Какво ново от нас?

Стартираме поредица статии за препоръчани от д-р Изабела Уенц протоколи и хранителни режими за подобряване на здравето. Следи статиите ни. Ако все още нямаш абонамент за бюлетина, ти препоръчваме да си направиш, за да получаваш статиите и на мейл.

На български език вече са издадени всичките книги на Изабела Уенц – това са:

• ТИРЕОИДИТ НА ХАШИМОТО
• Протоколът Хашимото
• Хашимото: хранителна фармакология
• Край на умората на надбъбречните жлези

И макар че Изабела Уенц няма нужда от представяне, ние все пак решихме да започнем с разказването на нейната лична история, за да може повече хора да се запознаят с нея.

Вярваме, че дори и хората, които не се интересуват от темата хашимото, могат да почерпят доза вдъхновение и мотивация за подобряване качеството си на живот. А също и да се убедят, че винаги има изход от всяка ситуация, стига да не се предаваме на обстоятелствата.

Споделено от д-р Изабела Уенц

Когато бях на 27 години, бях диагностицирана с „нелечимото“ автоимунно заболяване, известно като тиреоидит на Хашимото. Диагнозата ми дойде след много години на фрустриращи, болезнени и дори инвалидизиращи симптоми. Някои от тях пречиха на образованието ми в колежа. Други се появиха по време на доктурантурата ми. А трети – когато започнах да работя като клиничен фармацевт.

Изглеждаше, че всяка година „колекционирах“ все повече и повече симптоми.

Това, което започна като депресия и умора, в крайна сметка прогресира до синдром на раздразненото дебело черво (СРДЧ), панически атаки, киселинен рефлукс, хронична кашлица, целогодишни алергии, замъгляване на мозъка, загуба на памет, емоционална дисрегулация, сърцебиене, косопад, непоносимост към студ, суха и повяхнала кожа, синдром на карпалния тунел и на двете ръце и внезапното ужасно осъзнаване: „Леле, дори и анцугът ми отеснява!“

Както на много други пациенти с тиреоидни заболявания, на мен ми отне поне десетилетие да получа правилната диагноза. Нека бъде ясно обаче: това не беше поради липса на старание от моя страна. Посетих множество лекари, които ми поставяха различни безполезни етикети, включително „Просто сте стресирана“, „Депресирана сте“, „Най-вероятно имате СРДЧ“ и любимото ми „Просто остарявате“, което чух на преклонната възраст от 25 години!

Когато получих диагнозата хашимото и хипотиреоидизъм, голяма част от мен изпита облекчение и надежда – най-сетне имах отговор (а може би и решение) на всичките си симптоми!

Като фармацевт бях достатъчно компетентна по тиреоидните медикаменти и се вълнувах от възможността да вземам хапче, за да заместя хормоните, които тялото ми вече не произвеждаше. Същевременно друга част от мен беше съсипана. Страдах от нелечимо автоимунно заболяване. Състоянието ми беше прогресиращо и вероятно щеше да се влошава с всяка следваща година. Щитовидната ми жлеза щеше да понася все повече увреждания с всеки изминал ден! Освен това съществуваше вероятност да се окажа с второ или дори трето автоимунно заболяване!

Според конвенционалната медицина нямаше какво да се направи!

Освен да се мине на хормонозаместителна терапия. А хормоните не спират развитието на болестта. На всичкото отгоре, както научих с професионалния си опит, много хора, които приемат лекарства, продължават да се борят с редица симптоми.

Като фармацевт и разумно човешко същество аз твърдо вярвам във връзката между причина и следствие.

Исках да разбера дали има нещо, което мога да направя, за да подобря състоянието си. Питах се дали начинът ми на живот по някакъв начин допринася за влошаването му?

Когато бях диагностицирана, единствената интервенция, която се препоръчваше от ендокринолозите при хашимото, беше фармакологична. Не ме разбирайте погрешно – като фармацевт, аз обожавах да използвам медикаменти. Когато е подходящо, разбира се! Всъщност правилната употреба на лекарствата беше моя страст и основата на обучението ми. Дори получих следдипломна квалификация по управление на медикаментозната терапия. Избрах да преследвам кариера като клиничен консултант фармацевт, фокусирана върху оптимизиране на резултатите от приема на лекарства.

Когато започнах да пия тиреоиден хормонален препарат, бях изпълнена с надежда. И той наистина ми помогна!

Можех да спя по 11 часа, вместо по 12 (със сигурност се радвах на този допълнителен час). И вече нямах нужда да нося два пуловера и шал в Южна Калифорния.

Продължих обаче да страдам от синдром на карпалния тунел, който правеше работата на компютър и йогата почти невъзможни. Също умора, която пречеше на целите ми и на социалния ми живот. И още диария, стомашни болки и киселинен рефлукс, които предизвикваха засрамващи излизания от срещи и презентации; косопад, който намали лъвската ми грива до една трета от предишната ѝ слава; и цяла плеяда от други проблеми.

Симптомите ми, заедно с повишените тиреоидни антитела (антителата ми срещу тиреоидната пероксидаза бяха над 2000 IU/ml при диагностицирането, докато тези срещу тиреоглобулина бяха над 600 IU/ml) и силното желание да открия първопричината за заболяването си, ме накараха да се разровя по-надълбоко и да проуча:

дали не мога по някакъв начин да си помогна да се почувствам по-добре.

Така започна моето пътуване в търсене на промени в начина на живот за хашимото. Търсенето ми на информация включваше преглед на най-новите и най-големи научни публикации. Да, аз съм професионален зубър! Правих оценка на различни пациентски форуми в интернет. Гмурнах се надълбоко в редица здравни книги, посещения на здравни конференции, консултации с лекари, професионално обучение по интегративна и холистична медицина. И най-вече се превърнах в опитна мишка, за да изпробвам различни интервенции, които щяха в крайна сметка да ме накарат да се почувствам отново човек и да ми помогнат да вкарам заболяването си в ремисия!

