Още за стреса, килограмите и надбъбречните жлези

Стреса, надбъбречните жлези и как това се отразява на нашата фигура. Особено след (че и по време на) дълги празници и много почивни дни и двете стойности имат неприятното свойство да нарастват.

Маркирали сме темата за стреса неведнъж. В действителност много важно е да правим разлика между стреса, който ни залива в ежедневието, и стреса, който действително преживяваме. Вторият е познат още и като вътрешна стресова реакция.
Как стресът се отразява на надбъбречните ни жлези и какъв е ефектът върху тялото ще разбереш от тази статия.
Ако искаш да надградиш знанията си в тази посока, препоръчваме да прочетеш книгата на д-р Алън Крисчансън „Протокол за възстановяване на надбъбречните жлези

А сега ще маркираме някои интересни моменти от нея.

Какво точно представляват надбъбречните жлези и как правилното им функциониране може да ви помогне да отслабнете?

С други думи, да се върнем на голямата тема, винаги актуална в началото на летния сезон, а именно отслабването.
Надбъбречните жлези са двойка малки тъканни образувания, разположени над бъбреците, дълбоко в долната част на гърба. Те са оранжеви на цвят, с пореста структура и с формата на малки пирамиди. Всяка от тях е с размера на
бучка захар и с тегло горе-долу колкото това на 3 – 4 кламера.

adrenal-glands-nadbabrecni-jlezi
Надбъбречните жлези и вашето здраве – значим въпрос от древността!

Идеята, че надбъбречните жлези имат огромно влияние върху нашето здраве, съвсем не е нова. В много древни култури е битувало вярването, че надбъбречните жлези съдържат някакво магическо вещество, което прави възможно съществуването на живота и изчезва при нашата смърт.

Модерната гледна точка: закон за хормоналното балансиране
Днес ние сме наясно, че надбъбречните жлези са съществено важна част от ендокринната система, която представлява групата от жлези, произвеждащи всички хормони в тялото.
Почти всеки аспект на доброто здраве е следствие от деликатния баланс на хормоните. Вашите хормонални нива определят отговорите на въпроси като:

  • В добро настроение ли сте?
  • Спите ли добре през нощта?
  • Лесно ли поддържате теглото си?
  • Преживявате ли спад на енергията следобед?
  • Вашата кръвна захар стабилна ли е, или сте диабетик?
  • Бързо ли зарастват раните ви?

Да се залавяме сериозно с въпроса: ендокринната система
Ендокринната система е толкова мощна, че за да функционира правилно, трябва да бъде контролирана и проверявана.

Можете да мислите за нея като за корпорация.

Представете си, че има главен изпълнителен директор, който е с най-високо ниво на отговорност – това е вашият хипоталамус. С размери не по-големи от тези на перла, той е разположен дълбоко в мозъка ви и ръководи цялата шоу програма. Под главния изпълнителен директор е мениджърът, комуникиращ с работниците – това е хипофизната жлеза. Ситуирана до вашия хипоталамус и с големина колкото грахово зърно, тя следи дейността на работниците. После идва екипът, който изпълнява всички тези заповеди. Наред с надбъбречните жлези, той включва епифизата, щитовидната жлеза, панкреаса и тестисите или яйчниците. Тези жлези отделят хормони, които чрез кръвообращението се разнасят из цялото тяло, за да контролират основни химически функции, като:

  • Епифиза – регулира циклите на съня.
  • Щитовидна жлеза – контролира производството на енергия.
  • Яйчници – произвеждат репродуктивни хормони и извършват възстановяване на тъканите.
  • Тестиси – произвеждат репродуктивни хормони и извършват възстановяване на тъканите.
  • Панкреас – регулира кръвната захар.

Натовареният живот на надбъбречните жлези

Надбъбречните жлези имат три слоя, разположени плътно един до друг, подобно на люспите на лука. Функцията на всеки слой е толкова различна, че според някои изследователи може би е по-точно да се мисли за тях като за три жлези, а не като за една.
Основната задача на външния слой е регулирането на солите (електролитите) в кръвта, кръвното налягане и нивото на киселинност в тялото. Средният слой преди всичко контролира кръвната захар. Той също така отговаря за реакцията на стреса и за възпалението и определя как клетките използват хормоните от другите жлези. И накрая вътрешният слой работи заедно с яйчниците или тестисите при производството на използваните за възпроизводство полови хормони като естроген и тестостерон. Освен това той помага при възстановяването на тъканите и във връзка с имунната функция.

adrenal-glands-layers
Надбъбречните ви жлези контролират изумителен списък от жизненоважни функции във вашето тяло. Най-важните от тях са:
  • регулирането на други хормони;
  • поддържането на баланса на електролитите;
  • момента на спиране на възпалителния процес;
  • реакцията „бий се или бягай“;
  • циклите на сън и бодърстване;
  • кръвната захар;
  • телесното тегло.

