Възпаление на срама
Чу ли новината? Подготвяме нова четвърта книга от д-р Уил Коул. Този път темата е малко по-ралзична. Заглавието е “Чувствата на червата” и централните теми, които засяга са неприятните емоции, които изпитваме и какви са последствията за нашето здраве от тях. Като основните виновници са: стрес, срам и травма. Но нека да оставим самия Уил Коул да разкаже повече за най-големия виновник, който нарича “възпаление на срама”.
В моята книга „Спектърът на възпалението“ описвам хроничното възпаление като тлеещ отвътре огън. Пожар, който до голяма степен остава незабелязан, докато не се превърне в редица здравословни проблеми. Е, през годините, в които лекувах пациенти и им помагах да върнат тялото и ума си към процъфтяващо здраве, видях как негативните мисли и емоции могат неусетно и систематично да саботират здравето. При това почти по същия начин, по който възпалението може да направи това. Всъщност наблюдавам този феномен на емоционално страдание, причиняващо физическо страдание толкова често, че реших да му дам собственото име. И то е: възпаление на срама.
Всеки от нас до известна степен преживява възпаление на срама. То може да ни накара да се почувстваме претоварени, тревожни, безнадеждни, безцелни и напълно откъснати от нашата интуиция. То може да бъде както подлежаща причина, така и резултат от хронични здравословни състояния. Често това е единственото нещо, което стои между нас и оптималното здраве. Възпалението на срама може да стане причина да се чувстваме така, сякаш непрекъснато плуваме срещу течението и сме във война с тялото си. Мислите и емоциите са като хранителни вещества за вашите ум, сърце и душа. И за съжаление, много от нас се хранят с нездравословна храна от дълго, дълго време.
Защо СРАМ?
И така, нека сега да отговорим на въпроса, който знам, че мнозина от вас си задават: защо срам? От всички негативни емоции в този свят защо използваме именно „срам“ за термина, който представя отрицателното въздействие на нашия емоционален свят върху физическия? С годините научих, че срамът е може би най-силната и най-вредната негативна емоция от всички. Брене Браун, известен изследовател на срама и уязвимостта, казва, че „срамът е смъртоносен“. Тя обяснява, че срамът засяга всички нас и оформя в дълбочина начина, по който взаимодействаме в света.
След години на консултиране на пациенти с всякакви здравословни проблеми мога да кажа:
В никоя друга област срамът не е толкова важен, колкото когато става дума за тялото и здравето ни. Често това е огромна пречка пред изцелението. Нека ви попитам следното: когато нещо, голямо или малко, се обърка с вашето тяло или здраве, как се чувствате?
Отговорът вероятно е смесица от гняв, страх и може би дори малко смущение, нали? Това ми прилича много на срам. Общата нишка между емоциите, особено свързаните с нашето тяло и здраве, често е срамът. Изследванията показват, че като хора изпитваме много срам, свързан със здравето. А това може да окаже значително влияние върху способността ни да останем здрави, да се излекуваме от болести и да правим здравословни избори. Защо? Защото всеки вид срам ни кара да се чувстваме недостойни за жизненото здраве, за което жадуваме, като ни подлага крак, докато се опитваме да го постигнем. Независимо дали е свързан с храната, с нашето тяло или със здравословното ни състояние
Според експертите срамът съществува в спектър, вариращ от усещане за неловкост или смущение до дълбоко чувство на неадекватност и страх. Но в крайна сметка всички тези чувства ни казват едно и също нещо:
Че не заслужаваме този изпълнен със здраве и щастие живот.
За съжаление, макар да сме наясно, че срамът засяга нашето здраве в по-малка или в по-голяма степен, ние не знаем толкова много други неща поради липсата на проучвания в тази област. В едно завладяващо изследване учените твърдят, че въздействието на срама върху здравето ни „е непризнато, недостатъчно проучено и недостатъчно теоритизирано в контекста на здравето и медицината“. Те казват също така, че срамът може да има значително въздействие върху здравето, болестите и свързаното със здравето поведение. А също и че влиянието на срама може да се опише само като „коварно, всепроникващо и пагубно“. Доста силни думи, нали? Така е, но са верни. Вашето изцеление не може да заблести, когато е пропито от срам.
Да обърнем внимание и на другата част от израза „възпаление на срама“ – частта с възпалението. Възпалението е тема, за която говоря много като практикуващ лекар по функционална медицина. Възпалението всъщност е животоспасяващ биологичен процес, майсторски създаден, за да ви предпазва от вреда. Когато възпалителните механизми във вашия организъм действат по начина, по който е предвидено, тялото ви започва защитна възпалителна реакция. Както при срещата с патоген, като например грипен вирус или вредна бактерия, като стафилококи, или стрептококи и изпраща възпалителни имунни клетки в областта, за да премахнат заплахата, да убият вредителя и след това организмът да се върне в състояние на спокойствие.
