Каква е причината за автоимунните заболявания?

Сигурна съм, че доста хора вече си задават този въпрос. На първо място, разбира се, са всички, които страдат от автоимунни заболявания. След тях са онези, които имат близък, засегнат от автоимунно заболяване. И съм убедена, че списъкът не се изчерпва само с тях. Каква реално е причината за автоимунните заболявания? И защо броят им расте постоянно, както и броят на хората, засегнати от тях?

Предполагам ще се съгласиш, че нещата не се случват от днес за утре. Т.е. не си лягаме здрави, а на сутринта да се събудим с автоимунно заболяване. Както например внезапно се случва при настинка, грип или вирус.

При повечето автоимунни заболявания клиничната картина се разгръща в продължение на години. Учените предполагат 5 – 10 и повече. В тази статия няма да се спираме подробно на всички причини – и не бихме могли, но ще набележим основните неща. Д-р Изабела Уенц има посветена цяла книга на темата как, защо и кога се развива автоимунен процес. А д-р Сара Балантайн е отделила немалко внимание на причините в книгата си „Автоимунен палео протокол“. Ако ти е интересно да надградиш знания, задължително прочети „Първопричината“.

Основен мит и заблуда

Нещо много характерно за автоимунните заболявания е, че се вярва, че са необратими. Т.е. като цяло прогнозата не е много обнадеждаваща. От засегнатите пациенти се очаква да се влошават с всеки ден. А лечението е само поддържащо.

Но това беше преди!

За щастие, вече си имаме д-р Изабела Уенц и д-р Сара Балантайн, които още преди години доказаха, че това не е така. И вече почти десетилетие те работят активно за намиране на още допълнителна информация по темата. Реално много зависи в какъв етап се открива заболяването, както и в какво общо здравословно състояние се намира конкретния човек. А също и колко усилия ще положи за отстраняване на първопричините за развитието на болестта.

И двете ни авторки с личния си пример, а след това и с дългогодишната си практика, доказват многократно, че има обратен път назад. И че някои от автоимунните заболявания могат да бъдат поставени в ремисия и дори излекувани.

Причината за автоимунните заболявания

Имунната система може да бъде разделена на две части: вродена и адаптивна.

Вродената имунна система е неспецифична (не е насочена срещу конкретен обект) и отговаря за цялостното възпаление. Когато задачата не е по нейните сили, се задейства адаптивната имунна система.

Адаптивната имунна система е специфична (насочена срещу определени чужди нашественици). Антителата атакуват малки поредици от аминокиселини, съдържащи се в протеините на нашествениците. Този вид имунна система отговаря за запомняне на чуждите нашественици, за да може да реагира по-ефективно при следващи атаки (поради което се заразявате с варицела само веднъж).

При автоимунните заболявания адаптивната имунна система губи способността да разграничава протеините и клетките на собственото тяло от тези на чуждите нашественици.

При автоимунните заболявания имунната система е стимулирана да атакува това, което уврежда клетките и тъканите в организма. Реално обаче това увреждане се причинява от самата имунна система и се проявява като симптоми на заболяването.

Трикракото столче на автоимунната реакция

Вече е ясно, че за проявата на едно автоимунно заболяване е нужно да е налице комбинация от правилните гени, правилните причинители и чревна пропускливост (което в света на функционалната медицина се нарича „трикракото столче на автоимунната реакция“). Сред тези три фактора гените ни са относително фиксирани, а причинителите може да се окажат трудни за сигурно идентифициране, но чревната пропускливост… това е нещо, върху което можем да работим!

Толкова се развълнувах, когато за пръв път научих за чревната пропускливост, защото тя ми осигури ясна цел, върху която да се фокусирам.“

Д-р Изабела Уенц

Както вече споменах, и според д-р Изабела Уенц, и според д-р Сара Балантайн пропускливите черва са необходимо условие за развитието на автоимунно заболяване.

Чревната пропускливост може да се дефинира като отвори в чревната обвивка, които може да се образуват и да позволят на дразнещи молекули и вещества да проникнат в кръвообращението. Според изследванията на д-р Алесио Фазано всеки пациент с автоимунно заболяване страда от някаква степен на чревна пропускливост.

Макар да звучи като неприятен и нерешим проблем, чревната пропускливост всъщност предлага на хората с автоимунни нарушения чудесна възможност за излекуване.

Автоимунните заболявания са резултат от взаимодействието между нашите гени и средата, в която живеем – перфектна симбиоза от фактори, които водят до това, че имунната ни система е неспособна да различи собствения ни организъм (нас самите) от нашественика (всичко извън нас).

Да разгледаме накратко тези симбиози

Комбинацията от генетични фактори в основата на този процес е сложна. За разлика от много наследствени състояния, при които заболяването се причинява от мутации в един-единствен ген или в малък брой гени, податливостта на автоимунни заболявания се дължи на множество различни гени, от които, за съжаление, само малък брой са установени.

