ТЕСТ: Какъв перфекционист си?
РАЗРУШАВА ЛИ ПЕРФЕКЦИОНИСТЪТ В ТЕБ ЖИВОТА ТИ?
Днес споделяме с теб тест за перфекционизма. С негова помощ ще разбереш до каква степен си перфекционист. И нещо още по-важно – до каква степен перфекционистът в теб разрушава живота ти!
Вече говорихме за това, че перфекционизмът, противно на предишните ни вярвания, не ни помага. Пречи ни. Ако темата ти е интересна, виж и другите ни статии по нея. Можеш и да се абонираш тук за нашия бюлетин, за да получаваш всички статии на мейла си. Изпращаме го веднъж седмично.
А сега те оставям с новия ни автор Решма Сауджани с още малко пояснения, преди да направиш теста. Ако вече нямаш търпение, премини към въпросите, но вярвам, че Решма отново има с какво да ни накара да се замислим. Повече за нея можеш да прочетеш тук:
Още от малка винаги се стремях да бъда най-добрата
Всеки ход, който правех, беше усилие да изглеждам умна и компетентна и след това да отворя врати за други позиции, които биха ме накарали да изглеждам умна и компетентна. Правех всички свои избори така, че да изградя „съвършената аз“, защото вярвах, че това ще ме отведе до съвършения живот. В определен момент обаче осъзнах, че трябва да се променя: докато се придържах към невъзможния стандарт за съвършенство, нищо никога нямаше да бъде достатъчно добро.
Не съм единствената, прекарала живота си само в преследване на неща, в които иска да бъде най-добрата. Като основател и главен изпълнителен директор на нестопанската организация Girls Who Code наблюдавам това при моите млади служителки. Те почти никога не участват доброволно в проекти в области, където им липсва опит. А мъжете скачат в непознати води, без да се притесняват, че ще се провалят или ще изглеждат глупаво.
По време на своите пътувания из САЩ срещнах хиляди жени от различни раси, възрасти и икономически обстоятелства, които ми споделяха как не поемат рискове. Защото се страхуват, че ще бъдат недолюбвани, осъдени, засрамени, дискредитирани, отлъчени или уволнени, ако сбъркат. Те са обсебени от това да обмислят, обсъждат и претеглят нещата от всяка гледна точка и от всеки ъгъл, преди да се решат на нещо, без значение колко незначително е то. И когато – не дай боже – направят грешка, тези жени се чувстват така, сякаш светът им се разпада.
Това няма нищо общо с биологичните ни особености като вид
Всичко е свързано с начина, по който сме отгледани и възпитани. Докато момчетата биват учени да бъдат смели, момичетата се възпитават да бъдат перфектни. Но установих, че когато успеем да се откажем от наказващата нужда от съвършенство . Или по-скоро да се освободим от страха да бъдем несъвършени. Тогава можем да открием свобода, радост и всички други неща, които искаме в живота си. Да се отървеш от страха, е по-лесно, отколкото си мислиш. Всичко се свежда до това да тренираш своя „мускул“ на смелостта. След като той стане гъвкав и силен, всеки от нас може да се осмели да работи за постигането на своя собствена версия на немислимото.
Как можем да тренираме своят мускул – смелостта? Можеш да разбереш от книгата на Решма Сауджани “Смела, а не перфектна“.
Отговори на тези 10 бързи твърдения, за да разбереш доколко перфекционистът в теб управлява живота ти.
1. Мразя да правя грешки.
а) За мен не е голяма драма.
б) Донякъде.
в) Да, много мразя.
2. Притеснявам се за това какво мислят хората за мен.
а) Не толкова много.
б) Понякога, само за определени хора.
в) Много често.
3. Когато получавам критики или негативна обратна връзка, се разстройвам.
а) Рядко.
б) Понякога.
в) Често.
4. Казвам „да“ на неща, за които нямам време или на които бих искала да кажа „не“.
а) Рядко.
б) Понякога.
в) Често.