Запознати ли сте с най-новото изследване върху мултитаскинга?

По същество то доказва, че това не е ефективен начин на работа. Колкото повече задачи се опитваме да свършим, толкова по-лошо ги изпълняваме. Същото правило важи и за надбъбречните жлези. Колкото повече изисквания се поставят към тях по едно и също време, толкова по-вероятно е те да преминат в режим на оцеляване. Както ще видим, след като това стане, вероятността от напълняване се увеличава. В книгата „Протокол за възстановяване на надбъбречните жлези“ д-р Алан Крисчансън ни запознав с методи на хранене и начин на живот, чрез които стресовото натоварване може внимателно да се премахне. На този етап обаче е важно да разберете как на адреналните жлези лесно може да им „сесервира“ прекалено много (метафорично казано) и защо това променя начина, по който мазнините в тялото реагират на това, което се сервира при хранене във вашата чиния. Нека първо маркираме всички функции за които отговарят надбъбречните жлези.

  • Хормонална регулация
  • Контрол на кортизола
  • Електролити
  • Възпаление
  • Цикли на сън и бодърстване
  • Кръвна захар
  • Режимът на оцеляване
  • Хроничният стрес

Действително ли стресът е нещо толкова съществено?

Колко стрес може да повлияе върху нашето здраве?

През последните десетилетия се събраха няколко ситуации, които ни позволиха да разберем колко много някои фактори влияят върху здравето ни в сравнение с други. Една от най-драматичните случки засяга хората, жертва на ядреното бедствие в Чернобил през 1986 година.
Самото име „Чернобил“ предизвиква образи на мащабно бедствие и замърсяване. Ядрен реактор се срина, отделяйки 400 пъти повече радиация от атомната бомба в Хирошима.
Мнозина определят това като най-лошото причинено от човека бедствие в цялата човешка история. За тяхна безопасност над 200 000 души са били принудително изселени. Радиация в такива количества уврежда тялото ни на молекулярно ниво и самата ДНК във всяка клетка може да бъде променена, което води до болка, болести и страдание.
Обаче да бъдеш принуден да напуснеш общността, поминъка и родината на прадедите си също причинява травма. Непосредствените последици включват синдром на посттравматичен стрес, тревожност и депресия. В дългосрочен план това повишено ниво на стреса, променя хранителните предпочитания, тенденциите към пристрастяване и полагането на грижа за себе си.

30 квадратни километра около Чернобил са официална „мъртва зона“, с минимален и строго контролиран достъп. И все пак мнозина избират да се върнат. Те решават, че отделянето от дома е по-травмиращо от невидимата радиация. Повечето от тях вече са възрастни по време на инцидента и техният брой непрекъснато намалява. Направени са сравнения между живота на заселилите се обратно в Чернобил и на евакуираните оттам, избрали да не се завърнат. Всекидневно заселниците страдали от симптоми, свързани с последствията от радиацията, в която живеели, и здравето им очевидно било засегнато. И все пак травмата от това да си бежанец може да бъде още по-голяма.

Що се отнася до продължителността на живота на заселниците в Чернобил, макар и малка, тя била с 10 години по-голяма от тази на бежанците.

Може ли стресът действително да промени здравето ни по измерим начин?

Много се говори по темата, но наистина ли това е фактор, достатъчно значим и влиятелен, за да причини осезаеми последици, като наддаване на тегло или заболяване? Ясно е, че отговорът е „да“, като се има предвид, че физическите последици от Чернобил може да са по-малко от физическите последици от психологическия стрес.

Как надбъбречните жлези контролират нашето тегло?

След като вече знаете какви основни функции изпълняват надбъбречните жлези, нека поговорим за още една, която може би е най-важната, а именно как те контролират нашето тегло.
Хората с високи количества кортизол в тялото си в резултат от надбъбречно заболяване или от прием на лекарства (като преднизон) натрупват много коремни мазнини, независимо от тяхната диетата или физическа активност.

