Как хроничния стрес и повишения кортизол водят до хормонален дисбаланс

Когато мислим за ефектите от хроничния стрес, веднага се сещаме за кортизол. За напълняване, особено в коремно-поясната област. За главоболие, депресия и тревожност. За влошено качество на съня. А тези от нас, които са много добре запознати със здравето и храненето, се сещат за повишен риск от сърдечносъдови заболявания.

Малцина се сещат за предменструален синдром, намалено либидо, обилни или нередовни менструации или аменорея. Или пък за това как нарушаването на нивата на половите хормони може да доведе до намалена функция на щитовидната жлеза и остеопороза. Или безплодие. Но това също са все последици за жените от хроничния стрес.

Може би сте чували хора като Роб Улф и Даян Санфилипо да казват:

„Писането на книга на здравна тематика е едно от най-лошите неща, които можете да направите за собственото си здраве“

Когато завърших първата си книга, „Автоимунен палео протокол“, претърпях пълен здравен срив. Сутринта, след като книгата най-накрая беше предадена за печат, се събудих с пневмония. През следващите шест седмици преживях три инфекции. През месеците, предхождащи завършването на книгата, напълнях с 20 килограма и теглото ми не се стопи магически, когато всичко с книгата завърши. Макар да спях много, се чувствах уморена през цялото време. Поради това разчитах много на кофеина да ме измъква от леглото. Тренирах и гледах как ставам все по-силна, но теглото ми продължи бавно да се повишава. Започнах да следя приема си на калории, но нямаше особен смисъл. Приемах по 1800 калории на ден (горе-долу толкова, колкото все още приемам и сега, но тогава напълнях, а сега отслабвам). Набавях си достатъчно от всички основни микронутриенти. Тази ситуация беше чудесен пример за това как отслабването не се свежда само до разликата между приетите и изразходените калории. Аз обаче не исках да бъда пример за това какво може да се обърка с метаболизма.

Затова потърсих помощ.

Знаех, че нещата не бяха наред и имаше нещо извън баланс, което нито диетата ми, нито начинът ми на живот могат лесно да поправят. Това, че след завършване на „Автоимунен палео протокол“ преминах направо към работа по готварската книга към него, не ми помогна никак. И така, намерих местен специалист по функционална медицина, д-р Лин Флауърс. Тя е била лекар по спешна медицина в продължение на 20 години. Винаги обаче се е интересувала от интегративна и функционална медицина и затова в един момент решила да отвори антиейджинг практика.

Направихме множество изследвания. Имаше много добри новини (нормална функция на щитовидна жлеза, страхотен холестерол, генетичните тестове не показаха усложнения с ApoE или MTHFR). Но открихме, че имам недостатъчност на надбъбречните жлези (по-разговорно наричана умора на надбъбречните жлези).

Повече за умората на надбъбречните жлези и за начините за справяне с нея може да прочетете в книгата на доктор Алън Крисчансън „Протокол за възстановяване на надбъбречните жлези“.

Нивата ми на кортизол и DHEA бяха ниски през целия ден. Всъщност не беше изненада.

Режех клона, на който съм седнала, в продължение на месеци и за всички в живота ми беше очевидно, че стресът определено ме е впримчил в своята хватка. Когато нивото на стрес е хронично повишено, в крайна сметка надбъбречните жлези (и наличието на субстрати) просто не могат да се справят. Хронично ниският кортизол е прекият резултат.

Това, което ме изненада, беше, че имах и хормонален дисбаланс. Нисък тестостерон, нисък прогестерон, нормален естроген (но това все пак води до доминиране на естрогена, тъй като относителното количество естроген спрямо това на прогестерона е високо).

И така, как се стигна до това? Каква е връзката между стреса и половите хормони? И какво се случва, когато сте хронично стресирани? И какво става, когато вашите полови хормони са извън баланс?

За да отговоря на тези въпроси, първо трябва да кажа няколко думи за две оси в нашия организъм: оста хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези (HPA ос) и оста хипоталамус – хипофизна – яйчници (HPG ос).

Оста хипоталамус –хипофиза – надбъбречни жлези (HPA ос)

Хипоталамусът получава сигнали от хипокампуса – областта на мозъка, която обединява информацията от всички сетива и по този начин може да възприема опасностите и да взема решения. Той секретира кортикотропин-освобождаващ хормон, който сигнализира на хипофизната жлеза да отделя адренокортикотропен хормон, който сигнализира на надбъбречните жлези да секретират кортизол, както и катехоламини (като адреналин). Повече за това можете да прочетете в друга статия от д-р Сара Балантайн.

