С десетките нови имена на български автори, които може да намерим днес в книжарниците, читателите оставаме с усещането, че едва ли не всеки срещнат може да напише и да издаде книга. Дали наистина е така? Как се пише и издава книга в България, кои са най-големите трудности, какви умения и качества са нужни, за да видите името си на корица на книга?
Потърсихме отговор на тези и много други въпроси в интервю с две прекрасни българки – майки, журналистки по професия и призвание, автори с по една прясно издадена книга. Мария Нориега и Невена Митрополитска щедро споделят своя опит с всички нас. И ни доверяват една малка тайна – как се пише на български и се издава книга, когато живееш на хиляди километри от родината си?
Мария Нориега
Мария Нориега е автор на книгата “Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно!” и дългогодишен журналист, чието име за наше огромно удоволствие може да откриете в списъка с автори на Lifebites.bg.
Невена Митрополитска
Невена Митрополитска днес живее в Канада. Майка на 4 деца, бивш журналист и автор на книгата “Анна и планината”.
Разкажи ни за себе си и за твоята книга!
Мария: Аз съм онзи човек, който старите приятели винаги питат “Къде сте сега?”, когато се чуем. После следва “Как си?, Как са децата, Какво правите?”… Живея един такъв “интересен” живот, като в онази китайска поговорка, в която постоянно се сменят събития, исторически епохи, държави, езици…
И там, неразделно в него са децата, семейството и моето любимо занимание – писането. Една своеобразна котва, която винаги ме е държала здраво към корените ми. Всъщност, ако върна лентата назад, майчинството е нещото, което наистина промени живота ми в много отношения. Своеобразен резултат от него е и книгата ми “Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно!“, която беше издадена съвсем наскоро от издателство Вдъхновения.
Невена: Аз съм жена с много идентичности: на майка (най-важната), на съпруга, на дъщеря, на авторка и на библиотекарка. Дълго време вярвах, че няма да мога да ги съвместявам всичките, но от осем години се опитвам да го правя, при това без да живея като мъченица. Доколко успявам, ще се разбере по-късно. Важното е, че
живея на пълни обороти
около мен скука няма и смятам живота си за пълен и смислен. Писането е едно от големите ми удоволствия – на него гледам като на лукс, който съм щастлива, че си позволявам. Написала съм два романа – първият, “Анна и планината“, е публикуван през 2015 г. от издателство Жанет-45, а вторият е в процес на редактиране.
Как и защо реши да напишеш книга?
Мария: Може би в моя случай би било по-правилно да се каже, че книгата избра мен, за да я напиша! Всичко започна преди вече повече от 9 години, когато реших да захраня дъщерите си близначки по един съвсем нов и почти революционен метод – захранване, водено от бебето (на англ. baby-led weaning). При него не се предлагат пюрета и пасирани храни, а децата се хранят съвсем самички от началото с подходящи парченца храна, като се следва естественото им развитие.
Първата книга на Мария Нориега – “Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно здравословно!”
Скоро след това започнах да правя блога За близнаците и реших в него да публикувам и най-различни статии, за да се популяризира и у нас този начин на въвеждане на твърдите храни. Постепенно “Захранване, водено от бебето” – ЗВБ, както е известен методът накратко, придоби доста голяма популярност в България, а блогът ми стана основен източник на информация за него.
И така, миналата година по това време с мен се свърза Борислава Люцканова от издателство Вдъхновения, за да напиша книга на български за захранване, водено от бебето. Оказа се, че и тя е захранила едно от децата си по този начин! Самата аз от известно време също се замислях за нещо по-сериозно по темата, но все не успявах да се организирам – така изведнъж получих стимул и възможност наведнъж!
Невена: Случиха ми се две неща почти едновременно, като сега ми е трудно да си спомня в каква последователност. Едното беше, че си разреших да пиша. Просто в началото на двадесетте ми години изпаднах, както и много мои съграждани в началото на прехода, в тежка ситуация и трябваше за дълги години
да премина на модус “оцеляване”
Тогава си казвах, че ще чакам да се пенсионирам, за да пиша. След това модусът “оцеляване” премина в модус “кариера”, но самоограничението си остана. Един ден се зарадвах спонтанно като ми съобщиха, че не съм била одобрена на интервю за работа и това стана повод да се замисля за причините, и да се запитам какво искам за втората половина на живота си.
