Аз: 27-годишна жена, отдадена на кариерата си, наскоро омъжена, горд собственик на прелестно куче порода Померан, пестелива (но все пак модерна и стилна), аматьор готвач, начинаещ в козметологията химик, ориентирана към семейството, бивш пушач, неупотребяващ алкохол, йога ентусиаст, любител на скрапбук техниката, медицински работник… с тиреоидит на Хашимото.
Какво означава за вас хашимото? За мен означаваше да загубя косата си, да се чувствам изтощена, тревожна, премръзнала и забравяща (състояние, познато още като известното „замъгляване на мозъка“), всичко това последвано от болка и вцепенение в двете ми ръце.
За някои хашимото може да значи повтарящи се помятания, неспособност да свалят тегло въпреки диетите и упражненията, депресия, запек и години на фрустрация.
За други може да са бледа кожа, ранно състаряване, усещане, че са летаргични, демотивирани, мудни…
Подозирам, че пътуването ми с хашимото, както и при много от вас, е започнало много години преди диагностицирането, което в моя случай беше през 2009 г.
След като първоначалният шок отмина, открих, че се препоръчва доживотно приемане на лекарства за щитовидната жлеза, и че ако не се лекува, хашимото може да доведе до сериозни проблеми като сърдечни заболявания, тежко затлъстяване и безплодие, което за мен като току-що омъжена беше трудно за преглъщане.
Ендокринолозите не бяха единодушни дали в случай на субклиничен хипотиреоидизъм трябва да се започне прием на тиреоидни хормони, или да се изчака. Освен това повечето медицински уебсайтове твърдяха, че нищо не може да се направи за автоимунното разрушение на жлезата.
Но аз усещах в сърцето си (или може би в червата си), че да стоя и да чакам, докато част от тялото ми се самоунищожава, просто не е правилно.
Реших да използвам уменията за преглед на научна литература, придобити по време на обучението ми по фармация, за да потърся нови изследвания или проучвания относно болестта на Хашимото.