Аз лично бях шокирана да науча, че продължаващите три години пристъпи на киселинен рефлукс и хронична кашлица, както и десетгодишната ми битка със синдрома на раздразненото дебело черво можеха да се разрешат в рамките на три дни

Трябваше само да спра две храни, към които бях чувствителна! Другите симптоми изчезнаха скоро и в крайна сметка се научих как правилно да подхранвам тялото си и да се вслушвам в неговите сигнали. И да разчитам кога нещо не ми се отразява добре.

С времето успях

• да понижа тиреоидните си антитела до стойности на ремисия;
• да върна косата си (нещо много важно за зодия Лъв);
• да се освободя от шините за синдрома на карпалния тунел;
• да си върна плоския корем, който се беше крил под планини от подуване и стомашни болки;
• да се превърна отново в една цялостно здрава, щастлива и във форма личност без повече панически атаки, промени в настроението или пристъпи на депресия!

Вероятно най-хубавата част от собственото ми излекуване беше, че най-накрая можех да следвам мечтите си. Да ги превърна в цели и след това в реалност.

Замъгляването на мозъка, умората и слабостта изчезнаха и разкриха силната личност, която се беше крила под тях през цялото време.

Най-накрая имах възможност да стана човека, който се бях надявала да бъда, когато бях малко момиченце. От уморена, раздразнителна и съмняваща се в себе си личност, седяща само на дивана, която едва успяваше да се грижи за себе си, се превърнах в жена, която в повечето дни има чувството, че може да направи всичко. Умът ми отново функционира като преди и дори не мога да опиша количеството самоувереност, която имам.

Станах автор, режисьор на документални филми, а отскоро дори и майка – неща, които мислех за невъзможни, когато бях болна.

Пеперудата е символ на трансформация и понякога си мисля, че фактът, че щитовидната жлеза има формата на пеперуда, никак не е случаен. Ако се освободите от усещането, че сте жертва на своята болест, и осъзнаете, че силата е във ваши ръце, заболяването на щитовидната жлеза може да стане нещото, което да ви превърне в човека, който винаги сте били предназначени да бъдете.

Обичам поговорката „Точно когато гъсеницата смяташе, че идва краят на нейния свят, тя се превърна в пеперуда.“

Когато открих колко много ми помогнаха промените в начина на живот, в стила на хранене и тези следствие на прилагането на функционална медицина, исках да направя това широкоизвестно. Като лечител и емпат аз се натъжавах от факта, че милиони хора страдат, защото нямат достъп до тази променяща живота информация. Макар винаги да съм била до известна степен резервиран и уединен човек, осъзнах, че тази информация е по-значима от мен и имах нужда да я споделя със света. Знаех, че моите уникални квалификации като фармацевт (тоест това, че съм обучена да бъда скептична към всичко неконвенционално) и пациент, който е бил на бойното поле, осигуряват перфектната комбинация, за да предам това послание на света.

След като веднъж установих, че мога да променя здравето си, се почувствах силна и с неограничени възможности. Така реших да последвам своята отколешна мечта: да напиша книга за моя опит и за новопридобитите знания.

„Тиреоидит на Хашимото: промени в начина на живот за откриване и отстраняване на първопричината“, или „Първопричината“, както я наричаха читателите, излезе от печат през 2013 година. И изненадващо стана бестселър на „Ню Йорк Таймс“. Най-много бях шокирана от броя на хората, които се припознаха в книгата. Много от тях казаха, че в нея са разпознали себе си. Че съм уловила емоциите, с които и те са се сблъсквали. С удивление открих колко много хора с хашимото търсят начини да се погрижат за здравето си. Беше ми също приятно да разбера, че книгата се чете така леко, че са я прочели на един дъх. А също и че моите изтъркани шеги са направили информацията по-лесносмилаема.

Този подход се оказа ползотворен за много читатели.

На други обаче им се стори натоварваща необходимостта да вършат доста собствена „детективска“ дейност, свързана с тяхното здраве. Те искаха конкретен, добре организиран протокол. Или „направен по поръчка“ наръчник, както една моя читателка го нарече. Затова се гмурнах обратно в зараждащата се наука в разрастващото се поле на функционалната медицина. Направих оценка на своите лични експерименти и опит, както и на работата си с пациенти. Накрая успях да отсея всичката информация, която бях събрала, в три изчерпателни протокола. И те съставляваха сърцевината на моята втора книга, „Протоколът Хашимото“.

В книгата „Хашимото: хранителна фармакология“ храната и храненето са основна тема.

Като читател вие получавате много задълбочен подход към въпроса как да се излекувате с хранене. С това не искам да кажа, че диетата може да излекува всичко! Неслучайно в създадените от мен протоколи има други елементи от съществено значение. Стратегическите корекции в ежедневното ви хранене обаче може да доведат до значително подобрение в начина, по който се чувствате.

Тази книга е написана за хора, които не са специалисти по хранене (нутрициолози), нито са готвачи. Тя е предназначена за мъже и жени, които са готови да поемат отговорност за собственото си здраве! За тези, които имат нужда от лесен за използване и добре организиран наръчник, който да им предостави средствата и увереността за оптимизиране на храненето им. Книгата ще ви осигури рецепти за вкусни ястия, които не изискват целодневен престой в кухнята.

Готови ли сте да скочите в дълбокото?

Очаквайте следващите статии от поредицата на д-р Изабела Уенц.

А дотогава можете да изтеглите безплатни откъси от нейните книги тук.

От нас приятно четене!