Какво наистина има смисъл за теб

И преди да си помислиш, че стратегията в новата ни книга, която носи гръмкото заглавие „Прави по-малко“ е просто да бездействаме и да очакваме нещата да се случат от само себе си… Или да си ги представяме и пак и пак, докато лежим на дивана. Бързам да те изведа от това заблуждение. Ако следиш нашия блог и нещата които правим, вече знаеш, че концепциите, които представяме тук заслужават внимание.

В тази статия споделиме един от 14-те експеримента, които Кейт Нортроп ни предизвиква да направим, за да видим, какви резултати ще има при нас. Да, точно така… няма да стане съвсем без правене. Но като говорим за правене, нека да е смислено, защото често сме прекалено заети, за да обърнем внимание на важните за нас неща.

Експеримент 2

Открий какво наистина има значение за теб.

Ако попиташ повечето хора какво наистина има значение за тях, те ще ти кажат някаква комбинация от тяхното семейство, техните приятели, може би тяхната вяра или духовност, земята, тяхното здраве и това да служат. Но ако повечето от нас погледнат честно в графика си, това, в което прекарваме времето си, не отразява нещата, които казваме, че са важни за нас.

Целият смисъл на това да правим по-малко е да си осигурим преживяването да имаме повече. Не повече неща, а повече смисъл в живота си.

Когато преследваме цели, в крайна сметка го правим, защото смятаме, че постигането им ще ни накара да се почувстваме по определен начин. Обикновено е начин, който ни кара да усещаме, че животът ни е смислен и пълноценен.

Всеки попада в капана на манията за постижения.

Това е мания, която нашата култура налага, и всеки има моменти, в които се надпреварва към несъществуваща финална линия. Обаче Кейт открива, че обратното конструиране на живота и въз основа на това, което е от най-голямо значение на нея самата, наистина и помага да се съсредоточи върху важните неща. Затова и решава да сподели с нас.

Помисли:

Ако никога не спреш, за да се запиташ какво наистина има значение за теб, несъзнателно ще организираш живота си така, че да го изпълниш с нещата, които са най-важни за родителите ти, или за някой друг. И всъщност никога няма да получиш шанса да живееш собствения си живот, което е наистина много тъжно.

Ето какво споделя Кейт за това откритие:

Спомням си една конкретна година, когато присъствах на международен конгрес, облечена в коктейлна рокля и с обувки с токчета, които ми убиваха. Но те караха краката ми да изглеждат невероятно. Бях сред компаниите с най-добрите постижения. А нашата компания беше призната за постиженията си през онази година. Но аз не чувствах, че сме направили достатъчно. Вместо да бъдем в топ 25 на разрастващите се компании, ние бяхме в топ 100. Не се бяхме фокусирали върху нашия бизнес по начина, по който би трябвало. И не бяхме наистина сред най-добрите от най-добрите.

Чувствах се някак зле от това. Седях там, нагласена и наконтена, укорявайки се, че не съм прекарала последната година в повече напъване, че не съм работила повече часове, не съм говорила с повече хора, не съм се представяла по-често и като цяло не съм положила повече усилия. Не че не бях горда от това, което бяхме постигнали. По-скоро се чувствах обсебена от идеята, че е трябвало да направим повече, защото знаех, че можем да направим повече.

Така ли е в действителност?

По-късно споделих с Майк (съпругът ми) как се чувствам. Говорихме за цялата изминала година и кое се усещаше най-добре в живота ни и с какво наистина се гордеем. Реално осъзнахме, че всичките ни приоритети са напълно на точното място.

Имахме прекрасна сватба, която много от нашите приятели споделиха, че е невероятно значима за тях на лично ниво, освен радостта, която бяха изпитали, празнувайки нашия повод. Всъщност бихме пуснали красиви корени в Мейн и имахме подкрепяща общност, която обичахме. Връзката ни беше наистина силна и през цялото време ходехме на невероятни приключения заедно. През изминалата година постигнахме някои трудни, но важни изцеления в нашите семейства. Също така постигнахме известни бизнес успехи, с които се гордеехме.

По време на разговора с Майк стана пределно ясно, че няма нужда да се поддавам на лудостта „не правиш достатъчно“. Защото, когато наистина станах честна със себе си, реалността на живота ми и това, върху което насочвах вниманието си, беше напълно в съответствие с това, което действително има значение за мен.

