Хранителна психиатрия: бъдещето на здравето на мозъка

д-р Дрю Рамзи

Какво е хранителна психиатрия?

Ако си чел за това как омега-3 мазнините могат да бъдат от полза за здравето на мозъка или как чревният микробиом оказва влияние върху депресията, ти всъщност си чел за хранителната психиатрия. Тази нововъзникваща област в сферата на психичното здраве се стреми да разбере как нашата храна влияе върху здравето на мозъка ни и как това изследване може да се използва на практика в клиничните грижи както за превенция, така и за лечение.

Тепърва научаваме все по-повече за силата на храната благодарение на вълнуващи нови изследвания и на почти ежедневни публикации за връзката между психичното здраве и храненето.

Първото си предписание за храна за мозъка написах през 2007 година. То представляваше прост списък от пет храни на малък лист хартия. Поводът беше млад мъж с депресия, който ме попита какво може да яде, за да подобри настроението си.

• Авокадо
• Леща
• Зелена салата
• Пушена сьомга
• Кисело мляко – преминало през естествена ферментация

Не знаех, че начинът, по който практикувам психиатрия, щеше да се промени.

През 2012 година участвах в конферентен разговор с най-добрите международни изследователи в областта на храненето и здравето на мозъка. Обсъждахме създаването на нова организация, наречена Международно общество за изследване на храненето и психиатрията.

За мен беше вълнуващо да проведа този разговор, понеже, в ролята си на психиатър, говорещ с пациентите си за храненето, се чувствах малко самотен. Като специалисти не бяхме научени да обсъждаме с пациентите какво ядат. Затова и не ги разпитвахме особено. Чудех се обаче защо не го правим. В края на краищата хранителните вещества играят жизненоважна, макар и често пренебрегвана, роля в психичното здраве. И все пак до този момент повече или по-малко пренебрегвахме ключовите аспекти на хранителната психиатрия.

Напоследък ми задават много въпроси относно хранителната психиатрия и нашата работа. Беше вълнуващо да бъда цитиран в New York Times като пионер в тази област. Това също ми даде усещане за отговорност в изясняването на подходящата употреба на храненето като подкрепяща стратегия в борбата за по-добро психично здраве.

В хода на изследванията, помагащи ни да разберем по-добре биологичните основи на депресията, бяха открити нови фактори, които водят до депресия. Неща като възпаление, пластичност и функция на мозъка, биология на психологическия стрес и нюансите на връзката между мозъка и червата. Всички тези процеси са свързани на дълбоко биологично ниво с нашата храна.

И все пак ни липсваха базирани на доказателства първични стратегии за превенция и лечение, основани на диетични модификации за облекчаване на депресията. Изследванията, разглеждащи връзката между начина на хранене и депресията, се фокусират предимно върху отделни хранителни вещества или групи храни, като фолат или омега-3 мазнини. Това са важни научни данни, но този подход предоставя непълна картина. В края на краищата ние не ядем храни или хранителни вещества изолирано. Ние се придържаме към някакъв диетичен модел, в идеалния случай с разнообразни храни. Фокусирането върху един единствен фактор, било то витамин B12 или холестерол, пренебрегва сложните взаимодействия между хранителните вещества в ежедневното ни хранене

Поставяне на хранителната психиатрия на картата

Изследване от 2010 година зададе нова перспектива. Пионерът в хранителната психиатрия, доктор Фелис Джака, и нейните колеги изследваха качеството на диетата и психичните разстройства сред австралийски жени. В резултат в статия в American Journal of Psychiatry те изведоха заключението, че „по-доброто качество на диетата би било свързано с по-ниска вероятност от депресия и тревожни разстройства и с по-малко психологически симптоми.”

Резултатите от това изследване са изключителни. Те имат пряко отношение към това как ние като специалисти по психично здраве бихме могли да променим лечението, за да овластим пациентите си и да управляваме по-добре депресията им в бъдеще.

След коригиране на други променливи участниците показали 35% намален риск от депресия и 32% намален риск от тревожни разстройства. През това време те са следвали здравословна диета, състояща се от зеленчуци, плодове, говеждо и агнешко месо, риба и пълнозърнести храни. Западната диета, от друга страна, увеличила вероятностите им за депресия.

