Успешно справяне с мигрена. Личната история на Стефани Уивър

Днес продължаваме с поредицата си за мигрената, като по традиция споделяме и личните истории на нашите автори, а нерядко и на читатели. Ако искаш да ни споделиш успешна история или история, в която си срещнала определени здравословни предизвикателства, то пиши ни. А сега даваме думата на Стефани Уивър, за да сподели своята лична история. От нея ще научиш как Стефани успява да се раздели с пристъпите на мигрена. И как това довежда до разработването на успешен план за справяне с мигрена и други видове главоболие.

Стефани Уивър е магистър по обществено здраве, сертифициран уелнес и здравен консултант, автор на рецепти, хранителен фотограф, говорител в TED Talks и автор на невероятната книга „План за облекчаване на мигрената“.

В средата на 30-те си години имах проблеми с умора и главоболие, които озадачаваха лекарите ми, тъй като иначе бях много здрав и активен човек.

Консумирах нискомаслени, предимно домашно приготвени ястия с изобилие от пълнозърнести храни, бобови растения, плодове и зеленчуци и много малко месо. Хранех се така, защото вярвах, че това е възможно най-здравословната диета, понеже в завършената от мен магистърска програма по обществено здраве ме бяха учили, че мазнините са нещо лошо, маслото е „зло“. Пълнозърнестите храни са много по-здравословни от бялото брашно, а тлъстите меса в крайна сметка ще ме убият. Тъй като така или иначе никога не съм обичала месо, беше лесно да се храня като вегетарианец. Прилежно замених истинското сирене – с такова без мазнини или някакво в лайт (лек) или нискомаслен вариант. Не пиех и не пушех. Правех физически упражнения доста често. Не бях с наднормено тегло и ми се отдаваше да готвя за себе си.

Въпреки моя изключително здравословен начин на живот имах странни пристъпи на умора, главоболие и грипоподобни симптоми.

През годините множество специалисти ме бяха подлагали на изследвания за редица състояния, но без окончателен резултат. Когато те не можеха да ми помогнат, всички се чувствахме разочаровани. В един момент, в края на 30-те ми години, моите главоболия, свързани с метеорологичните условия, бяха достатъчно лоши, за да ми предпише лекарят „Имитрекс“ и лекарство против гадене. Не си спомням дори тогава да са ми казвали, че имам мигренозни пристъпи, въпреки епизодите на повръщане, чувствителността към светлина и ужасната болка в главата и врата.

В началото на 40-те си години преживях една година в силна умора и болки по тялото, които не се свързваха с никое познато заболяване. Взех си месеци отпуск от работа, бях подложена на две операции на гърба за коригиране на стрес фрактура и в опит да се почувствам по-добре.

Тогава направих три значими промени в своята диета:

1. Отказах се от захарта и преработените храни.
2. Отказах се от глутена.
3. Минах на диета на растителна основа.

Случваше се понякога да ям глутен, захар или животински продукти, обикновено когато пътувах. В такива случаи на следващата сутрин пръстите ми бяха подути като свински наденички, ставите ме боляха и чувствах умора или имах грипоподобни симптоми. Винаги се връщах доста бързо към своята растителна безглутенова диета без захар.

Продължавах да имам пристъпи на пронизващо главоболие при промяна на времето и обичайно всеки ден страдах от леко до умерено силно главоболие, на което просто се опитвах да не обръщам внимание. Моята майка германка е стоик и се гордее с това, че никога не плаче, така че отрано се научих да преглъщам и да не се оплаквам при болки и болежки. (На 89-годишна възраст тя претърпя химиотерапия и беше истински боец.)

Не ми хрумваше да отида на лекар за болките – те бяха просто част от моя живот, както беше и моят странен гръб.

Научих се да правя подходящо за настъргване веган сирене от кашу и агар агар. Приготвях си пробиотичен чай от комбуча, ферментирах кисело зеле и усъвършенствано кисело мляко от кашу. Експериментирах с безглутенови веган печива, докато придобих умения да правя невероятни веган бисквити, кейкове и пайове с намалено количество захар. Своите рецепти споделях в новия си хранителен блог, RecipeRenovator.com.