Възпалението също така е реакция на нараняване
Случвало ли ви се е да си счупите кост или да си изкълчите глезен и да забележите, че мястото става зачервено, подуто и болезнено? Това е вашата възпалителна реакция, която се активира в засегнатата област, за да предотврати разпространението на болката и да ви насърчи да си починете, така че да се осигурят време и подходящи условия травмираният участък да заздравее.
Но това е вярно само когато възпалението действа по начина, по който е предвидено да действа. А за мнозина от нас нещата, за съжаление, не стоят така. Вместо това много от нас страдат от хронично възпаление. Това хронично възпаление се причинява от цял списък от фактори, като токсини в околната среда, твърде много захар в диетата ни и заседнал начин на живот. Хроничното възпаление може да бъде предизвикано и от стрес, срам и затормозяващи ни емоционални преживявания. И когато възпалението, причинено от срам, е значително за дълъг период от време, то може да допринесе за заболяване.
Връзката между психичния стрес, нашия мозък и възпалението
Един особено вреден провъзпалителен протеин, който се увеличава по време на умствено-емоционален стрес, се нарича интерлевкин-6 (накратко IL-6). Интересно изследване, публикувано в журнала Brain, Behavior and Imunity, разглежда връзката между психичния стрес, нашия мозък и възпалението.
Учените накарали 41 здрави възрастни участници да се занимават с нещо, даже само при мисълта за което повечето от нас се изпотяват: математика. Сякаш това не е достатъчно плашещо, но те поискали тестовите субекти също така да го правят пред група съдии, както и да изнесат петминутна публична реч. След това изследователите взели кръвни проби от участниците. Те открили, че колкото по-дълго участниците се били занимавали с математика или били говорили пред хора, толкова по-високи били техните нива на IL-6 (възпаление). Всъщност, макар да си мислите, че нивата на възпаление вероятно ще намалеят, след като участниците правят това известно време, не става така. През втория ден на говорене пред публика и на решаване на задачи нивата на стрес и IL-6 се повишили дори още повече, отколкото през първия.
Но това, което изследователите открили после, също било изумително. Оказало се, че групата с най-високите измерени нива на състрадание към себе си преди изследването – тези с най-високите нива на приемане на себе си – имали най-нисък IL-6 (възпаление) в отговор на стреса.
Това е силно послание. Стрес, срам, възпаление, възпаление на срама – всичко е неизбежно до известна степен. Но връзката ни със себе си в настоящия момент допринася за това дали предизвикателствата, пред които сме изправени, давят тялото ни в море от възпаление или биват посрещнати с успокояващ баланс, който позволява на организма ни да процъфтява. Ето защо толкова голяма част от справянето с възпалението на срама, за което ще научите в новата ми книга, е свързана със състраданието към себе си. Себесъстраданието и чувството, че сте най-големият застъпник за себе си, винаги трябва да са в основата на всичко, което правите за своето здраве и благополучие.
Защо?
Защото не можете да излекувате тяло, което мразите.
Наясно съм, че няма такова нещо като живот без стрес. Всички ние ще се сблъскаме със стресови фактори от един или друг тип. Независимо дали засягат нашите финанси, здравето, образованието, взаимоотношенията, семейството или благополучието ни. Но това не е мястото, където негативните ни емоционални преживявания започват и свършват. Като хора ние изпитваме и по-дълбоки, по-сложни и по-интензивни чувства, които също могат да повлияят на здравето ни.
Изводът е, че срамът винаги присъства в живота ни. И винаги има отношение към връзката ни със себе си и към нашето здраве. Когато консултирам пациенти в клиниката си за функционална медицина, често се оказва, че именно пресечната точка между срама и възпалението – възпалението на срама – е това, което стои между тях и тяхното изцеление.
Как да поправим нещата?
Разбери от новата ми книга. В “Чувствата на червата” представям 21 дневен план за справяне с последствията от неприятните емоции.
Планът не е режим за детоксикация или прочистване, нито е елиминационна диета. Той е нещо, което може да бъде изпълнявано по всяко време и навсякъде и да бъде поддържано през целия ви живот. Този план е замислен така, че да е гъвкав и забавен. Той предлага нов начин на мислене за здравето и благополучието – такъв, който се фокусира както върху случващото се в главата и в сърцето ви, така и върху това в чинията ви. В продължение на 21 дни ще ви запозная с поредица от практики и уроци, които съм събрал през годините и които са оказали огромно влияние върху моите пациенти и върху моето собствено здраве.