Оста хипоталамус – хипофизна – яйчници (HPG ос)

Основната роля на HPG оста е да контролира репродуктивните функции, но също така тя е важна за развитието (пубертет и стареене) и имунната система.

Хипоталамусът освобождава гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH), който сигнализира на хипофизната жлеза да секретира два хормона: лутеинизиращ хормон (LH) и фоликулостимулиращ хормон (FSH). LH и FSH сигнализират на половите жлези да произвеждат естроген и прогестерон при жените и тестостерон при мъжете.

Телата на жените са особено податливи на ефектите от стреса върху нивата на половите хормони поради взаимодействието между HPA оста и HPG оста. Затова оттук нататък в статията ще се съсредоточа върху HPG оста при жените.

Естрогенът и прогестеронът

Естрогенът и прогестеронът също сигнализират обратно към хипофизната жлеза и хипоталамуса. Като цяло естрогенът дава положителна обратна връзка, като допълнително стимулира HPG оста (въпреки че има някои механизми и за отрицателна обратна връзка). Прогестеронът предоставя отрицателна обратна връзка, инхибирайки HPG оста. В менструалния цикъл положителната обратна връзка от естрогена подготвя фоликула в яйчника и матката за овулация и имплантиране. Когато яйцеклетката се освободи, производството на прогестерон инхибира хипоталамуса и хипофизата, блокирайки положителната обратна връзка от естрогена. Ако яйцеклетката е оплодена, фетусът поема производството на прогестерон (ето защо не овулирате отново, докато сте бременна). Ако не настъпи зачеване, производството на прогестерон започва да намалява. Това стимулира HPG оста и цялата работа с менструацията започва отново.

Разбира се, това е свърхопростено представяне на нещата. Има замесени и други хормони. И всички тези хормони контролират десетки аспекти на плодовитостта и менструацията, както и неща като обратна връзка към функцията на щитовидната жлеза, формирането на костите и имунното здраве. Много е важно тези хормони да се секретират и да намаляват нивата си ритмично един спрямо друг. И когато някой от замесените не е в тон, цялата симфония звучи грешно.

Връзките между HPA и HPG осите

HPA и HPG осите не са изолирани ендокринни системи. Те непрекъснато си дават обратна връзка една на друга и си комуникират помежду си. И то много. Например прогестеронът активира HPA оста. Това вероятно е част от метаболитния контрол, промяна в имунната система и промяна в ресурсните приоритети на тялото по време на бременност. По всяка вероятност затова и ние сме склонни да имаме толкова силен апетит в дните преди началото на менструацията си.

Но взаимовръзките имат по-коварни ефекти от увеличеното желание за храна. Хормонът кортизол инхибира HPG оста във всяка точка. Той намалява производството на GnRH от хипоталамуса. Намалява производството на FSH и LH от хипофизната жлеза. Потиска функцията на яйчниците, намалявайки секрецията на естроген и прогестерон. Това е така, защото, ако бягате от лъв, размножаването просто не е приоритет. Тялото взема тези ресурси и ги използва за непосредственото си оцеляване.

Но какво, ако лъвът не спира да ви преследва?

Когато сте хронично стресирани и особено ако нивото на стрес е високо (и не прекарвате време навън, и не сте активни през деня, и стоите до късно, и не спите достатъчно, и използвате кофеин и захар, за да избутате деня), това е по същество същият физиологичен ефект като този при хронично бягство от лъв. Размножаването (и храносмилането, и формирането на костите, и растежът, и части от имунната система, и образуването на колаген, и т.н., и т.н., и т.н.) никога не получават приоритет.

Така че, ако сте хронично стресирани, естрогенът и прогестеронът могат да бъдат понижени. Нещо повече, тялото преобразува прогестерона в кортизол. И в естроген. И тестостерон – хормон, от който женското тяло все пак се нуждае, макар и в много по-ниски концентрации, отколкото мъжкото. Да, прогестеронът е субстрат, от който се синтезират кортизол, естроген и тестостерон. Спомнете си, че тези основни хормони и техните прекурсори и посредници се произвеждат от холестерол (още веднъж, есенциалният холестерол!).

