История на гладуването

Фастингът навлезе в света на отслабването като най-новата значима уелнес тенденция, което доведе до обществената заблуда, че той е просто поредното модерно увлечение. Истината обаче е, че фастингът съвсем не е нещо ново. Затова днес ще проследим накратко историята на гладуването.

За която и основна религия или духовна философия да се сетиш, е вероятно тя по някакъв начин да включва пост (който на практика е вид периодично гладуване, или ограничаване на приема на храна). В религиозен контекст периодите от време без храна често са начин да се постигне яснота, да се направи жертва и да се помогне на човек да стане по-отзивчив към висшите сили.

• В юдаизма Йом Кипур е ден на пълен пост (включително непиене на вода!) и се счита за най-свещения ден в годината.
• В исляма Рамадан е пост от 28 до 30 дни, по време на който през часовете с дневна светлина не се разрешава приемът на храна и напитки.
• В християнството Великият пост, 40-те дни до Великден, и Рождественският пост, времето до Коледа, са се появили първоначално като периоди на пост, вглеждане в себе си и молитва. И двата започват с препоръка за 3-дневено тримирене – т.е. фаст.
• В индианските племена постенето се е практикувало преди и по време на търсенето на видения; индианските народи пуебло постели преди големите церемонии, извършвани по време на смяната на сезоните; шаманите вярвали, че постът им позволява да виждат по-ясно своите видения и да контролират духовете.
• В Древна Гърция се е смятало, че приемът на храна увеличава риска от навлизане на демонични сили в тялото, така че гърците често постели.
• В Индия джайнизмът има различни традиции на гладуване, включително да не се яде до насита в ежедневието. Списъкът може да се продължи безкрайно.

Хората гладуват и по медицински причини от векове

Факт в, че хората гладуват и по медицински причини от векове. Mного преди да имаме рецензирани научни изследвания в подкрепа на ползите от гладуването. Първите сведения за фастинг за здраве датират още от V в.пр.Хр. Спомняте ли си Хипократ, бащата на западната медицина? Е, той препоръчвал на пациентите си да се въздържат от ядене или пиене за определени периоди от време. Особено, ако страдали от определени болежки или заболявания, които се нуждаят от време и пространство, за да се излекуват сами. Известният лечител Парацелз, който практикува преди повече от петстотин години, също пише за гладуването като чудесно лекарство, като го нарича „вътрешния лекар“.

С настъпването и отминаването на десетилетията лекарите, учените и здравните специалисти продължават да са заинтригувани от ползите от гладуването за здравето. Към средата на ХХ век науката постепенно се подравнява с любопитството на здравните специалисти. Изследователите започват да наблюдават хора и животни, докато гладуват, като записват как гладуването повлиява на тяхното здраве и състояние. Те дори експериментират върху себе си. Лекар на име Ф. Пени гладувал в продължение на трийсет дни, през които си водел записки за своите физически и метаболитни маркери. През 1909 година неговите бележки били публикувани в British Medical Journal.

• Още през 1910 година фастингът бил използван при конвулсивни разстройства. Това са група разстройства, включващи бързо свиване и отпускане на мускулите. Например в случай на припадък.
• Като лечение за затлъстяване е бил препоръчван още през 1915 година.  Тогава двама лекари, Фолин и Денис, прокламирали кратки периоди на гладуване като безопасна и ефективна стратегия за отслабване.

Оттогава учените потвърждават, че получените в следствие на гладуването кетонни тела може да бъдат полезни при припадъчни разстройства. В края на ХХ век, научихме повече за това как периодичното гладуване може да повлияе на здравето ни по много начини. Тогава започнаха да се появяват различни методи и философии за фастинг. Днес гладуването се изучава като потенциално лечение на почти безкраен списък от заболявания и дисфункции, включително:

• диабет,
• астма,
• хронична болка,
• метаболитен синдром (група от състояния, които увеличават персоналния риск от сърдечносъдови заболявания),
• затлъстяване,
• автоимунни заболявания, като лупус и множествена склероза (МС),
• сърдечносъдови заболявания
• рак и други

Философията на фастинга

В наши дни като че ли всеки ден се публикува ново изследване за фастинга. Успехът на фастинга в съвременната медицина е многостранен. Но много от неговите ползи могат да се обяснят с това как той привежда организма в съответствие с информацията, кодирана в нашите гени. Той ни свързва по-тясно с начина, по който са живели предците ни. Това е така, защото, макар през цялата история на човечеството да сме постили по религиозни и здравословни причини, ние сме правили фастинг и по неизбежност.

Да помислим над това

Преди да има хладилници, пакетирани храни и достъпни с автомобил заведения за хранене, хората естествено са прекарвали по принуда дълги периоди от време без храна. И телата ни са кодирали това в нашата ДНК в продължение на хилядолетия. Важно е да мислим за ползите от гладуването за здравето от гледна точка на предците и генетиката, тъй като днес все още функционираме предимно със същата тази ДНК, въпреки факта, че начинът ни на живот се е променил драстично, особено през последните 100 години. Всъщност изследователите изчисляват, че 99% от нашите генетични особености не са се променяли повече от 10 000 години.

Докато гените ни са останали относително непроменени, начинът ни на живот е преминал от лов и събирачество на групи към уседнало отглеждане на земеделски култури, поставили началото на ерата на храната, която винаги е леснодостъпна. Водата, която пием, въздухът, който дишаме, почвата, в която растат културите ни, храната, която ядем, и това колко често я ядем, са се променили драстично за много кратък период от време, разглеждано в контекста на цялостното човешко съществуване.

Това е довело до генетично-епигенетично несъответствие: геномът ни се е адаптирал по начин, който ни позволява да консумираме храна на цикличен принцип, но ние вече не следваме тази адаптация, защото ядем през цялото време.

Но защо това е проблем?

Ами, тъй като гладуването е буквално закодирано в гените ни. Телата ни са се развили, за да изпълняват определени функции по време на изобилие на храна. Но също и в периоди на глад. Например автофагията се задейства в периоди без храна. Все едно тялото ви почиства къщата и рециклира мъртвите и повредените клетки и протеини. След около 8 до 10 часа без храна тялата ни навлизат в нещо, наречено кетоза, което е известно със своите благоприятни ефекти върху мозъка и метаболизма. Някои механизми се активират само по време на гладуване.

Но тъй като много хора имат три основни хранения на ден плюс леки закуски между тях, те никога не стигат до гладуване. Реално тези механизми не могат да бъдат активирани и остават латентни. Според изследователите това еволюционно несъответствие е в основата на отключването на хронични здравословни проблеми. И то до степен, невиждана досега в човешката история. Да, същите хронични здравословни проблеми, от които мнозина от нас страдат ежедневно.

И нещата не спират дотук

Авторите на изследване, публикувано в Trends in Cognitive Sciences, извеждат теорията, че непрекъснатият достъп до храна и постоянната ѝ консумация причиняват промени в епигенетичната молекулярна ДНК и протеини, които влияят отрицателно на когнитивните процеси и дори може да бъдат предадени на бъдещите поколения.

С други думи, тази липса на периоди на гладуване е довела до закърняването на нашите лечебни механизми. И саботира собственото ни здраве, а ние можем да предадем това объркване на нашите деца. Ето защо възобновяването на връзката с начина, по който са живели нашите предци – чрез интуитивен фастинг – е толкова важно. Телата ни са еволюирали през поколенията. Те преминават естествено през периоди от време без храна, но ние не почитаме тази адаптация и последиците са тежки.