В моята книга спестената енергия винаги е спестено време. Защо?

Защото, когато енергията ви изтича в това да укорявате себе си, да укорявате някой друг, да се опитате да промените някого или да се опитате да направите нещо, което всъщност няма значение за вас, вие не само имате по-малко енергия за това, което има значение за вас, но и също имате склонност да преживявате проблеми с фокусирането, да губите творческото си предимство и да се чувствате невдъхновени. Когато инвестирате енергия в неща, които в крайна сметка нямат значение за вас, животът губи своя блясък. Започвате да се чудите какво не е наред с вас и дали това наистина е всичко.

Цялата тази пропиляна енергия изсмуква живота и на вашето време. Минават дни и седмици, в които нямате сили, енергия и мотивация и не напредвате изобщо. И вместо просто да се предадете на този факт, вие се борите с него през цялото време. А това ви прави по-уморени и дори по-малко инвестиращи в живота, който живеете. Защото понякога просто сте в период на упадък и приемането на този факт е най-добрият вариант.

И така, в този следващ експеримент, който бих искала да изпробвате, ще трябва да идентифицирате какво наистина има значение за вас.

Осъзнаването на това, което има значение за вас, ще предизвика сеизмични промени в живота ви, без да се налага да правите много други неща. Именно това е толкова готино в осъзнатостта. Често свършва цялата работа вместо нас (да – за да вършите по-малко!).

Ако искате да повишите осъзнатостта си още повече, погледнете календара си за последните горе-долу три месеца. Колко от уговорките, срещите и другите неща, в които сте прекарали времето си, са били в услуга на нещата, които сте определили като значими за вас? Каква част от времето ви е била изразходвана за неща, които не са в списъка с това, което е най-значимо за вас?

Въпреки че този експеримент може да изглежда наистина прост и очевиден, знам, че ако не съм супер бдителна, времето ми ще бъде изсмукано от гремлините на това, което няма значение за мен.

Трябва усърдно да стоя на вратата на времето си и да бъда много проницателна за това какво влиза в графика ми и какво не. Ако планирам живота си по подразбиране, дните ми много бързо ще бъдат заети от нещата, които имат значение за другите хора, но не са непременно в горната част на списъка за мен.

А как прекарваме дните си, в крайна сметка определя как прекарваме живота си.

Не искам да лежа на смъртния си одър и да ми се иска да съм инвестирала времето си в нещата, които са важни за мен. Вместо да го пропилявам, опитвайки се да направя другите хора щастливи. Или да съм в крак със съседите си или с непознатите, които следвам в интернет. Или за неща, които са се озовали в живота ми, защото просто не съм обръщала толкова внимание.

Не. Искам да инвестирам по-голямата част от времето си в подобряване на нещата, които имат значение за мен.

Да преглеждам графика си в началото на всяка седмица и да проверявам дали това, което той включва са нещата, които наистина имат значение за мен, е седмично поведение, което силно препоръчвам да възприемете, ако и вие искате да живеете смислен живот.

Естествено, идеалният резултат от идентифицирането на това, което е важно за вас, и от преглеждането на скорошния ви график, е да видите колко от това, което правите с времето си, е в съответствие с идеята времето ви да бъде инвестирано в нещата, които имат най-голямо значение за вас.

Специално за перфекционисти

Ако сте перфекционист, може да използвате това като възможност да се самобичувате, че не се справяте достатъчно добре в това да държите нещата, които не са важни за вас, извън графика си. Използването на вашето време и енергия по този начин също не би било в съответствие с това, което има значение за вас. Затова бъдете внимателни.

Никой от нас никога няма да постигне 100% инвестиране на времето си в нещата, които са най-важни за нас. Мисля, че би било чудесно да се целим към 80%. Точно както самолетът, настроен за конкретна посока, никога не се движи 100% перфектно натам, ние трябва винаги да коригираме курса, насочвайки се в посока на това, което има значение.

Никога няма да го постигнете. Никога няма да бъде направено. Всеки ден е чист лист. Ето защо това се нарича експеримент. Просто продължаваме да ги правим, ден след ден, с разбирането, че то никога няма да бъде перфектно.

Повече за този и останалите 13 експеримента, можеш да прочетеш в книгата на Кейт Нортроп „Прави по-малко“. Струва си да се запознаеш по отблизо с тази философия.