Случвало ли ти се е да отлагаш задачи? Разбира се, че да. Но защо? Какви са причините? Как да се справим с отлагането? И защо често ни се случва да отлагаме задача или серия от задачи, за които знаем, че ще ни донесат ползи, а често и много добри резултати? Знаем например, че когато придобием определено умение, ще подобрим работата и резултатите си осезаемо, но го отлагаме, защото не е спешно.
Знаем, че ако най-после започнем да тренираме, ще започнем да се чувстваме по-добре, но го отлагаме. Ще започнем от утре, от понеделник, от Нова година… или в момента, в който ще сме се разделили с излишните килограми, защото тогава ще ни е по-лесно.
Какво всъщност се крие зад отлагането
Ситуацията е много комплексна. Да, аз не съм психолог, но познай! Аз съм човек с много, много практика в посока отлагане. Та нещата, които искам да споделя днес с теб, са лични мои преживявания и наблюдения. Ще се радвам да ми споделиш дали и при теб е така, или за теб е различно. Каквото и да е, ако споделиш, ще помогнеш и на още хора, които отлагат.
Та на първо място, според мен, стои страхът. В повечето случаи това е страхът от провал. Но може да е страхът от успех, може да е друга емоция, като краткотраен начин за справяне с тревожността. Защото нека да сме обективни – това, че трябва да предприемем стъпка в неизвестна посока, определено засилва тревожността ни.
Какво имам предвид?
Ще го илюстрирам в пример. Случвало ли ти се е да ти предстои нещо голямо, като изпитание или някаква промяна в живота, и да се притесняваш? Естествено, че ти се е случвало! Всички се изправяме пред какви ли не предизвикателства всеки ден. И е съвсем нормално, че и чисто човешко да ни е страх.
Почва се с един безспирен мисловен монолог:
- Ами сега как ще станат нещата?
- Дали ще успея да се справя?
- Ще ми стигне ли времето?
- Ами ако нещата не са по план?
- Ами ако нищо не се получи?
Спомни си за някоя такава ситуация от твоето ежедневие. Не знам за теб, но при мен винаги се е оказвало, че нещата са много, много по-елементарни и лесни, отколкото съм си ги представяла предварително. Най-трудно е да направим първата крачка. Да се решим най-после и да действаме. Да преборим страховете си. После ни остава само да действаме. И докато се завъртим, обикновено се оказва, че нещата са се случили, без дори да разберем кога.
Помни, че страхът е много по-голям в нашите представи за него. И точно заради това трябва да се изправим пред него, за да разберем, че той в никакъв случай не е „по-голям“ от нас.
В краткосрочен план отлагането на нещо, за което нямаме сигурността или гаранция, че ще се случи, отлага тревожността и страха, че няма да се справим.
В дългосрочен план обаче това засилва нашето неудовлетворение. Именно от това, че не сме действали. Че не сме използвали времето, ресурсите си, че не сме имали смелостта и куража. И реално прави нещата още по-трудни.
Втората причина е, че така прекъсваме мечтите си.
Да, ние обожаваме да мечтаем. Не ми ли вярваш? Ами помисли си колко пъти си си казвала:
- Веднъж да приключа този проект и ще си почина.
- Само да отслабна и ще съм щастлива.
- Ще нося красиви рокли, когато отслабна.
- Когато изляза в отпуск, ще си почина най-после.
- Когато отида на море, най-накрая ще прочета тази книга, която отлагам да започна вече хх месеца.
- Трябва да отслабна, за да си намеря готино гадже и да съм щастлива.
- Ще имам повече свободно време за себе си, когато децата пораснат.
- И още много в тази посока.
Какво се случва на практика?
Децата порастват, а ние все още не сме успели да го намерим това „свободно“ време.
Отиваме на море, но само се размотаваме с книгата, за която знаем, че ако прочетем и приложим нещата, написани вътре, ще постигнем „чудеса“. Обаче не го правим!
Това в психологията се нарича „отлагане на щастието“. Истината е, че колкото повече отлагаме, толкова по-трудно ни става да се задействаме!
Но защо го отлагаме?
Звучи малко по-просто, отколкото си мислиш. И отговорът е:
Защото, ако проверим как са нещата в действителност, това означава, че вече няма да има за какво хубаво нещо да си фантазираме.
И ако те върна на предишния пример, още нещо, което е проверено в моята действителност, е:
Първо, нещата никога не са толкова черни, колкото ни изглежда, преди да се „сблъскаме“ с тях.
И второ, винаги, винаги се получават много по-хубави, отколкото сме си представяли.
И все пак защо не спираме да отлагаме?
Трета, много често срещана причина е, че не искаме да напуснем зоната си на комфорт. Защото… тук не ни е добре, но поне ни е познато. Знаем как да се справим при тези обстоятелства, въпреки че бихме искали те да са различни.
Преди години трябваше да сменя един доставчик, с когото работих повече от 10 години. Познавахме се, имахме си приказката, така да се каже, знаехме кой какво може да очаква от другия. И всичко беше наред, докато всеки си спазваше поетите ангажименти: той да доставя на време, аз да си плащам фактурите.
Само че дойде един период, през който той в продължение на две години не спази нито един срок.
Ама ние сме партньори. Аз разчитам на него. Той на мен. Сега е в трудна ситуация, ще му дам шанс.
Една година по-късно и след безброй проведени разговори с напразни обещания най-после смених доставчика. Просто вече нямах избор.
Страховете ми бяха няколко.
- Че сроковете ще са по-дълги. Познай! По-кратки бяха. При това и сега, години по-късно, се спазват без проблем.
- Че качеството няма да е на нивото, на което искам. Всъщност да! На по-високо ниво е!
- Че цените ще са по-високи. Обратното – по-ниски бяха. За съжаление към онази дата.
- Че ще мине време за адаптация при смяна на основен доставчик, с когото работим над 10 години. Ами не, адаптирахме се чудесно и за нула време. Но реално е така, когато работиш с професионалисти.
Това е само един от примерите, които ми показват, че зоната ни на комфорт невинаги е толкова комфортна, колкото ни изглежда. Тя просто ни е позната. А у всеки от нас е заложен страхът от непознатото. Но непознато не означава непременно по-лошо.
И така, как да се справим с отлагането?
Замисли се какво губиш в дадена ситуация. Ако новото не се окаже толкова очарователно, колкото си си го представяла, винаги можеш да се върнеш на старото място, при старите навици и при старите мисловни модели. Но поне ще си опитала.
Много често хората казват, че на старини човек съжалява повече за нещата, които не е имал куража да направи, отколкото за глупостите, които е имал смелостта да извърши.
Лично за себе си съм убедена, че е така.
За теб може и да е различно. Но как ще разбереш, ако никога не пробваш?
И така, как все пак да се справим с отлагането, за да сме по-ефективни в бъдещ план? Нека да пробваме следните неща:
- Да си представим какво би се случило, ако не предприемем промяната, за която сърцето ни казва, че трябва да предприемем. Това може да е придобиване на ново умение, решаване на ежедневен проблем, преместване в нов град, оптимизация на някои работни процеси… все едно какво. Това, което знаеш, че трябва да направиш, но те е страх, защото не можеш да си представиш цялата картина – какво точно ще се случи, как ще се случи, кое да е първото действие, кое второто… Представи си какво би се случило, ако не предприемеш промяната – ще се подобри ли животът ти?
- А сега си представи какво ще се случи, ако действително предприемеш това действие. Кое е най-страшното, което ще се случи? Очевидно най-страшно ще е, ако не успееш да се справиш. Какви последствия би имало за теб, за семейството ти, за работата ти, за теб като професионалист и като личност? Ако нещата са прекалено рискови или, с други думи, прекалено страшни, може би не си струва да предприемаш това действие, но опитът ми показва, че обикновено не е така. Върни се на първата причина за отлагането и провери – дали нещата не изглеждат много по-страшни, отколкото са в действителност? И помисли имаш ли полезен ход, ако нещата се объркат съвсем, реално не успееш да изпълниш това действие и съответно не получиш никакъв резултат от него. Отново опитът ми показва, че винаги имаме полезен ход.
- Сега сравни кое от двете би било по-добро. Коя ситуация крие повече рискове – да отложиш, или да действаш? Разбира се, това са силно специфични за теб причини и решението е много индивидуално. Но ето един съвет от мен: когато, така да се каже, претегляш нещата, вслушай се в сърцето си. То никога не ни лъже! И по-скоро предполагам, че е по-добре да действаш, отколкото да отложиш.
А ако отлагаш от дълго време да преминеш на режим за отслабване, който да балансира хормоните ти, да те накара да се чувстваш и да изглеждаш по-добре и да спиш по-пълноценно, нека ти припомня, че в момента тече записването за нашата 28-дневна онлайн програма за бърз метаболизъм. И следвайки горните стъпки, помисли: какво имаш за губене?
А какво би се случило, ако успееш веднъж завинаги да се справиш с този проблем?
А как ще реагираш, ако се окаже, че всъщност нещата не са толкова трудни? Нито толкова черни, колкото изглеждат.
От теб се изисква само да направиш първата крачка. И разбира се, усилие да продължиш да правиш следващите крачки, но повярвай ми, ще ти е много по-лесно, след като направиш първото усилие.
Затова спри да отлагаш и действай още сега.
Направи първата крачка още днес!
Тук не е довършено. Представи си какво би се случило, ако не предприемеш промяната – ще се подобри ли животът ти? Ще продължиш ли да изпитваш трудности? Можеш ли да ги понесеш, или искаш вече да постигнеш промяна към по-добро?