Комбинацията от отключващи фактори от околната среда е не по-малко сложна – списъкът далеч не е пълен, но включва например излагане на химикали, замърсители и токсини; бактериални, вирусни, гъбични и паразитни инфекции (в миналото или в настоящето); стрес (хроничен и остър); хормони (регулирани от самия организъм или с фармацевтични средства); хранене (включително чувствителност към храни, но и влиянието на храненето върху здравето на червата и имунната система); дефицити на микронутриенти; лекарства; напълняване; навлизане на кръвни клетки от плода в кръвообращението на майката, както и изложеност на UVB лъчение. Въпреки че повечето автоимунни заболявания се причиняват от повече на брой трудноустановими фактори от околната среда, за някои конкретният фактор от средата е известен. Например цьолиакията се отключва от консумация на глутен; контактът с разтворители може да причини системна склероза, а пушенето може да допринесе за развитието на серопозитивен ревматоиден артрит.

Макар установяването на категорична връзка между храненето и автоимунните заболявания като цяло все още да предстои, все по-често се открива връзка между заболявания от тази група и глутеновата чувствителност. Наистина са необходими още изследвания, но някои лекари и учени вече започват да смятат, че глутеновата чувствителност може би играе роля при всяко автоимунно заболяване. Освен това повишената чревна пропускливост (известна още като пропускливи черва) присъства при абсолютно всички автоимунни заболявания, при които са правени такива изследвания. Глутенът увеличава чревната пропускливост.

Да разгледаме малко по-подробно факторите, върху които можем да поработим.

Фактори от храненето, които допринасят за автоимунните заболявания

Една четвърт от това, което ядеш, те поддържа жив. Другите три четвърти поддържат лекаря ти жив.“

Йероглиф в египетска гробница

Честотата на автоимунните заболявания се увеличава с приблизително 2 до 10% годишно. Разбира се, това увеличение се дължи отчасти на повишената информираност и подобрените диагностични техники, макар че повечето лекари и изследователи в областта на медицината са единодушни, че по-добрата диагностика само в минимална степен обяснява растящата честота на тези заболявания. Тази тенденция отразява много добре и увеличената заболеваемост от затлъстяване, диабет от втори тип и сърдечносъдови заболявания, която се наблюдава през последните четирийсет години.

Възможно ли е всички тези заболявания да възникват поради едни и същи причини?

Тъй като е известно, че затлъстяването, диабетът от втори тип и сърдечносъдовите заболявания са свързани с начина на хранене (по-точно с диета, богата на рафинирани въглехидрати, трансмазнини и омега-6 мазнини и бедна на фибри и микронутриенти), дали е възможно начинът ни на хранене да допринася и за автоимунните заболявания?

Отговорът е да! Въпреки че механизмите все още са само частично проучени, информацията, която ни е известна, може да се обобщи в следните три категории:

1. Фактори от храненето, които допринасят за дефицитите на микронутриенти;

2. Фактори от храненето, които допринасят за чревната пропускливост и дисбактериозата;

3. Фактори от храненето, които допринасят за възпалението или имунната активация.

Дефицитите на микронутриенти, които се развиват, защото не приемаме достатъчно богати на полезни вещества храни (или не ги усвояваме правилно). Te допринасят за възникването на проблеми във функционирането на имунната система и възпрепятстват способността на тялото да се лекува. Голям брой дефицити на минерали и витамини се свързват пряко с автоимунните заболявания.

Факторите от околната среда може да се разделят най-общо на такива, които лесно можем да овладеем (като хранене, сън и стрес), и такива, които е по-трудно или невъзможно да контролираме (като прекарани инфекции и изложеност на някои видове химични вещества). Не можете да промените гените си или прекараните в миналото инфекции, но можете да направите промени в храненето си: можете да отстраните отключващите фактори за автоимунното ви заболяване с промяна в храната и в начина си на живот и да постигнете ремисия.

Променете онова, което можете

Господи, дай ми смирението да приема онова, което не мога да променя, смелостта да променя онова, което мога, и мъдростта да различа едното от другото.“

Молитва за смирение

Както разбра от краткото резюме в тази статия, за автоимунните заболявания няма една-единствена причина. Вместо това комбинация от обстоятелства „съзаклятничат“, за да създадат среда, която благоприятства развитието на тези заболявания: гените, отключващите фактори от околната среда и пропускливите черва, следствие от храненето и начина на живот. Номерът е да променим средата, за да може тя вече да не е благоприятна за възникване на заболяване, а за постигане на здраве.

Както вече стана ясно, има фактори, които не можем да променим.

Но какво можем?

1. Можем да променим средата в червата си, като направим промени в храненето и в начина си на живот.
2. Можем да дадем на тялото си храната, от която се нуждае, за да оздравее.
3. Можем да регулираме циркадния си ритъм и хормоните на стреса, като обърнем особено внимание на това да се наспиваме добре, да прекарваме повече време навън и да имаме умерена физическа активност.

Това са действията, които ще излекуват червата ни, ще намалят възпалението и ще спрат непрекъснатата стимулация на имунната система.

Ключът към успеха е да се концентрираме не върху това, което не можем да променим, а върху това, което можем.

Ако искаш да промениш ситуацията, разгледай книгите ни в раздел „Автоимунни заболявания“.

Желаем ти успех и до нови срещи!

Полезни книги по темата в ПРОМОпакети: