Личната история на Хейли Помрой
Днес споделяме личната история на Хейли Помрой. От нея ще разберем защо Хейли приема мисията да лекува с храна. Подсказвам, защото самата тя преминава през това изпитание и успява да пожъне невероятно добри резултати. Разбери как от следващото споделяне на Хейли.
Пиша рецепти, използвайки храната като лекарство. Цялата ми кариера премина в изучаване на специфичното влияние на храните върху отделните 
системи на организма и върху различни здравословни проблеми. Ако желаете да промените нещо в тялото, нивата на енергия или здравословното си състояние, аз съм вашият човек. Не съм дипломиран лекар и не предписвам лекарства, но съм нутрициолог и предписваните от мен хранителни режими са се доказали като водещи до реална промяна в клинично отношение.
Какво ме накара да изляза от своя удобен, уютен и комфортен клиничен свят?
В разгара на работата по последната ми книга се вглеждах много в душата си, за да разбера какво ме накара да изляза от своя удобен, уютен и комфортен клиничен свят и да се преместя в света на книгите, уебсайтовете и бюлетините. Споделях мислите си за нашите тела и благосъстояние с хората, с които се срещах лице в лице, с тези, които се бореха с различни здравословни проблеми зад затворени врати. Но нямах усещането, че това стига достатъчно далеч.
Винаги съм твърдяла, че причината да се насоча професионално към това занимание беше собствената ми здравна криза.
Смятам обаче, че друга, много важна причина да изляза от моята клиника и да споделям публично това, което знам, беше да създам здраве за вас и да ви споделям знанията си. Имам привилегията да съпътствам клиентите си през техните здравословни проблеми и от тези пътувания научих толкова много неща, които се чувствам длъжна да споделя с вас. Храната е лекарство с такова мощно действие. Не само вярвам, но и със сигурност знам, че храната, особено подходящата, може наистина да излекува тялото.
Всичко обаче наистина започна с мен и с моята свързана със собственото ми здраве борба
Разбирате ли, много преди изцелението чрез храна да се превърне в моя професия, то беше нещо, по което трябваше да се вманиача, за да си възвърна почвата под краката по собствения си хлъзгав стръмен път на влошено здраве. Трябваше да науча какво може храната да направи лично за мен, преди изобщо да се наложи да направя същото за някой друг. Беше въпрос на живот и смърт.
МОЯТ ПЪТ ОТ ОБОРА ДО КЛИНИКАТА
Бях напреднала в обучението си във ветеринарното училище, когато се наложи да си взема академичен отпуск по медицински причини и това ме принуди да разбера коя съм аз и каква исках да стана – както в личен, така и в професионален план. Така че, когато се заех с писането на първата си книга, „Ключът към бързия метаболизъм“, знаех, че моите читатели ще искат да разберат нещо за мен, преди да обмислят да приложат съветите ми за отслабване.
Мнозина бяха виждали клиентите ми на червения килим и поради това бяха запознати с качеството на моята извайваща тялото работа. И все пак усещах, че те трябва да знаят повече за личната ми история и за професионалните ми квалификации. За това коя съм аз и как се научих да правя това? Разказах на читателите за обучението си в областта на селскостопанското стопанство и животновъдството и как продължих да уча в много области, за да извлека най-доброто от ефективното в множество различни традиции.
С написването на своята готварска книга направих още една крачка напред. Исках читателите да се запознаят с моя кулинарен опит. Конкретно, желаех те да научат, че семейството ми има личен готвач и това съм аз. Като майка аз приготвям храна за децата си по цял ден.
В книгата си The Burn (очаквай скоро) походих малко по-различно към личното разкриване. Исках читателите да разберат, че много от клиентите ми не са просто перфектно изглеждащи знаменитости, които вече са в отлична форма и се нуждаят само от някоя дребна корекция тук-там. Исках вие да разберете, че в моята клиника, в над двадесетгодишния си опит, съм била свидетел от първа ръка как, макар телата на хората да не са еднакви, между тях има нещо общо. Тази тенденция да зациклят в плато и че търсенето на причината за това, както и промените и интервенциите на микрониво може да отключат огневата мощ на метаболизма.
Искам да ви разкажа различна история
Защото това, което предстои да ви помоля да направите, и мястото, където съм на път да ви помоля да отидете, изискват нещо повече от информация за моето обучение, клиничен опит или дори семеен живот. Сега трябва да знаете, че що се отнася до личните ми здравословни проблеми, борба и страдание, аз съм била във вашето положение. Борила съм се и продължавам да се боря всеки ден. Животът ми е акт на поддържане на баланса между здравето и борбата със здравословните проблеми и без храната, която да поддържа баланса в това, което би могло да бъде смъртоносна клатушка, аз щях да съм загубена.
Родена съм с побъркващи хранителни алергии (към контактни и инхалаторни алергени). Имам и автоимунно заболяване, наречено идиопатична тромбоцитопенична пурпура (ИТП). Това означава, че организмът ми има тенденция към много малък брой тромбоцити, защото моята имунна система погрешно атакува собствените ми тромбоцити.
В резултат от това кръвта ми не се съсирва много добре, което може да доведе до лесно контузване и неконтролируем кръвоизлив. Понякога това състояние не е толкова сериозно – случва се да се прояви в детска възраст и след това да се израсте. Моят случай обаче не е такъв – за мен това е хронично състояние, с което ще живея до края на дните си. Когато кървя, това е спешна ситуация, както когато например веднъж имах спукана (руптурирала) киста на яйчника. За първи път разбрах за болестта си, когато на 17 години направих кръвоизлив по време на тонзилектомия.
Майка ми казваше, че съм се родила, бягайки
Дори като дете никога не позволявах на здравословните проблеми да ми пречат. Когато по клепачите, пръстите и ръцете ми се появяваха лезии от системна екзема, си купувах кутии с бинт, увивах си всички пръсти и след това слагах отгоре бели памучни ръкавици или моите ръкавици за езда. Хамбарът наистина беше единственото място, където целодневното носене на ръкавици от дете изглеждаше нещо съвсем нормално. Когато се прибирах през нощта, накисвах ръцете си в топла вода с Бетадин, защото от кръвта и потта превръзките залепваха по ръцете ми. Имах ужасяващи екземи на сгъвките на ръцете и отзад на коленете.
При всяко ходене на плаж солта и пясъкът ги влошаваха, причинявайки ми ужасна болка. Не спирах да плача по целия път от къщи до плажа, но все пак, когато след няколко дни болката отшумяваше, умолявах майка си да отидем отново на плажа. Такъв беше животът с автоимунно разстройство – поне докато не научих как да използвам храната, за да държа нещата под контрол.
На двадесет и пет години преживях страховита автомобилна катастрофа, която за малко да завърши фатално
Поради вътречерепна травма бях диспансеризирана в център за възстановяване от мозъчни травми в продължение на три години. Освен това се наложи да ми изградят наново цялото рамо. Бях в гипс от бедрата до палеца, който в продължение на 9 седмици стърчеше навън, вдигнат като този на стопаджия. След което ръката ми беше гипсирана напречно през кръста още 8 седмици. В резултат от катастрофата получих болково разстройство в централната нервна система, известно като синдром на рефлексна симпатикова дистрофия (РСД). Направих грешката веднъж да прочета картона си. В него един лекар беше написал: „Един от най-лошите случаи на РСД, който съм виждал. Вероятно е да завърши със самоубийство”.
Знаете ли какво е да прочетеш бележка от лекар, в която се казва, че има вероятност да изпиташ толкова много болка в живота си, че да се стигне дотам да си теглиш куршума? Нека ви кажа – не е забавно. Но това ме вдъхнови наистина да задълбая и да проуча какво се случва с мен – моето защо. Какви са метаболитните пътища, свързани с разстройство на нервната система? Това е моментът, в който за първи път се обърнах сериозно към храната и алтернативните терапии – за да облекча болката и да защитя психиката си.
