Днес стартираме една нова рубрика, за която много се вълнуваме!
Неведнъж си ни чувала да казваме, че нашите книги вдъхновяват за един по-добър и по-качествен живот. Точно затова решихме да споделим с теб някои от многобройните ни обратни връзки от читатели, които са успели да променят живота си към по-добро благодарение на книгите, които издаваме.

Избрахме да започнем с история за точно тази книга, защото тя е основополагаща за нас, за философията на издателството, но и за цялостното здраве на човек, въобще и изцяло, при това във всеки един етап от живота му.

Днес разговаряме с Петя Дочева, наша читателка, променила живота си благодарение на книгата “Микробиом диета“.

Петя: Моите най-сърдечни благодарности към автора на книгата и към издателство „Вдъхновения“! Тази книга наистина промени живота ми. Препоръчвам я на всички хора, страдащи от синдром на раздразненото дебело черво и уртикария. Диетата наистина действа и прави лекарствата излишни.

„Вдъхновения“: Благодарим ви за обратната връзка. За нас наистина е важно да се уверим, че програмите, които издаваме, се прилагат правилно, защото често хората ни питат след като прочетат дадена книга, това дали ще промени живота им.

Винаги им отговаряме, че четенето е най-лесния момент. После идва по-трудния: да приложат прочетеното. Затова и се радваме изключително много, когато разберем, че хората успяват да се ориентират и мотивират как да приложат съветите в конкретната книга. Разкажете ни малко повече как открихте книгата „Микробиом диета“.

Петя: Беше ми препоръчана от лекар мамолог. Интересното е, че аз никога не съм имала наднормено тегло, по-скоро теглото ми винаги е било под нормата. Но преди повече от 10 години бях диагностицирана със синдром на раздразненото дебело черво, гастрит, уртикария, хранителна непоносимост и алергия към твърде много храни. Всяко хранене извън къщи за мен беше голямо притеснение.

Случайно открих, че причината за моите проблеми е ензимът ДАО, отговорен за разграждането на хистамина. Този ензим беше доста под нормата при мен. Започнах да спазвам бедна на хистамин диета и чревните спазми и ежедневните обриви и сърбежи изчезнаха. Но възникна нов проблем – ограничавах се от твърде много храни и се притеснявах, че тази драстична диета може да ми докара друг здравословен проблем предвид поднорменото ми тегло. Тогава дойде и препоръката за тази книга.

„Вдъхновения“: Как се справяхте в продължение на тези 10 години? Синдромът на раздразненото дебело черво не е тежка болест, да кажем, която може да предизвика сериозни рискове за здравето, но е състояние, което е свързано с доста дискомфорти, като силни болки в корема след ядене например. И това е само един от неприятните странични ефекти.

Петя: Да, действително синдромът на раздразненото дебело черво не е сериозно, животозастрашаващо заболяване. Затова и не му се обръща особено голямо внимание. Но действително е свързано с много неприятни симптоми, част от които малко или много ограничават и социалните контакти. Само човек, който е минал през това, може да разбере за какво говоря. Лично за мен тези 10 години бяха свързани с доста болка и неприятни усещания.

„Вдъхновения“: Често лекарите, а и околните не успяват съвсем да разберат какво точно се случва с човек, който страда от някакво хронично състояние – било то синдром на раздразненото дебело черво, мигрена, хистаминова непоносимост или друго, не особено опасно за живота състояние. Като че ли се наблюдава и едно неглижиране на оплакванията на страдащия. Понякога остава едно убеждение в околните, че малко или много този човек е хипохондрик или преувеличава. Разбира се, много често се случва и най-близките ни да ни оказват пълна подкрепа и разбиране. Но все пак 10 години търсене и лутане без промяна в състоянието може да събудят такива съмнения. При вас как се случваха нещата? Усещахте ли подкрепата на близките си, или ги имаше и моментите на неглижиране на състоянието?

Петя: Два пъти съм получавала алергичен шок и съм била между живота и смъртта. Просто стоиш и чакаш да спадне отокът на гърлото и да можеш отново да дишаш, ясно осъзнавайки, че отокът може да не спадне навреме. Първият път беше след ядене на пица. Тогава изплаших колегите си. Вторият път беше след хапче за гърло и се случи пред очите на майка ми. Поне един месец след това майка ми не беше на себе си. Тя също има проблеми с червата и винаги се е отнасяла с разбиране към моите проблеми, притеснявала се е за мен не по-малко от мен самата.

Но не така стоят нещата с хората, които нямат такива проблеми и които не са ме виждали с алергична реакция малко след ядене на нещо. Споменавам алергичните реакции, защото те могат да се видят от другите хора, за разлика от чревните спазми и сърбежите например. Наясно съм, че повечето хора ме смятат за капризна по отношение на храната и едва ли не вярват, че избягвам някои храни заради диети от суета. За мен беше голямо притеснение, когато трябваше да отида на гости на някого. Нямах нищо против да ходя на гости, ако не трябваше да ям там. Но знаете, домакините винаги се подготвят с нещо, с което да почерпят гостите.

