fbpx

Как да се справим с отлагането?

Случвало ли ти се е да отлагаш задачи? Разбира се, че да. Но защо? Какви са причините? Как да се справим с отлагането? И защо често ни се случва да отлагаме задача или серия от задачи, за които знаем, че ще ни донесат ползи, а често и много добри резултати? Знаем например, че когато придобием определено умение, ще подобрим работата и резултатите си осезаемо, но го отлагаме, защото не е спешно.

Знаем, че ако най-после започнем да тренираме, ще започнем да се чувстваме по-добре, но го отлагаме. Ще започнем от утре, от понеделник, от Нова година… или в момента, в който ще сме се разделили с излишните килограми, защото тогава ще ни е по-лесно.

Какво всъщност се крие зад отлагането

 

Ситуацията е много комплексна. Да, аз не съм психолог, но познай! Аз съм човек с много, много практика в посока отлагане. Та нещата, които искам да споделя днес с теб, са лични мои преживявания и наблюдения. Ще се радвам да ми споделиш дали и при теб е така, или за теб е различно. Каквото и да е, ако споделиш, ще помогнеш и на още хора, които отлагат.

Та на първо място, според мен, стои страхът. В повечето случаи това е страхът от провал. Но може да е страхът от успех, може да е друга емоция, като краткотраен начин за справяне с тревожността. Защото нека да сме обективни – това, че трябва да предприемем стъпка в неизвестна посока, определено засилва тревожността ни.

Какво имам предвид?

Ще го илюстрирам в пример. Случвало ли ти се е да ти предстои нещо голямо, като изпитание или някаква промяна в живота, и да се притесняваш? Естествено, че ти се е случвало! Всички се изправяме пред какви ли не предизвикателства всеки ден. И е съвсем нормално, че и чисто човешко да ни е страх.

Почва се с един безспирен мисловен монолог:

  • Ами сега как ще станат нещата?
  • Дали ще успея да се справя?
  • Ще ми стигне ли времето?
  • Ами ако нещата не са по план?
  • Ами ако нищо не се получи?

Спомни си за някоя такава ситуация от твоето ежедневие. Не знам за теб, но при мен винаги се е оказвало, че нещата са много, много по-елементарни и лесни, отколкото съм си ги представяла предварително. Най-трудно е да направим първата крачка. Да се решим най-после и да действаме. Да преборим страховете си. После ни остава само да действаме. И докато се завъртим, обикновено се оказва, че нещата са се случили, без дори да разберем кога.

Помни, че страхът е много по-голям в нашите представи за него. И точно заради това трябва да се изправим пред него, за да разберем, че той в никакъв случай не е „по-голям“ от нас.

В краткосрочен план отлагането на нещо, за което нямаме сигурността или гаранция, че ще се случи, отлага тревожността и страха, че няма да се справим.

В дългосрочен план обаче това засилва нашето неудовлетворение. Именно от това, че не сме действали. Че не сме използвали времето, ресурсите си, че не сме имали смелостта и куража. И реално прави нещата още по-трудни.

Втората причина е, че така прекъсваме мечтите си.

Да, ние обожаваме да мечтаем. Не ми ли вярваш? Ами помисли си колко пъти си си казвала:

  • Веднъж да приключа този проект и ще си почина.
  • Само да отслабна и ще съм щастлива.
  • Ще нося красиви рокли, когато отслабна.
  • Когато изляза в отпуск, ще си почина най-после.
  • Когато отида на море, най-накрая ще прочета тази книга, която отлагам да започна вече хх месеца.
  • Трябва да отслабна, за да си намеря готино гадже и да съм щастлива.
  • Ще имам повече свободно време за себе си, когато децата пораснат.
  • И още много в тази посока.

Какво се случва на практика?

Децата порастват, а ние все още не сме успели да го намерим това „свободно“ време.

Отиваме на море, но само се размотаваме с книгата, за която знаем, че ако прочетем и приложим нещата, написани вътре, ще постигнем „чудеса“. Обаче не го правим!

Това в психологията се нарича „отлагане на щастието“. Истината е, че колкото повече отлагаме, толкова по-трудно ни става да се задействаме!

Но защо го отлагаме?

Звучи малко по-просто, отколкото си мислиш. И отговорът е:

Защото, ако проверим как са нещата в действителност, това означава, че вече няма да има за какво хубаво нещо да си фантазираме.

И ако те върна на предишния пример, още нещо, което е проверено в моята действителност, е:

Първо, нещата никога не са толкова черни, колкото ни изглежда, преди да се „сблъскаме“ с тях.

И второ, винаги, винаги се получават много по-хубави, отколкото сме си представяли.

И все пак защо не спираме да отлагаме?

Трета, много често срещана причина е, че не искаме да напуснем зоната си на комфорт. Защото… тук не ни е добре, но поне ни е познато. Знаем как да се справим при тези обстоятелства, въпреки че бихме искали те да са различни.

Преди години трябваше да сменя един доставчик, с когото работих повече от 10 години. Познавахме се, имахме си приказката, така да се каже, знаехме кой какво може да очаква от другия. И всичко беше наред, докато всеки си спазваше поетите ангажименти: той да доставя на време, аз да си плащам фактурите.

Само че дойде един период, през който той в продължение на две години не спази нито един срок.

Ама ние сме партньори. Аз разчитам на него. Той на мен. Сега е в трудна ситуация, ще му дам шанс.

