Вечна жътва
Възможно и е това!?
Начинът, по който работим в нашата култура, е сякаш сме във вечна жътва. Но всеки, който е отглеждал нещо в земята, знае, че това е невъзможно.
Телата ни са изградени от 60% вода. Водата се влияе от луната; това създава приливи и отливи. Телата ни също се влияят от луната. Всъщност тя влияе на нашите хормонални цикли по чудотворни начини. Когато жените живеят далеч от изкуствена светлина, техните цикли автоматично се синхронизират с лунните цикли – менструация при новолуние и овулация при пълнолуние.
Време е да си спомним, че ние не сме отделени от природата.
Ние сме природа и трябва да се отнасяме към себе си като към такава.
Когато искаме от себе си да работим, да произвеждаме, да създаваме и да раждаме без свободно време и без отдих, ние прегаряме. Разболяваме се. Развиват се заболявания като karoshi – японска дума, която буквално се превежда като „смърт от преумора“. Вместо да подхранваме живота, за което са създадени телата ни, ние работим до смърт.
Женското начало надига глава и това е трудно за пренебрегване. Започваме да разбираме, че се нуждаем от нашите интуитивни, щедри и грижовни страни, за да процъфтяваме като вид. Започваме да разбираме, че животът невинаги е линеен, че има красота и стойност в неизвестното и че в живота има нещо повече от това, което трябва да покажем за един работен ден.
Очакваме да сме във вечно късно лято/ранна есен. Искаме реколта през цялата година.
Тялото ни иска почивка и ние се чувстваме виновни. Чувстваме вина, ако си позволим да си починем. Чувстваме се ужасени да кажем на семейството и общността си, че не знаем какво следва в кариерата или живота ни, защото Бог ни забранява да се отклоним от линейния път на успеха и да направим завой към плодородната празнота на „Не знам…”.
Ние смело се отказваме от системата, за да създадем такава, която работи за нас, и след това работим до сетни сили, следвайки модела, от който първоначално сме искали да избягаме.
Решението:
Решението не е някой друг да налага и прилага политика, която ни позволява да работим както искаме. Решението е да поддържаме този подход в себе си, в ежедневието си на работа и в дома си.
Защото единственият начин да създадеш нова система, е самият ти да бъдеш такава.
Още по темата ще откриеш в кновата книга на Вдъхновения:
“Прави по-малко“