Наистина е сложно!

Но ето важната част: холестеролът (гръбнакът на всички стероидни хормони) се превръща в прегненолон. Прегненолонът се превръща в DHEA или прогестерон. DHEA се превръща в тестостерон и естроген. Прогестеронът се превръща в кортизол. Следите ли мисълта ми?

Когато тялото е под стрес, то започва да изразходва прогестерон за производството на кортизол. То се нуждае от повече прогестерон, така че започва да използва повече прегненолон, за да го произвежда. Това се нарича кражба на прегненолон. HPA оста буквално краде прекурсора за тестостерон и естроген (тъй като прегненолонът се използва за получаване на прогестерон вместо DHEA) от HPG оста. И какво друго? Използва целия прогестерон за производството на кортизол.

Между другото, това е и начинът, по който хроничният стрес води до нисък тестостерон при мъжете (един от симптомите на който може да бъде оплешивяване!).

Тук има някои допълнителни усложнения. Когато нивото на DHEA е ниско, тялото обикновено преобразува тестостерона и малкото DHEA, който се произвежда, в естроген. Естрогените от околната среда (фитоестрогените в соята и лененото семе или ксеноестрогените в някои пластмаси) допълнително повишават естрогена. Недостигът на хранителни вещества и факторите от начина на живот, като вид и честота на физическата активност, могат също да повлияят върху това кои точно хормони се произвеждат и кои не.

Какво да запомните?

Запомнете: хроничният стрес обърква половите ви хормони.

Как бихте могли да разберете дали хроничният стрес е повлиял негативно на вашите хормони? Симптомите включват: депресия, умора, тревожност, косапад, окосмяване по лицето и тялото, главоболие, замаяност, замъгляване на мозъка, влошаване на паметта, намалено либидо, вагинална сухота, подуване и чувствителност на гърдите, фиброкистозни изменения на гърдите, нарушения на щитовидната жлеза, остеопороза, предместруален синдром, суха кожа или бръчки, инфекции на пикочните пътища, ендометриоза, миома на матката, напълняване (или невъзможност за отслабване), задържане на вода, подуване на корема, нарушения на съня, промени в настроението, нередовни менструации, липсваща менструация (аменорея), обилен цикъл и безплодие.

Естественият последващ въпрос е: какво можете да направите, ако смятате, че имате хормонален дисбаланс в резултат на хроничен стрес? Разбира се, първото и най-важното:

Намалете стреса си и работете по справянето с него!

• Казвайте „не“.
• Поискайте помощ.
• Спете достатъчно (поне 8 часа!).
• Бъдете физически активни (но избягвайте прекалено тежките натоварвания и тренировки!).
• Забавлявайте се.
• Смейте се.
• Прекарвайте качествено време с близки хора.
• Осигурете си оргазми.
• Прекарвайте време навън и на слънце (защо излагането на слънце е важно, може да научите от тази статия).
• Медитирайте.
• Отделяйте време за хобита и за разходки.
• Слушайте музика.
• Четете книги.
• Учете нови неща и влагайте време и енергия да се развивате в области, които са важни за вас.
• Откажете се от кофеина и алкохола (поне временно!).
• Подкрепете здравето на черния си дроб, като се придържате към богата на хранителни вещества диета, която включва органно месо, морски дарове и изобилие от зеленчуци.

Препоръчвам книгата „Хормонален баланс“ от д-р Сара Готфрид като отличен ресурс за оптимизиране на диетата и начина на живот с оглед възстановяването на баланса на половите хормони.

Хормоналният баланс зависи от различни фактори. Понякога промените в режима на хранене и начина на живот не са достатъчни, за да оправят нещата. Но ако обмисляте терапия за балансиране на хормоните, знайте, че тя няма да е достатъчно ефективна, ако вашата диета не е здравословна и начинът ви на живот не е оптимизиран (намален стрес, умерено ниво на активност и достатъчно сън). Изследвайте се и намерете квалифициран медицински специалист, с когото да работите, преди да започнете да приемате добавки и хормони. Не е нужно да страдате и да бъдете непълноценни в ежедневието си. С необходимите мерки ще отслабнете, ще натрупате мускулна маса, ще се чувствате здрави и силни, ще имате добри нива на енергията през целия ден и ще се радвате отново на живота.

Източник: https://www.thepaleomom.com/