Една година по-късно и след безброй проведени разговори с напразни обещания най-после смених доставчика. Просто вече нямах избор.

Страховете ми бяха няколко.
  • Че сроковете ще са по-дълги. Познай! По-кратки бяха. При това и сега, години по-късно, се спазват без проблем.
  • Че качеството няма да е на нивото, на което искам. Всъщност да! На по-високо ниво е!
  • Че цените ще са по-високи. Обратното – по-ниски бяха. За съжаление към онази дата.
  • Че ще мине време за адаптация при смяна на основен доставчик, с когото работим над 10 години. Ами не, адаптирахме се чудесно и за нула време. Но реално е така, когато работиш с професионалисти.

 

Това е само един от примерите, които ми показват, че зоната ни на комфорт невинаги е толкова комфортна, колкото ни изглежда. Тя просто ни е позната. А у всеки от нас е заложен страхът от непознатото. Но непознато не означава непременно по-лошо.

И така, как да се справим с отлагането?

Замисли се какво губиш в дадена ситуация. Ако новото не се окаже толкова очарователно, колкото си си го представяла, винаги можеш да се върнеш на старото място, при старите навици и при старите мисловни модели. Но поне ще си опитала.

Много често хората казват, че на старини човек съжалява повече за нещата, които не е имал куража да направи, отколкото за глупостите, които е имал смелостта да извърши.

Лично за себе си съм убедена, че е така.

За теб може и да е различно. Но как ще разбереш, ако никога не пробваш?

И така, как все пак да се справим с отлагането, за да сме по-ефективни в бъдещ план? Нека да пробваме следните неща:

  1. Да си представим какво би се случило, ако не предприемем промяната, за която сърцето ни казва, че трябва да предприемем. Това може да е придобиване на ново умение, решаване на ежедневен проблем, преместване в нов град, оптимизация на някои работни процеси… все едно какво. Това, което знаеш, че трябва да направиш, но те е страх, защото не можеш да си представиш цялата картина – какво точно ще се случи, как ще се случи, кое да е първото действие, кое второто… Представи си какво би се случило, ако не предприемеш промяната – ще се подобри ли животът ти?
  2. А сега си представи какво ще се случи, ако действително предприемеш това действие. Кое е най-страшното, което ще се случи? Очевидно най-страшно ще е, ако не успееш да се справиш. Какви последствия би имало за теб, за семейството ти, за работата ти, за теб като професионалист и като личност? Ако нещата са прекалено рискови или, с други думи, прекалено страшни, може би не си струва да предприемаш това действие, но опитът ми показва, че обикновено не е така. Върни се на първата причина за отлагането и провери – дали нещата не изглеждат много по-страшни, отколкото са в действителност? И помисли имаш ли полезен ход, ако нещата се объркат съвсем, реално не успееш да изпълниш това действие и съответно не получиш никакъв резултат от него. Отново опитът ми показва, че винаги имаме полезен ход.
  3. Сега сравни кое от двете би било по-добро. Коя ситуация крие повече рискове – да отложиш, или да действаш? Разбира се, това са силно специфични за теб причини и решението е много индивидуално. Но ето един съвет от мен: когато, така да се каже, претегляш нещата, вслушай се в сърцето си. То никога не ни лъже! И по-скоро предполагам, че е по-добре да действаш, отколкото да отложиш.

А ако отлагаш от дълго време да преминеш на режим за отслабване, който да балансира хормоните ти, да те накара да се чувстваш и да изглеждаш по-добре и да спиш по-пълноценно, нека ти припомня, че в момента тече записването за нашата 28-дневна онлайн програма за бърз метаболизъм. И следвайки горните стъпки, помисли: какво имаш за губене?

А какво би се случило, ако успееш веднъж завинаги да се справиш с този проблем?

А как ще реагираш, ако се окаже, че всъщност нещата не са толкова трудни? Нито толкова черни, колкото изглеждат.

От теб се изисква само да направиш първата крачка. И разбира се, усилие да продължиш да правиш следващите крачки, но повярвай ми, ще ти е много по-лесно, след като направиш първото усилие.

 

Затова спри да отлагаш и действай още сега.

Направи първата крачка още днес!

Тук не е довършено. Представи си какво би се случило, ако не предприемеш промяната – ще се подобри ли животът ти? Ще продължиш ли да изпитваш трудности? Можеш ли да ги понесеш, или искаш вече да постигнеш промяна към по-добро?

1 коментар. Leave new

  • Здравейте, Люцкана и благодаря за хубавата и актуална статия! Аз бих добавила също, че за да спрем да отлагаме каквото и да било или по-скоро, да се задействаме в посока да започнем да правим нещо ново, друго, необходимо…, което обикновено не е спешно, ние се нуждаем от повече енергия! Съвременната жена е превзета от многобройни ангажименти и за да започне да правим нещо друго, се нуждае от още енергия за него. Енергия, намерение, внимание, фокус, за да издържим достатъчно дълго и да регистрираме резултатите. А и други ресурси като подкрепа, време и т. н. Мисля, че създаването на малки общности акумулира необходимите ресурси :). Изкушавам се да Ви предложа да направите уъркшоп по темата за отлагането. Вярвам, че добре ще се получи!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Fill out this field
Fill out this field
Моля, въведете валиден имейл адрес.
You need to agree with the terms to proceed

Меню