Резултатът от този самоанализ бе решението ми да пиша. А второто събитие, което ме тласна в тази посока, бе, че веднъж, съвсем неочаквано, влязох в сцена през гледната точка на една от героините на бъдещия ми роман. Беше силно преживяване, все едно присъствах и бях в главата на друг човек. Впоследствие изградих цялата история около тази сцена.
Представяла ли си си някога, че ще видиш името си на корица?
Мария: Честно казано, не съм. Мечтата ми още от малка беше да стана писател, затова и избрах да следвам журналистика. Още като ученичка са били публикувани мои стихове, а вече по-късно като студентка и вече работещ журналист, и статии с моето име. Така че може би при мен я нямаше истинската първа тръпка да видиш публикувано името си. Даже много години блогът ми беше съвсем анонимен. Но естествено винаги е вълнуващо да си автор на цяла книга!
Невена: Точно този момент изобщо не ме впечатли. Защото аз идвам от журналистиката, а там не че съм виждала името си на корица, но съм го виждала напечатано доста често. По-късно, в Канада, имах академични публикации, примерно като автор на глава в научен сборник. Така че в това отношение тръпка не усетих. Вълнението беше когато завърших романа – от това, че доведох до край един толкова голям проект. Честно казано, преди да започна, се съмнявах, че ще го довърша.
Коя е най-лесната и най-трудната част в писането на една книга?
Мария: Най-лесно, поне за мен, е самото писане! Но преди да седнеш да пишеш има толкова много премисляне, търсене, синтезиране на информация. Когато вече знаеш какво точно искаш да напишеш и как, нещата идват от само себе си.
Най-трудна беше организацията. Аз съм много спонтанен човек, не обичам твърди графици и определени часове. А
когато пишеш книга, трябва и известна доза дисциплина
– да отделиш време всеки ден или почти всеки ден – и да пишеш! Иначе често се губи нишката. Разбира се, има дни, в които страниците просто извират между пръстите, в други случаи стоиш пред белия лист и трудно намираш всяка дума. В моя случай писането беше свързано и с доста проучване, понякога съм губила часове, за да открия правилния източник или научна статия само за едно изречение…
“Когато пишеш книга, трябва и известна доза дисциплина.”
Към “трудните” моменти бих добавила и целия процес на предпечат. Написването на една книга не свършва с предаването на един текстов файл. Следват редакции, корекции, преглед на оформеното за печат “тяло” на книгата, изборът на корици… Все едно книгата се ражда напълно наново за втори път!
Невена: Има моменти, когато вече си “в зоната”, пишеш, ама така, че си забравил на кой свят си, и тогава като че ли думите сами те намират. Само че ако това, за което пишеш в тази сцена, е болезнено, не е лесно, а смазващо изтощително. Лесно и приятно е в етапа на проучванията, когато научаваш толкова нови неща, срещаш хора, въображението се домогва все по-надалеч, но гледаш да го възпираш, за да не се затваряш за новите възможности, които идват с проучванията.
Трудните моменти в писането на книга
са много. Трудно е да работиш с години над един проект с всички лишения, свързани с това, а да нямаш представа дали писанието ти става за четене. Трудно е да редактираш за десети път един текст, който вече знаеш наизуст, и да се опитваш да го правиш със “свежи” очи, за да хванеш слабите места. Трудна е и работата с редактор – това двама души с различни вкусове да стигнат до компромисен вариант, изисква голямо усилие и от двете страни – е, поне ако си вършат съвестно работата.
И двете сте майки и съпруги, кога намирахте време и за писане сред многото домакински и други задължения?