Хомозиготна мутация на MTHFR (метилентетрахидрофолат редуктаза) гена
След като две мои роднини и аз направихме спонтанни аборти през няколко седмици, научих също, че всички имаме хомозиготна мутация на MTHFR (метилентетрахидрофолат редуктаза) гена. Това е генетично състояние с практическа невъзможност за ефективно усвояване на фолиевата киселина.
Както всички знаем, фолиевата киселина е от съществено значение за предотвратяване на определени видове вродени дефекти. А също и за намаляване на риска от спонтанен аборт. Лозунгът на March of Dimes е: „Всяка жена всеки ден“. Тоест всяка жена трябва да приема добавка с фолиева киселина всеки ден. В моя случай това не би било от полза, тъй като поради генетични особености организмът ми не може да усвоява традиционната форма на фолиева киселина. Това ме излага на много висок риск от спонтанен аборт и много по-висок риск от раждане на бебе със спинален дефект.
И сякаш това не беше достатъчно…
Научих също, че имам нещо, наречено Синдром на крехката (чупливата) Х хромозома. Това е наследствено състояние, при което Х хромозомата е по-уязвима на увреждане, особено от дефицит на фолиева киселина. В крайни случаи това може да доведе до тежка когнитивна дисфункция или увреждания, включително аутизъм. В моя случай резултатът беше значителна дислексия и СДВХ (хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието; синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието).
Неща, за които в този момент от живота си всъщност съм благодарна. Те ми помогнаха да се науча да приоритизирам и ме изведоха до моята цел. Чрез това аз създадох една подкрепяща общност. Тези неща бяха истинска борба, когато бях по-млада, но сега се научих да ги управлявам и те ми напомнят също защо съм тук.
Тук е необходимо да си поема въздух, защото обикновено не споделям цялата тази информация за себе си. И така, как да оцелея с всички тези здравословни проблеми? Мисля, че по-добър въпрос е: как успях не само да оцелея, но и да процъфтя с тях? Когато бях на хематолог онзи ден (трябва да ходя редовно на прегледи заради ИТП), той ми каза:
– Знаеш ли, наистина си твърде здрава, за да си тук. Не го разбирам това. Лабораторните ти изследвания са чудесни и въпреки това имаш необратимо генетично разстройство на кръвосъсирването.
– Чудесно – казах аз. – Тогава няма нужда да идвам отново!
– Ще се видим след четири месеца – отвърна той с усмивка. – И все пак не разбирам…
Този вид посещения при лекар винаги ми напомнят да бъда благодарна. Днес резултатите от лабораториите ми изследвания са отлични и за това трябва да съм благодарна на храната. Не съм приемала преднизон, откакто бях на двадесет и една години, и за това трябва да съм благодарна на храната. Родих две красиви и здрави деца и за това трябва да съм благодарна на храната. Справям се със своята РСД без лекарства и за това трябва да съм благодарна на храната. Написах три бестселъра на „Ню Йорк Таймс“, въпреки моите свързани с обучението увреждания. Имам процъфтяваща кариера. Чувствам се добре – точно тук и сега. И за всичко това трябва да съм благодарна на храната.
Вярвам, че не съм преминала през всичко това, за да мога просто аз да бъда здрава. Знам, че това ми се случи, за да мога да ви помагам.
Искам и вие да благодарите на храната за това колко добре се чувствате, как добре са разрешени вашите здравословни проблеми. Как сте напълно способни да се отдадете на живота и да го живеете пълноценно. Искам да постигнете същите успехи и да преживеете същите триумфи като мен. Всички имаме лоши дни, но е възможно да има повече добри дни. Много, много повече.
За мое щастие (а и за ваше) аз знам как да използвам храната, за да манипулирам химичния баланс на тялото си така, че да преодолявам всички тези предизвикателства, били те генетични или други. Не успях да променя генетичните си особености, но установих контрол върху моята генна експресия. Здравословните ми проблеми не оказват влияние върху живота ми по начина, по който според съвременната медицина това се очаква да става неизбежно. Не им позволявам. Не избирам да приема, че те са моята съдба. Аз съм живото доказателство, че мога да бъда здрава. Вие може да постигнете същото.
Не искам да продължавам повече в тази посока.