Учените разбрали това още през 50-те години на миналия век и много от тях се чудели дали адреналните хормони могат да причинят затлъстяване. За да проверят това, те измерили нивата на хормони като кортизол в кръвообращението на хора с различно тегло. Резултатите не били еднозначни – някои хора с високо тегло имали повече кортизол, а други – по-малко. Това довело до изоставяне на изследванията в тази посока за много десетилетия.
През последните няколко години обаче научихме, че в производството на адреналните хормони участват не само надбъбречните жлези, но и висцералните мазнини, черният дроб и мозъкът. По-нови изследвания показват, че когато се измерва не само колко кортизол има в кръвта, но и какво е количеството му в цялото тяло, хората с по-високо тегло имат наистина повече от този хормон. Причина за това са:

група ензими, която аз наричам „адренален мазнинен превключвател“ (АМП).

Имената им са c-Jun N-терминална киназа, инсулин протеаза и 11-бетахидроксистероидна дехидрогеназа. Когато преминем в режим на оцеляване, тези ензими карат адреналните хормони да увеличат складирането на мазнини. Можете да мислите за мазнинния превключвател като за усилвател на стреса. Ако този превключвател е включен и ние сме в режим на оцеляване, не можем да отслабваме.
Протоколът за възстановяване на надбъбречните жлези поправя адреналните ритми до такова състояние, при което мазнинният превключвател може да се изключи, а ние да отслабнем.
В миналото изследователите са смятали, че времевият ритъм на отделяне на ензимите на АМП не може да бъде променян. Вълнуващи скорошни данни обаче показват, че както количеството произвеждан от надбъбречните жлези кортизол, така и дейността на мазнинния превключвател подлежат на промяна чрез прости избори на храна:

Правилните храни, консумирани в правилното време, могат да рестартират цялата адренална система, включително мазнинния превключвател.

ЦИКЪЛ НА НАПЪЛНЯВАНЕ

Предвид ролята на надбъбречните жлези в регулирането на реакцията на стреса, както и с оглед на броя фактори, които разстройват дейността им, лесно е да разберем как дисфункционалното напълняване може да се превърне в порочен кръг.

Това става по следния начин:

Стресът се появява в следствие на депресия, работа, взаимоотношения, диета, токсини => Стресът води до дисфункция на надбъбречните жлези, като се повишават нивата на кортизола => Надбъбречните жлези ви карат да складирате коремни мазнини => Коремните мазнини са причина за пристъпи на силен глад за захар, мазнини и сол => Самите коремни мазнини произвеждат още повече кортизол => Лошото производство на енергия поради складирането на мазнините (вместо изгарянето им) води до умора => Умората и промените в здравето причиняват депресия => Резултатът от депресията е още повишаване на стреса.

Както вече видяхте, като че ли се оформя един порочен цикъл. Колкото повече стрес имаме в ежедневието, толкова по-силна е нашата реакция върху него.

Как можем да обърнем тази тенденция?

Разбира се в книгата на д-р Алън Крисчансън има пълни протоколи, както и тестове, описващи различните фази на изтощение на надбъбречните жлези и какво можем да предприемем във всяка една от тях. Можеш да изтеглиш безплатен откъс от тук.

Бърз и лесен протокол за възстановяване на надбъбречните жлези с помощта на етерични масла и хранителни добавки може да откриеш и в новата книга на „Вдъхновения“ – „Етеричните масла: древното лекарство“ с автори трима водещи специалисти в областта на ароматерапията – д-р Джош Акс, Тай Болинджър и Джордан Рубин. Изключително практична и полезна със своите над 500 цветни страници, твърди корици и огромно количество ценна информация, това е библия на ароматерапията, която всяко семейство заслужава да има! Но едно от най-важните неща, когато говорим за новата книга, е, че тя се фокусира не само върху ароматерапията, а събира няколко холистични подхода към здравето. eterichnite-masla-drevnoto-lekarstvo-women

Чудиш се коя от двете книги да избереш? В идеалния случай и двете! Особено ако си наясно, че се справяш сравнително трудно с контролирането на стреса. И все пак, ако трябва да избереш една от двете, бихме препоръчали книгата „Етеричните масла: древното лекарство“ като общ семеен наръчник. Но пък идеята с храненето и въглехидратната ротация на д-р Алън Крисчансън е направо революционна и е факт, че дава резултат само в рамките на няколко дни! Така че ти избираш.
Успех от нас и не забравяй да ни споделиш кои препоръки приложи и как се отразиха те на ежедневието ти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Fill out this field
Fill out this field
Моля, въведете валиден имейл адрес.
You need to agree with the terms to proceed

Меню