Мария: Не намирах! Трудно е сред всичко да отделиш специално време и за писане. Пишех основно нощем, до 2-3 часа през нощта, че и по-късно. И понякога сутрин, докато децата са на училище. Добре че като майка отдавна съм свикнала да върша 100 неща едновременно и да се концентрирам на минутата. Все се утешавах, че едно време, когато са пишели на ръка или на пишеща машина, на писателите сигурно им е било още по-трудно! Представяте ли си колко време е отнемала всяка най-обикновена редакция!
Невена: Първия си роман го писах изцяло през нощта. В продължение на няколко години си лягах в 2-3 часа и бях вечно недоспала. С втория роман, въпреки че бях не по-малко мотивирана, издържах по-малко на безсъние. Започнах да си лягам в полунощ до един часа, но и на този режим вече трудно издържам. Единствената възможност, която намирам, е “дневната” ми работа да е на непълен работен ден. И не на последно място – съпругът ми. Без неговата подкрепа нямаше да се справя.
Как всъщност се издава книга на български, ако живееш в чужбина?
Мария: За щастие живеем във време, в което почти всичко е на един “клик” разстояние. Може би моят случай е малко по-привилегирован, защото от самото начало имаше издателство, което беше заявило желанието си да издаде книгата. На практика направо си стъпил на царския път, без да се луташ из трудни и стръмни пътечки.
4-месечният Димитър от София се готви за захранване.
Мисля, че би било много по-сложно, ако трябваше аз самата да изпращам ръкопис за одобрение и да очаквам отговори. Естествено, всеки автор може да избере и сам да издаде книгата си. Той може сам да заплати за редакция и корекция, за предпечатна подготовка и за отпечатването ѝ. Това е доста разпространена практика, както у нас, така и в чужбина, и реално разходите не са огромни. Но когато не си на място, всичко е доста по-трудно. А и за една книга не е достатъчно само да бъде издадена – тя трябва да бъде разпространена в книжарниците, предложена на търговците, рекламирана…
Това е най-важната част от налагането на дадено заглавие на книжния пазар, особено когато си неизвестен автор. Неслучайно писателите печелят процент от продажната цена, наред с издателството, което издава и разпространява книгата. Трудно е сам човек да се заеме с всичко това, макар че не е невъзможно. Но
процесът е достатъчно сложен и дълъг
дори и да си в България, да не говорим от чужбина!
От друга страна, когато се разбра идеята за книгата, изведнъж получих страхотна подкрепа от съвсем непознати хора от растящата ЗВБ общност. Писаха ми майки с предложения за безплатна редакция, корекция, оформление… Изведнъж осъзнах колко чакана и желана е била една такава книга и как заедно може да правим чудеса! Вече нямаше как да се възползвам от предложенията им, но чувството беше страхотно – няма невъзможни неща!
Иначе, дори и с новите технологии, това което ми е липсвало понякога в целия процес на издаване, е чисто човешкият контакт. Обмяната на информация и идеи е толкова по-лесна, когато човекът е срещу теб! Естествено има Скайп, имейл, телефон, но те сякаш не заменят чисто физическото присъствие.
Невена: Първо, да уточня, че да публикуваш художествена литература в България и по целия свят е много трудно, защото много хора пишат такава и конкуренцията е огромна. А ако живееш в чужбина и нямаш връзки в литературните среди в България, става още по-трудно. След като написах романа и преди да започна да търся издателство, го пратих за рецензия на литературен критик.
Това беше най-лесната част – съществува фирма за литературни консултации, аз поисках консултация с професор по литература от Софийския университет (но трябваше той да одобри мой откъс преди това) и получих професионална рецензия, която, от една страна, ми даде самочувствие, а от друга, добри насоки за редактиране. Редактирах текста и едва
тогава “щурмувах” издателствата
Като казвам “щурмувах”, се усмихвам иронично. Проблемът беше, че през юли 2013 г., когато започнах да търся издателство, нито едно от трийсетината по-известни, които публикуват български автори, не беше указало в сайта си по какъв начин трябва да се изпращат ръкописите.
Невена Митрополитска разказва как е написала и издава своя първи роман “Анна и планината”.