5. Чувствам се комфортно да говоря за своите постижения или да пускам публикации за тях в социалните мрежи.
а) Да.
б) До известна степен.
в) Не.
6. Предъвквам в главата си неща, които съм казала или направила, защото се тревожа да не съм обидила някого.
а) Рядко.
б) Понякога.
в) Постоянно.
7. Приятелите и семейството ми ми казват, че задавам неразумни стандарти за себе си.
а) Не, никога.
б) Понякога.
в) Да, през цялото време.
8. Не бих пуснала снимка в социалните мрежи, ако на нея не изглеждам 100% невероятно.
а) Не, наистина не се тревожа за това.
б) Донякъде, понякога.
в) Точно такава съм, абсолютно.
9. Чувствам се комфортно да връщам обратна връзка на другите, когато са наранили чувствата ми или са направили нещо, което ме е ядосало.
а) Да.
б) Не е лесно за мен, но го правя.
в) Не, обикновено си премълчавам.
10. Изнервям се и се напрягам, когато моля за нещо, което желая, например (повишение) на работа или в отношенията си с другите.
а) Не, чувствам се доста комфортно да заявявам желанията си.
б) Понякога.
в) Много – това е трудно за мен.
Резултати
Ако преобладават отговорите „а“:
Ти си перфекционист в слаба степен. Твоят вътрешен перфекционист е достатъчно под контрол, но все пак би имал полза от малко тренировка по смелост. За да избягаш от капана на перфекционизма, ето една област, върху която може да работиш: копнежа ти да бъдеш харесвана.
Това желание е напълно човешко, реликва от праисторическите дни, когато да бъдеш приет и следователно защитен от нечий клан, е можело да означава разликата между живот и смърт. В XXI век обаче оцеляването ти рядко е заложено на карта само защото някой те мисли за тъпак или не те харесва.
И така, защо точно ние, жените, имаме толкова отчаяна нужда да бъдем харесвани?
Защото се страхуваме какво ще се случи, ако не сме. Помисли за конкретна област в живота ти, в която ти пука най-много дали си харесвана, или не (насока: това е област, в която си готова на почти всичко, даже да застанеш на челна стойка, за да бъдеш мила/забавна/приветлива/приета/одобрена; където се усмихваш даже когато наистина искаш да се разкрещиш). Може би е на работа или при родителите на съпруга ти, в приятелства или в романтични отношения. След като идентифицираш съответната област, запитай се: какво точно се страхувам, че ще се случи, ако този човек/тези хора не ме харесват?
Ето един възможен страх:
„Ако служителите ми не ме смятат за невероятна и готина, те няма да работят толкова усилено за мен.“
Сега задълбай още и стигни до абсолютно най-лошия сценарий, като непрекъснато се питаш: „И тогава какво?“.
Например: Ако критикувам служителите си за това, че правят сексистки шеги, ще бъда „онази жена“.
И тогава какво?
Никой няма да иска да работи с мен.
И тогава какво?
Ще загубя работата си.
И тогава какво?
Няма да имам пари, няма да мога да си плащам кредита и ще остана без дом.“
Може да се окаже отварящо очите да видим колко дълбоко вкоренено е желанието ни да бъдем харесвани и как то се отразява на нашето мислене и поведение. Може да разберем колко абсурдни са обикновено нашите най-лоши сценарии. Правим компромиси със себе си заради ужасните неща, които може да се случат. Трябва обаче да се запитаме дали те отговарят на действителността. Проиграването на тези сценарии може да ти помогне да намалиш пресилените си страхове и да ги погледнеш през призмата на това, което реално може да се случи, вместо на това, от което се страхуваш.
При най-много отговори „б“:
Ти си умерен перфекционист. Наистина твоят вътрешен перфекционист може и да не играе централна роля в живота ти. Но все пак той често се обажда някъде на заден план и на моменти прави нещата трудни за теб със своите изисквания и очаквания. Малко тренировки по смелост ще помогнат на твоята по-здравомислеща част да си върне контрола в ежедневието. За да избягаш от капана на перфекционизма, ето една област, върху която може да работиш: да разбереш колко голяма роля играе страхът в живота ти.
