Дали все пак не е по-добре да правим повече?
Преди да преминем към данните, които ни показват впечатляващите резултати, които хората по света постигат, като правят по-малко, нека първо да поговорим за доказателствата. Защо правенето на повече не е толкова добро за нас, колкото всички сме били принудени да вярваме. Нашето здраве, нашата производителност, нашата креативност и дори нашето психическо и емоционално благополучие са пострадали в резултат на това.
В изследване, публикувано в The Lancet, включващо повече от 600 000 мъже и жени, е установено, че 55-часовата работна седмица води до увеличение на инсултите с 33% . Плюс 13% по-висок риск от коронарна болест на сърцето. Друго проучване установява, че работата 49 часа седмично се свързва с влошено психично здраве, особено при жените. (Средният човек, работещ на пълен работен ден в САЩ, работи 47 часа седмично. 4 от 10 души работят 50 или повече часа седмично.)
Тези резултати не са изненадващи, като се замислите. Толкова много жени отказват да участват в това, защото старият модел на полагане на повече часове труд и на влагане на повече усилия буквално ни разболява и намалява нашата психическа устойчивост. Освен това стресът, като този, причинен от по-продължителната работа, свива нашето сиво вещество (мозъчна маса) в областта, свързана със самоконтрола.
Както пише д-р Травис Бредбъри, съавтор на Emotional Intelligence 2.0,
Преживяването на стрес всъщност прави по-трудно справянето с бъдещ стрес, защото намалява способността ви да поемате контрол над ситуацията, да управлявате стреса си и да не позволявате на нещата да излязат извън контрол. Порочен кръг…
И така, колко всъщност трябва да работим? Кога влиза в сила законът за намаляващата възвращаемост?
В изследване, описано от Harvard Business Review, се посочва, че много малко хора могат да бъдат в състояние на висока концентрация върху неща, които наистина носят значима полза и промяна, като писане на нови идеи, повече от четири или пет часа на ден общо. Това важи дори за хора с изключително високо представяне. Включително спортисти, писатели и музиканти. И честно казано, прекарването на четири до пет часа на ден в такива дейности с висок левъридж е впечатляващо. Това е два часа повече на ден, отколкото средните ръководители и мениджъри отделят за изграждането на своите умения.
Дейвид Рок, автор на Your Brain at Work, установява, че ние наистина оставаме съсредоточени върху работата си само шест часа седмично. Средностатистическият човек се фокусира най-добре рано сутрин или късно вечер, което изобщо не се поддържа от стандартния ни работен ден. Средностатистическият служител в офис бива прекъсван на всеки 3 до 10 минути. А може да са нужни от 5 до 25 минути, за да се фокусира отново върху това, което е правил преди.
Интересното е обаче, че сме еволюирали така, че сами себе си да прекъсваме с оглед на оцеляването си. Четиридесет и четири процента от нашите прекъсвания са самопричинени, защото мозъкът ни иска да е сигурен, че сме наясно с потенциалната вреда и опасност в нашата среда. Ето защо фокусът изисква обучение и тренировки. Става въпрос повече за това, на което казвате „не“, отколкото за това, на което казвате „да“.
Повече за това прочетете в книгата „Прави по-малко“
Къде са жените?
Жените често се славят с умението да правят по няколко неща едновременно (многозадачност, мултитаскинг). Тази способност се възхвалява и на много работни места. В среди, пристрастени към суматохата и суетенето, правенето на повече се представя и възприема като почетен знак. Но всъщност опитите да правим няколко неща едновременно, намаляват коефициента ни на интелигентност. Карат ни да пропускаме важна информация и да грешим по-често.
Проучване, публикувано в Business Insider, установява, че хората, които си правят редовни почивки, са изключително по-продуктивни от тези, които не стават от стола си часове наред. Идеалното съотношение е приблизително една 15-минутна почивка на всеки час работа. Или по-точно 52 минути работа и средно 17 минути почивка. Тези редовни почивки позволяват на хората да останат 100% фокусирани върху конкретна дейност, без да се разсейват със социални медии, текстови съобщения или нещо друго.
Повечето от нас се насилват да не спират да действат въпреки умората. Но след напъна качеството на нашата работа и психическото ни състояние се влошават. Това проучване предполага, че ако си вземем истинска почивка при първата вълна на умора – и отидем на разходка, медитираме, похапнем, занимаем се с йога, сгънем малко пране или поговорим с приятел – ще бъдем много по-продуктивни, отколкото ако се насилваме да продължим с работата.
Извод: Научете се да си почивате, за да сте по ефективни по-продуктивни!
Работете в посока да се научите да не се прекъсвате и да останете във фокуса на това, което правите. Прозорецът да е поне 45 – 50 минути. Без прекъсване.
Повече ефективни и работещи стратегии за да правим по-малко, но да бъдем повече ще откриеш в книгата книга на издателство „Вдъхновения“ -„Прави по-малко“