Това може да ви се струва маловажно, но не е. Защото изискванията могат да са най-разнообразни: един искат в електронен вид 50 страници от ръкописа, други – 40, трети – целия ръкопис, а четвърти го искат в печатен формат; едни настояват за синопсис, други за автобиография, и тъй като и без това са затрупвани от ръкописи, ако не отговаряш на изискванията им, най-лесното е да натиснат бутона за изтриване в имейла или да пратят купчината хартия в кошчето.
Предполагам, че ако живеех там, щях да отида в офисите им лично, но аз живеех в чужбина. Изпратих във въпросните 30 издателства имейл с въпрос за изискванията им. Едно-единствено издателство ми отговори с конкретни указания. Ако ви кажа, че бях обезсърчена, ще бъде меко казано. Поставят те в унизително положение още на самия праг. И понеже аз имах желано издателство, което смятах за най-високата летва за себе си, намерих в Интернет имейла на човек, който работеше там, и с огромно неудобство му писах, прилагайки рецензията си от професора от СУ, и го помолих да ми каже какви са им изискванията.
Той се отзова, даде ми необходимата информация, изпратих ръкописа си единствено там, получих положителен отговор и след това беше въпрос на търпение и работа по редактирането. Между другото, половин година по-късно установих, че основните издателства, работещи с български автори, вече са дали такава информация в сайтовете си. За щастие, нещата се развиват.
Споделете един вълнуващ или куриозен момент, свързан с книгата ви?
Мария: Надявам се вълнуващите моменти да предстоят, много ми се иска да се срещна и на живо с читателите! И също така с Борислава, Милена, Галена… момичетата от издателство Вдъхновения, с които заедно работихме по редакцията и оформянето на книгата. Предполагам има и още много незнайни за мен хора – страхотен екип!
Като куриоз мога да разкажа един случай, преди въобще да се роди идеята за книгата. Бях поканена да се включа по Скайп в предаването На кафе с Гала, посветено на захранване, водено от бебето. И тя ме представи с думите, че съм написала книга за този метод… Тогава се наложи да я поправя, но почти две години по-късно книгата вече е факт!
Невена: Много вълнуващ момент е срещата с читател, когото книгата ти е развълнувала. Няма да се разпростирам върху това, предполагам, че читателите ви са го чували и от други автори.
След представянето на “Анна и планината” в Торонто през февруари 2017 г. Снимка: Яна Георгиева
Друг такъв момент е когато се свържеш с други творци, за да придадете заедно на ръкописа завършен вид – редактора, художника, коректора. Както в продължение на години си вървял сам по
този самотен път
изведнъж чувстваш, че има и други хора до теб, които бутат нагоре по хълма. Усещането за синергия е много вълнуващо. А в процеса на писане – когато завършваш романа и всички части от пъзела се нареждат и се получава едно цяло – ами това е като магия.
Става ли се богат с писане?
Мария: Става се богат с онези неща, които не се купуват с пари! От години помагам съвсем безвъзмездно на майки, които се обръщат към мен с въпроси за кърменето и захранването и това ми носи огромно удовлетворение.
Съвсем прозаично казано, пазарът в България е малък, няма многомилионни тиражи и продажби и съответно това се отразява и на приходите, които може да очаква един автор. Едва ли някога ще имаме българска Дж. К. Роулинг, но пък имаме българските читатели!
Невена: Ако се избият разходите (които за мен, като живееща в чужбина, са по-големи), пак е добре. Но пък ако бях вложила часовете труд, които съм прекарала в работа около романите си, в която и да е друга дейност, може би щях да съм напът да стана богата.
Посегнах към писането без очаквания за материално възнаграждение, така че не съм разочарована. Нагласата ми, че писането е лукс, който си позволявам, в случая е много полезна.
Какво бихте посъветвали тези, които искат да напишат или издадат книга?
Мария: Не се отказвайте и преследвайте мечтите си! Никога не се знае какво е приготвил за вас утрешният ден!
Невена: Не очаквайте да е лесно. Но ако не опитате, няма как да разберете дали бихте успели.
Прочетете още: