Спри да отлагаш щастието, живей го сега!

Нова година – нов късмет, нали? И нови цели, разбира се. Но винаги съм се питала защо да чакаме новата година. Защо винаги има нещо, което отлагаме? И често това, което отлагаме, е едно от най-важните за нас неща. Често и нашето собствено щастие. Защо трябва да чакаме новата година, приключването на еди кой си проект, това да стане чудо или нещата да бъдат идеални, за да сбъднем мечтите си? Защо просто не започнем да живеем щастието си сега? Още днес?

В началото на всяка нова година…

…по традиция си правим равносметка за изминалата и поставяме нови цели. Често тези цели обаче повтарят част от целите от предишната година. Познато ти е, знам. Не че има нещо лошо в това! Дори напротив, но преди да продължим, нека те попитам:

колко често го правиш, освен в началото на годината?

Правиш ли го всеки месец или всяка седмица? А как да го правиш по-ефективно, така че това да те доведе до резултат и да не се налага да си преписваш целите година след година, което да те доведе до още по-силна демотивация? Виж краткия ни план за действие по-надолу в статията.

Ще ти кажа нещо важно: нещата никога няма да бъдат идеални! Ние никога няма да имаме перфектните условия, за да изпълним желанията, мечтите си, целите си. Това означава ли, че трябва да се откажем? Да се предадем? Аз казвам НЕ. А ти? Защото всички знаем как се случват нещата на практика. Първо започваме с големите планове.

Тази година:

• ще отслабна;
• ще вляза във форма;
• ще се грижа повече за здравето си;
• ще започна да спортувам всеки ден;
• ще отида на мечтаната почивка;
• ще усвоя ново знание или умение;
• ще се науча да балансирам между работа и личен живот;
• ще спра алкохола/цигарите/кафето или някакъв друг вреден навик, който ми пречи да съм щастлив/а;
• ще се справям навреме със задачите… знам че можеш да допишеш поне още 10 от раз.

Преизпълнени сме с въодушевление и решителност този път да направим нещата така, че да се случат.

Какво обаче се случва на практика? Злободневните задачи ни увличат и бавно, но сигурно се връщаме в рутината на деня, постепенно забравяйки обещанията. А в главата ни започват да се въртят едни други мисли, като например:

• ще започна да спортувам, като отслабна – сега ми е трудно с толкова много килограми;
• ще започна диета след празниците/след Коледа/след рождения ми ден/след Великден – няма как да се лиша от вкусотиите по това време;
• ще се погрижа за себе си, когато децата тръгнат на училище/когато пораснат/когато оздравеят…;
• ще откажа цигарите след почивката/рождения си ден/коледните празници/предстоящите изпити;
• ще започна да си почивам, но само да приключа този проект…

Реалността: Никога няма да имаш 100% от времето си, което да посветиш на себе си!

Постоянно ще се появяват нови и нови пречки, които ще те отклоняват от важните за теб неща. Но красотата е в това да се научим да се връщаме към важните за нас неща въпреки трудностите, изпитанията и пречките. Красотата не е в постигането на целите, а в пътуването към тях. Защото точно пътуването разширява хоризонтите ни и ни прави по-силни, а не постигането на самата цел. И не, не се опитвай да направиш нещата по перфектния начин! Нека да е по начина, по който имаш възможност да ги направиш днес. Ако утре имаш идеалните условия за това, чудесно! Много бих се радвала действително да ги имаш. Но ако и утре ги нямаш, просто направи следващата крачка!

И още нещо ключово: няма как да повтаряш едно и също действие многократно и да очакваш да получиш нов резултат.

С други думи, ако искаш тази година наистина да сбъднеш плановете, мечтите и намеренията си, то определено е време да предприемеш и различни действия. Но също така ВАЖНО Е ДА ПРЕДПРИЕМЕШ ДЕЙСТВИЯ! Или иначе казано, да превърнеш намеренията си в действие. И тук винаги ми изниква слогана на Найк, като най-простичко, но точно казано:

Just Do It!

Простичко, но ефективно!

Ако имаш нужда от още мотивация, помощ и инструменти, за да започнеш да действаш, виж тези две статии.

А ако тази година искаш да направиш нещо наистина хубаво за себе си и за близките си, то нека да е да се научиш да се адаптираш. Към ситуацията, към себе си и към важните за теб неща. Знаеш максимата, че една празна чаша няма как да напълни друга празна чаша. Затова, ако те е грижа за близките ти, то започни да правиш нещата, които искаш и които са важни за теб още от днес. Така с малки крачки, всеки ден и постепенно енергията ти ще почне да се възвръща, ще забележиш, че се усмихваш повече и изведнъж дори времето ще започне да ти стига… С други думи ще усетиш подобрение във всички свери на живота си.

