смела, което ще ти кажа как да постигнеш в третата част на книгата „Смела, а не перфектна“. Тогава и само тогава „Идеалното момиче 3.0“ ще изчезне в сенките и ще направи място на смелата, уверена в себе си жена.

Поръчай книгата „Смела, а не перфектна“ до 20.03.2022 година

и ще получиш подарък към нея – „Дневник на смелостта“. След изтичане на промоционалното предложение ще можеш да закупиш дневника отделно ето тук.

Не пропускай и промоционалното ни предложение за книгата „Смела, а не перфектна“ + „Смела чаша“. С тяхното закупуване получаваш подарък – „Дневник на смелостта“ + вдъхновяваща хартиена химикалка, с която да си попълваш дневника.