Има достатъчно книги, които казват колко са ужасни нещата. Бих предпочела по-скоро да стигна до решения. Не искам да оплакваме качеството на храната в света или степента на затлъстяване, или разпространението на сърдечните заболявания, или дори нашите собствени здравословни проблеми. Много хора вече са направили това и нямаме нужда от друга такава книга.
Ценя времето ви, а и имам бизнес да управлявам, деца да отглеждам и коне да яздя. Не приемам вашето или моето време несериозно и особено не приемам лековато времето, което сме избрали да прекараме заедно. Ето защо моята работа не е базирана на теория или статистика, или на страх от това, което може да се случи. Предпочитам да се фокусирам върху решенията чрез храната. Знам, че нямам време да седя и да мисля колко лошо е всичко за мен. Медицинският ми картон е достатъчен да ме изплаши до смърт. Ако допусна, бих могла да откачам от притеснение всеки път, когато ям нещо. Но съм твърде заета да се концентрирам върху това да стабилизирам кръвните си показатели днес, така че да мога да върша каквото е нужно днес.
Отказвам да живея в страх
Времето ни на тази планета е твърде ограничено за това. Предпочитам да живея живота си в радост и е факт, че съм влюбена в храната. Обожавам храната – и вие също ще я обикнете истински, когато разберете какво може да направи тя за вас. Държа да кажа, че съм благодарна на всички онези лекари, учени и гурута преди мен, които изясняват от какво нямаме нужда в нашия живот. Които проучват храните, които ни убиват или ни карат да се пристрастяваме към тях, или водят до затлъстяване. Просто за мен не е практично да се съсредоточавам върху подобни неща.
Имам нужда от отговори, а не от още неща, от които да се страхувам. Цялата ми практика е насочена към това да използвам храната за постигане на реални резултати. А не да заклеймяваме някои храни от страх, че са „вредни“. Приемам, че ако четете това, подобен начин на мислене също не е практичен за вас.
Отговорите са практични. Решенията са практични. Храната е практична и в моя свят храната е най-добрата, най-безопасната, а и забележително ефективна форма на лекарство. Храната не е нещо, от което трябва да се страхуваме, а нещо, от което трябва решително да се възползваме.
Точно това искам да направя за вас. Да седнем и заедно да разберем къде бихте искали да видите подобрение в здравето си, когато в организма ви е настъпил хаос. Притеснява ли ви някакъв хроничен здравословен проблем? Може би имате хронични храносмилани неразположения или постоянна умора? Хормонални проблеми или висок холестерол, или депресия, или дори сте диагностицирани с преддиабет, диабет или автоимунно заболяване? Всяко едно от тези здравословни състояния е въпрос на специфичен вид метаболитна дисфункция, нарушени метаболитни пътища; следователно храната и терапиите с естествени продукти могат да създадат основата за възстановяване на изгубеното здраве.
Храната е отговорът, ако искате да дадете на тялото си това, от което се нуждае, за да се възстанови.
Телата ни са по-силни и по-устойчиви, отколкото можем да си представим. Наблюдавайки моето тяло и телата на хиляди мои клиенти през последните двадесет години, станах свидетел на неща, които би трябвало да са невъзможни. Здравни трагедии, които бяха излезли извън контрол и които караха хората да се чувстват обречени на физическа разруха, но в крайна сметка развитието им се обърна и проблемите, свързани с тях, бяха разрешени.
Надяваме се, че времето прекарано с Хейли Помрой е било наистина вдъхновяващо. Споделих тази история не само, защото Хейли е автор на “Вдъхновения” и мой учител, но и защото много исках да ви дадем една друга гледна точка. В действителност вярвам, че трудните ситуации не ни определят, като хора, но ни изграждат. Когато сме в тях, обаче е малко трудно да изоставим емоцията и да погледнем безпристрастно под друг ъгъл. И той е: “Има ли друго решение на казуса”, “Има ли друг изход”, “Друг вариант за действие?”. В повечето случаи има. Просто не трябва да се отказваме да го търсим.
Книгите на Хейли Помрой можеш да разгледаш тук:
Можеш да ги купиш и в ПРОМОпакет <<<тук>>>
