НАЧИН НА МИСЛЕНЕ, КОЙТО НИ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ВЕЧНО МЛАДИ

Знаеш ли, че във Вдъхновения много силно вярваме, че начина ни на мислене определя действителността ни – положителна или отрицателна. Говоря за това в почти всички статии в блога ни. Много специално място отделям за тези послания в седмичния ни мейл. И като цяло… не пропускам случай, в който да маркирам колко важна е посоката на мисълта ни и как тя реално определя действителността ни. Точно затова съм много развълнувана да споделя няколко изследвания по темата. Издавам една малка тайна. Това са данни, изследвания и проучвания от новата книга на Вдъхновения. И тя се казва… не как да е а „Богините никога не остаряват“. Нямам търпение да споделя всичко важно, което сме подготвили за тази кампания, но на кратко – това е книга за всяка жена, която иска да се превърне в не остаряваща богиня. Но да минем по същество.

Умствените навици играят огромна роля за нашето здраве и дълголетие.

Известното дългосрочно проучване на остаряването и пенсионирането в Охайо (OLSAR), проведено от геронтолога и епидемиолог професор Бека Леви, установява, че хората с положително отношение към остаряването живеят средно седем години и половина по-дълго от тези, които нямат този начин на мислене. Всъщност начинът, по който хората възприемат стареенето, има по-голям ефект, положителен или отрицателен, върху здравето и дълголетието, отколкото ниският холестерол и нормалното кръвно налягане (които увеличават дълголетието с четири години) или ниският индекс на телесна маса (ИТМ). Позитивното мислене има по-голям ефект дори от въздържанието от тютюнопушенето (което добавя три години към живота ви).

С други думи, вярата в положителните аспекти на стареенето оказва силно влияние върху вашия организъм, а оттам и върху оцеляването ви.

Ако тази информация беше лекарство, би било неетично да не се предписва! Проведено е и друго проучване с хора на възраст между 60 и 90 години, за да се определи тяхното „време на размах“, тоест времето, в което при ходене стъпалото няма контакт със земята. Този показател спомага за определянето на баланса и може да даде индикация за това кога човек започва да губи стабилност. В началото на изследването е измерено времето за размах и на двете групи, за да се установят изходните стойности.

След това субектите играят на проста, но непозната за тях компютърна игра, като играта на първата група съдържа подсъзнателни положителни послания, като „мъдър“, „проницателен“ и „завършен“, а при втората група се срещат  подсъзнателни отрицателни послания като „сенилен“, „зависим“ и „болен“. След приключване на играта при участниците от втората група се установява намалено време за размах. Те се движат точно като „сенилни“, „зависими“ и „болни“. Резултатите при другата група показват точно обратното. Трансформацията, изглежда, се дължи единствено на техните подсъзнателни мисли и на непосредствения ефект от тези мисли върху телесните им функции.

Колко силно вкоренена е нашата нагласа към остаряването?

В своята книга Mindfulness (Addison-Wesley, 1989) Елън Лангер, професор от „Харвард“, разказва  как е провела известното си проучване сред група мъже на възраст между 70 и 80 години. Тези мъже живели известно време така, сякаш са се върнали в 50-те години на миналия век, когато са били в разцвета на силите си. Гледали телевизионни предавания от онези времена, на стените около тях били закачени техни снимки от младостта им, четели списания от този период и т.н.

Контролната група живяла далеч от ежедневието си, но без никакви напомняния какъв е бил животът на участниците ѝ в младостта им. Преди да започне изследването слухът, кръвното налягане, зрението и белодробната функция на мъжете били тествани. Направени им били и снимки. Изследванията били повторени след две седмици.  Мъжете, които живели както по времето на разцвета си, изглеждали средно с десет години по-млади. Техният слух, зрение, белодробна функция и други показатели също били значително подобрени. Като цяло се чувствали много по-добре. И когато напуснали мястото, където били настанени, всички сами носели собствения си багаж. Точно като здравите и жизнени мъже, които си спомнили, че могат да бъдат. При контролната група нямало никаква промяна.

Още един пример за изследване, което подкрепя начина на мислене, който не се влияе от възрастта

Друго известно дългосрочно проучване провеждано от университета на Минесота сред монахини, стартирало през 1986 година и продължава и до днес. То изследва жени, които са започнали да водят този затворен начин на живот в началото на 20-те си години, и целта му е да определи какво отличава жените, развили алцхаймер на около 80-годишна възраст, от тези, които са запазили мозъка си здрав.

Всяка монахиня е написала автобиографично есе при влизането си в манастир в началото на 20-те си години. Само 10% от тези, чиито есета били богати на лингвистични орнаменти, цветущи описания и сложни езикови структури, са развили болестта на Алцхаймер. Докато при тези, които са писали по-простички есета, процентът на заболелите е към 80%.

Това проучване предполага, че да бъдем жизнени, напълно отдадени на нашите преживявания и да се наслаждаваме на своята креативност, предпазва здравето на мозъка ни.

Чудесно е, че имаме толкова голям контрол върху нашето здраве и благополучие! А сега наистина неочаквани за някои хора новини от това проучван. Аутопсиите са показали, че монахините, които са се наслаждавали на живота и не са проявявали признаци на деменция, са имали точно толкова плаки в мозъка си, колкото по-малко жизнените монахини, чиято деменция била очевидна, преди да починат. Моля, прочетете отново последното изречение.

Това е доказателство, че здрав ум и дух могат да съществуват в тяло, което далеч не е перфектно.

Това е силата на отношението към живота и начина на мислене, които ни карат да се чувстваме вечно млади.