Това беше първото изследване във водещото академично списание по психиатрия, което показа значителното въздействие на качеството на начина на хранене върху психичното здраве. За разлика от много други рискови фактори за депресия и други психични разстройства, нашата диета подлежи на пълна промяна. Макар това кроссекционално изследване да е далеч от рандомизираните изследвания, необходими за промяна на клиничната практика, то се оказа много важно за мен.

Моят преход към хранителната психиатрия

В моята практика по онова време аз предписвах лекарства и прилагах психотерапия.

В много отношения съм класически обучен психиатър. Провеждам доста психотерапия и умея при нужда да подбирам и предписвам подходящите лекарстват. Държа на доказателствата и отличните грижи. За да поддържам своето психично здраве, карах колелото си из целия Ню Йорк и се придържах към растителна диета. Несъответствието ме порази. Като лекари и психиатри не ни бяха научили да се фокусираме много върху тези фактори с пациентите. Изглежда, нещо липсваше, за да помагам наистина пълноценно на моите пациенти, които се бореха с тревожност, депресия и други психични разстройства. Говорех много за симптомите, но не много за фактори на начина на живот, като хранене, упражнения и духовност.

Започнах да включвам подхранващи мозъка храни, богати на „градивни” хранителни вещества.

Такива са дълговерижните омега-3 мазнини, витамин В12 и цинк. По-новите научни данни навеждаха на предположението, че същите тези храни биха помогнали на мозъка на пациентите ми да бъде по-устойчив, като засилят растежа му. (Последните изследвания на мозъка ни казват, че човешкият мозък продължава да расте през зрелостта, създавайки нови мозъчни клетки и нови връзки чрез хормон, наречен мозъчен невротрофичен фактор, или накратко BDNF (от английски brain-derived neurotrophic factor).

Като допълнителна полза консумацията на повече от тези полезни за мозъка храни безспорно намалява риска от затлъстяване, диабет и сърдечни заболявания на моите пациенти – всички болести, които влошават не само общото, но и психичното им здраве.

Въоръжен с това знание, превърнах „храната като лекарство“ в основен фокус на своята клинична работа и писателска дейност.

Хранителна психиатрия: развиваща се наука

С постоянния напредък на науката все повече разбираме какво е въздействието на храната върху здравето на нашия мозък. Ние притежаваме най-сложната структура в познатата вселена, човешкия мозък. Но повечето от нас, включително и аз, никога не сме били научени как да го подхранваме оптимално. Човешкият мозък е невероятен, но също така е и крехък.

Независимо дали определяме храненето си като палео, кето, или веган, можем да включим хранителната психиатрия в играта. Така ще подобрим мозъчното и психичното си здраве. Виждал съм многократно предимствата на този подход в моята практика:

• Пациент с панически атаки беше до голяма степен излекуван чрез по-чести малки хранения и повече протеини, като например закуска с яйца.
• Жена на тридесет години забеляза значително намаляване на симптомите си на тежката си депресия и на промени в настроението, след като до голяма степен изключи преработените храни и захарите и започна да консумира повече морски дарове и леща.
• Тийнейджър, който беше раздразнителен и често се караше и спореше с родителите си, стана по-разумен и уравновесен в поведението си, след като започна да консумира плодово смути с кисело мляко и ядки за закуска.

Нашият мозък заслужава най-доброто. И аз съм решен да помогна на хората да включат тези принципи на хранене за здравето на мозъка в живота си.

Написах книгата „Хранене за победа над депресията и тревожността“, за да съдействам на хората да разберат новата наука за връзката между здравето на мозъка и храненето и да предприемат действия, чрез които да постигнат и поддържат това здраве.

Ние сме в началния стадий на изследванията в тази област. През следващите години ще се появят още вълнуващи данни и изводи. И подозирам, че доказателствата ще продължат да показват многото ползи от правилното хранене за мозъка. Понякога, предвид тежкото положение на нашето обществено и психично здраве, се чудя защо изобщо са ни нужни още доказателства?

Хранителните интервенции могат да бъдат добавени към всяко лечение за подобряване на психичното здраве.

Те са част от това, което самите ние можем да правим в грижата за себе си, при това ежедневно.

Можеш да започнеш веднага, още на следващото си хранене.

Харесвам храната като инструмент за интервенция, защото овластява и дава усещане на хората, че могат да се справят и да правят нещо добро за себе си. Най-убедително е човек да разбере лично, от първа ръка, как изборът му на това, което поставя на края на вилицата си, влияе на общото му здраве и на психическото му състояние. Затова не отлагай – започни още днес с нещо малко!