Преди да продължа, ще ти кажа нещо важно. Аз не вярвам в късмета. Вярвам обаче, че късмета ние сами си го случваме. С действията си, т.е. не с нещата, които знаем, а с нещата, които правим. И лично аз винаги приемам за себе си, че съм 100% отговорна за късмета си. Защото знаеш какво казват хората – съдбата обича смелите! И помага на тях. И друго клише често употребяват хората. За мен то най-точно формулира виждането ми за късмета. То гласи: помогни си сам, за да ти помогне и Господ.

Да започнем с малки стъпки!

Всеизвестно е, че колкото по-близо до погледа си държим целта, толкова по-лесно и бързо можем да я изпълним. Сега следва да си направим извод, че колкото по-голяма е целта ни, толкова по-често трябва да си припомняме каква е. А за да се придвижваме напред, два (само два!) важни момента, които не трябва да пропускаме:

1. Да сме наясно защо искаме да постигнем дадена цел. За да стигнеш до истинските причини, направи следното упражнение. Вземи един лист хартия, тетрадка или още по-добре – нашия прекрасен Вдъхновяващ дневник. Запиши трите си най-важни цели. Но нека те не са за една година, а за следващите 3 месеца. Да! Дай и срок, за да ги изпълниш наистина! След това запиши какво ще се случи, когато успееш да ги постигнеш. Запиши всички причини защо искаш да постигнеш точно тези цели. Направи упражнението за всяка от целите си. Но за да си гарантираш, че ще можеш да ги постигнеш, работи максимум по три цели в следващите три месеца.
2. Да разбием целите на по-малки парченца. Нали знаеш как се изяжда слон? Хапка по хапка! Например, ако целта ти е да отслабнеш с 20 килограма, нали не очакваш да се събудиш утре и да си с -10, а след една седмица с още -10? Затова постави малки задачи за постигане на голяма тел и изпълнявай малките задачи една по една. Постепенно и без да се усетиш,  ще видиш, че вече си на финала, а често дори се оказва, че сме надминали и очакванията си.

И за финал, още нещо интересно. Приеми го за бонус към малките крачки

 Да се откажем от програма максимум

ВРЕМЕ Е! Тя не ни помага, пречи ни! Вместо това да си поставим реалистични цели. Знаеш за какво говоря: „ако не е перфектно, по-добре да не го правя“. Да, за някои неща е така, но за много, много малко неща това е вярно! Когато започваш да изграждаш нов навик, например да се научиш да тренираш всеки ден, това определено ти пречи. Какво имам предвид? Да вземем за пример тренировките, но принципът е еди и същ във всички сфери.

Започваш да тренираш с нагласата: „Сега ще тренирам всеки ден по 30 минути“. Невинаги обаче можем да започнем с такъв заряд и да продължим да го поддържаме през първите 30 дни. Защото всеки ден е различен, ние имаме различни нива на енергия и различна натрупана умора. Само че, ако не сме тренирали дълго време или никога, определено 30 минути ще ни дойдат в повече. И в двата случая ще се необходимо време, за да влезем постепенно в по-добра форма. Защото отговори си честно, кое е по-добре: да тренираш 30 минути, да тренираш 5 минути, или въобще да не тренираш? Така че дай си време и прави малки крачки всеки ден. Ако се умориш на петата или на десетата минута още през първите дни, спри! Почини си! Ако можеш да продължиш, добре, продължи. Ако не, постарай се да си починеш повече днес, за да можеш да тренираш по-добре утре.

 Да спрем да се сравняваме с другите!

Например започваме да тренираме, виждаме перфектния модел от клипчето с перфектно изваяните мускули и онова гласче започва изтощителния си диалог: „О, аз не изглеждам така! Аз не мога да направя упражнението толкова добре“ и т.н. В този момент сме на една крачка да се откажем, забравяйки факта, че фитнесмоделът от клипчето се занимава професионално със спорт от години. А ние започваме (или се завръщаме към спорта) сега. В залата – същата история. Гледаме тези до нас на кростренажора дали не са на по-висока скорост, дали не въртят по-бързо. Когато съм във фитнеса, често си повтарям едно нещо: „Това не е състезание!“ Защото реално не знаем човекът до нас откога тренира и колко време и усилия са му били нужни, за да влезе в тази форма.

На мен дори ми се е случвало да се сравнявам с мъже, които са били и по-високи от мен, които карат по-бързо велоергометъра. Докато си дам реално сметка, че няма как да имаме еднакви резултати при коренно различни изходни данни! Ето това е пример за деструктивно мислене. Спокойно, всички го имаме. Важното е да се научим да го разпознаваме и да го коригираме навреме. Дали можех да въртя колелото по-бързо от мъжа до мен? Със сигурност, ако бях опитала, но това щеше да доведе до изтощение и до невъзможност да си направя останалата тренировка по ефективен начин, без тялото ми да има нужда от осезаемо по-сериозно възстановяване след това.

Запомни едно – пътят към щастието, както и към новите по-здравословни и красиви навици не е крос! Маратон е! Наслади му се! Просто поддържай темпото и не спирай! Не мисли за финала, а за самото бягане.