Аз деликатно се опитвах да обясня, че имам проблеми и не мога да ям много неща. Те съответно ми обясняваха, че техните храни са толкова вкусни и са от толкова качествени продукти, че няма какво да ми се случи. Накрая, за да не ги обидя, опитвах нещо малко. За съжаление, и от малкото храна чревните спазми започваха, аз само се молех да издържа до вкъщи, а домакините бяха недоволни, че много малко съм яла. И това се случваше всеки път. Затова измислях какви ли не оправдания, само и само да не ходя на гости, но не всеки път можех да си спестя гостуването.

Но знаете ли, аз не очаквах хора, които никога не са имали подобни проблеми, да проявяват разбиране. Не ми беше приятно да ме смятат за капризна, хипохондричка и каква ли още не, когато аз страдах. Но повече ме притесняваше фактът, че аз започнах да приемам ежедневните си притеснения и неразположения за нещо нормално. Бях стигнала до там, че се чудех как може хората да се разхождат спокойно по улиците, да се спират да хапнат нещо, а после пак да продължат безгрижно да се разхождат. Когато трябваше да пътувам някъде, аз по цял ден нищо не хапвах и непрекъснато си повтарях, че нищо не може да ми се случи, защото нищо не съм яла.

Спомням си, когато изпих първите две хапчета „Даозин“ (хранителна добавка, която доставя на организма ензима ДАО). Бях на рожден ден на баща си. Ядох доста разнообразна храна, изядох сериозно количество, а никакви чревни спазми не получих. Тогава си казах: „А, значи така се чувстват другите хора след ядене – нищо им няма“. Вече бях на 100% сигурна, че проблемите ми идват от ниското ниво на ензима ДАО, и започнах да се интересувам как мога да го нормализирам. В един момент се бях отчаяла, че няма никакъв начин, но… попаднах на книгата „Микробиом диета“.

„Вдъхновения“: Добре би било да разкажем малко повече за хистаминовата непоносимост. Това е едно сравнително ново състояние, на което все още не се обръща особено голямо внимание. Аз самата страдам от него и познавам много добре симптоматиката. Иска ми се да информираме нашите читатели за него. Затова ще направя малко отклонение. Това е състояние, при което организмът не успява да разгради определени субстанции в храната, по-точно хистамина. Има няколко причини да се случва това, но няма да се спираме подробно. Една от причините е ниско ниво на ензима ДАО, както и вие сте открили. В следствие на натрупването на неазградения хистамин се получава хронично възпаление в организма.

Хроничните възпаления не са като треската, вируса или грипа. При тях няма да вдигнете висока температура, няма да ви заболи нещо конкретно и затова може да си живеете с хронично възпаление доста дълго време, докато, в опитите си да компенсира това възпаление, организмът не отключи друг вид неразположение или болест. При хистаминовата непоносимост често се появяват сърбежи във всички области на тялото без видим причинител (като обрив, ухапване, ужилване и т.н.), запушен нос, сълзящи и сърбящи очи. Това определено не е нещо, което можем да подминем с лека ръка, защото ни създава дискомфорт. Между другото, хистаминовата непоносимост стои и в основата на мигренозните пристъпи. Това е още нещо, което все още малко хора знаят. Повече по темата може да видите и в книгата

“План за облекчаване на мигрената“

Как се справихте вие?

Петя: Така и не можах да открия лекар, който да ми каже как да си възстановя нормалните стойности на ензима ДАО. Но за щастие, попаднах на „Микробиом диета“. Направих 7-седмичната диета, като стриктно избягвах забранените храни. Но избягвах и препоръчителните храни, богати на хистамин, тоест адаптирах диетата към своя случай.

„Вдъхновения“: В книгата има доста препоръки за хранителни добавки. Вие кои от тях приемахте?

Петя: Единствената хранителна добавка, която пих, беше 1 опаковка „Провиотик“.

„Вдъхновения“: Това е чудесно! Поздравления, че сте се справили с толкова малко помощ. Все пак целта на останалите добавки е да възстановят храносмилателната система, докато избягваме храни, които провокират болки, раздразнение, възпаление т.н. А кога почувствахте, че започват да отпадат симптомите?

Петя: Още след първите няколко дни обривите, сърбежите и спазмите на червата изчезнаха. В края на седмата седмица си направих изследване на ензима ДАО и беше точно в средата на нормата.

„Вдъхновения“: А сега как се храните? Промени ли се животът ви драстично?

Петя: Сега се стремя да спазвам диетата на 70% и засега няма и помен от старите проблеми.

Препоръчвам книгата „Микробиом диета“ на свои близки, които имат проблеми с храносмилането, дори вече съм подарила на около 10 човека от нея, защото установих сама, че програмата наистина действа.

„Вдъхновения“: Благодарим ви за споделянето, Петя. Важно е за нашите читатели, защото знаем, че немалка част от тях преминават през нещо подобно, а споделянето на опит от човек, който се е справил с проблема, е повече от мотивиращо!

Искрено се надяваме с това интервю да сме успели да вдъхновим повече хора да не приемат симптомите и дребните неразположения за нещо „нормално за възрастта“. Би било прекрасно, ако сме ги мотивирали да се погрижат да са в перфектна форма и да имат сили и настроение да се радват на живота.

Ако и ти си наш читател, който иска да сподели как се е справил със свои неразположения, ще се радваме да ни пишеш. Не забравяй, че твоята история може да вдъхнови много хора да не се предават, да не се отчайват, а да намерят най-правилния начин да се погрижат за себе си и така да си върнат радостта, усмивката и силата за живот.

А сега ти казваме чао и до следващия път.