Наистина е разумно да се претеглят плюсовете и минусите, преди да се предприеме каквото и да е действие, което включва рискове. Трябва обаче да внимаваш да не прекаляваш с това и да не затъваш в прекомерно мислене, прекалена подготовка и свръханализиране. Ключът е да се научиш да разпознаваш кога си разумно предпазлива и кога се отказваш от нещо поради страх.
Когато си изправена пред предизвикателство или възможност, от която си готова да се откажеш, пробвай да се запиташ:
„Наистина ли няма смисъл да направя това, или не го правя, защото съм уплашена и съм извън зоната си на комфорт?“. Друг полезен въпрос, който да си задаваш в такива случаи, е: „Кой ми говори – моят драматизъм или моята мъдрост?“.
Ще разбереш, че чуваш гласа на своята мъдрост, когато се чувстваш спокойна с решението си – гласът на мъдростта е спокоен, с усещане за авторитетност. Драматичната ти част, от друга страна, е склонна да бъде малко по-хленчеща, по-нервна и по-отбранителна (представи си виновно чихуахуа). Ако се хванеш, че се оправдаваш или се окажеш принудена да обясняваш избора си, или просто се чувстваш смътно разочарована или нещастна, това е знак, че драматичната ти част взема превес.
Следващия път, когато забележиш, че решаваш да не направиш нещо, натисни пауза и се запитай дали това решение идва от твоята драматична част, или от твоята мъдрост. Това е чудесна възможност да се тренираш да теглиш една майна на автоматичните си извинения и вместо това да останеш вярна на себе си.
Ако най-често си отговаряла с „в“:
Ти си ултраперфекционист. Изглежда, че твоят вътрешен перфекционист има пълен контрол над всичко. Вероятно не ти е лесно – тези невъзможни стандарти често те карат да се чувстваш нещастна и ти пречат да правиш, казваш и бъдеш това, което наистина искаш. За да избягаш от капана на перфекционизма, ето една област, върху която може да работиш: да възприемеш по-широк поглед върху себе си и своите възможности.
Може би се е случвало да мислиш за себе си по следния начин: „Не съм смела“, „Не съм от хората, които поемат рискове“ или „Просто не съм добра в това да казвам „не“. Декларации като тези са самата дефиниция на това какво е да си хванат в капана на фиксираното мислене. Те не оставят място за растеж или напредък – те са задънена улица.
Но забележи какво се случва, когато добавиш още една малка дума в края на тези твърдения:
- Не съм смела… засега.
- Не съм от хората, които поемат рискове… засега.
- Просто не съм добра в това да казвам „не“… засега.
Като просто добавиш „засега“, ти изведнъж преминаваш от състояние на блокаж към свобода. Влизаш в режим на растеж към нещо – ти си на път от мястото, където си в момента, към мястото, където би могла да отидеш. Психологът от Станфордския университет и пионер изследовател на мисленето Карол Дуек (изнесла лекция на TED на тема: „Силата да повярваме, че можем да се усъвършенстваме“) нарича това да приемеш „силата на засега“ за разлика от „тиранията на сега“.
Тази малка промяна в мисленето може да има силно въздействие върху живота ти, особено когато става въпрос за грешки в преформулирането. Не толкова перфектните опити не трябва да определят твоята история. Вместо това опитай да превърнеш „прецаках нещата“ в „добре, опитах това, а сега ще опитам нещо друго“.
Никой от нас не е завършен продукт; всички сме в процес на работа и самоизграждане. Следващия път, когато се уловиш, че правиш обобщения за своите ограничения, добави „засега“ в края на съжденията си и би трябвало да усетиш разликата.
За още вдъхновяващи стратегии за трениране на смелостта, както и за преодоляване на перфекционизма – прочети книгата “Смела, а не перфектна”