НОВ, ПЛАШЕЩ СИМПТОМ

С радост бих следвала тази диета до края на живота си, но през есента на 2013 година получих първите два пристъпа на вертиго. Пътувах с кола с приятел от Лос Анджелис към къщи в продължение на два часа и половина. Имах остро главоболие, което беше започнало в Лос Анджелис в лявата страна на главата ми, с усещане като за железен обръч, който се затяга все повече и повече, и в допълнение към това с леко пробождане в лявото слепоочие. Отразяваната от колите ярка слънчева светлина, пулсиращият ефект от нея при преминаването ни под надлези – всичко влошаваше положението. Често имах главоболие, но никога като това.

Когато колата спря на паркинг, ме споходи усещането, сякаш всичко се върти като при бързо панорамно заснемане с камера на пълни 360 градуса, и помислих, че ще ми прилошее. Отидох в тоалетната на едно крайпътно кафене, без да имам представа какво става, но убедена, че трябва да повърна.

Когато това се случи повторно, си записах час при личния лекар.

Той не установи нищо нередно, но все пак ми направи пълно прочистване на ушите. За всеки случай, ако имах ушна кал. Изглежда, това помогна, така че забравих за случката. Моите ежедневни пристъпи на главоболие продължаваха да ме спохождат, но аз бях толкова свикнала с тях, че не ги забелязвах. В лоши дни вземах ибупрофен. В дни, когато положението беше наистина зле, например като в тези, в които имах свързано с промяната във времето главоболие, приемах Fioricet – смес от кофеин, ацетаминофен и буталбитал, предписан ми от лекаря за това, което той наричаше „главоболие от напрежение“.

Обикновено лекарството действаше, но изглежда, с всеки следващ прием ефективността му намаляваше.

Сега знам, че въпросното лекарство вече не се препоръчва, тъй като може да предизвика лекарственоиндуцирано главоболие.

През януари 2014 г. вертигото се случи за трети път, само че този път не беше при дълго пътуване с кола. Събудих се с главоболие, което се влошаваше в хода на сутринта. На обяд същия ден моята приятелка Елън ни разказа за лудите пристъпи на вертиго, споходили я по време на почивката ѝ. Тя беше ужасена и вярваше, че има мозъчен тумор. Докато Елън говореше, можех да усетя как кръвта пулсира в главата ми и се надявах да не се налага да ходя до банята да повръщам.

Елън нямаше мозъчен тумор, както се опасяваше. Тя страдаше от нещо, наречено доброкачествено пароксизмално позиционно вертиго (ДППВ). ДППВ се причинява от малки кристали, които се освобождават в ушния механизъм на равновесието и объркват нашето равновесие. Това състояние се оправя сравнително лесно. Елън ми предложи да си уговоря среща с нейния лекар. Моето гадене беше толкова лошо, че докато стигна до къщи, повърнах.

Лежах в тъмна стая със студен компрес на главата, чудейки се какво става с мен. Обещах си при първа възможност да се обадя на лекаря на Елън.

ПЪРВО МНЕНИЕ (ОТ ОБЩО ДВЕ)

Отидох при УНГ лекаря, който Елън препоръча. Той се държеше професионално и приветливо и аз се почувствах уверена, че беше компетентен и че ще се погрижи добре за мен, особено след чудесния опит на Елън с него. Бях сигурна, че моето състояние, подобно на това на Елън, ще може да се оправи лесно. Лекарят ми зададе много въпроси за моя слух, а също за равновесието и главоболието ми.

Прегледа ме и ми направи тест. Отговорът беше:

За съжаление, нямате ДППВ. Жалко, защото това се коригира доста лесно. Смятам, че при вас става дума за нарушение в равновесието, наречено мениерова болест.

Не очаквах това и се опитах да асимилирам каквото ми казваше.

Това е заболяване, за което не знаем много. То кара тялото да задържа натрий. Задържането на натрий увеличава нивото на течност в камерите на вътрешното ухо и така влияе върху равновесието. Някои хора губят слуха си, обичайно в едното ухо.

Лекарят не спомена нищо за моите пристъпи на главоболие.

Вместо свободни кристали имах нещо, за което никога не бях чувала, и можех да оглушея?!

Докторът ме изпрати в кабината за проверка на слуха. Отчаяно се опитвах да мина успешно теста. Колко лошо беше положението? Оглушавах ли вече? Как така не бях забелязала това? Полагах максимални усилия да сдържа напиращите сълзи, като слушах толкова внимателно, колкото можех, за тонове, концентрирана с всяка фибра на съществото си и от все сърце желаеща да не се проваля. Чувах ли достатъчно от тоновете? Това тон ли беше? Пропуснах ли един?

След това лекарят погледна резултатите.

„Резултатите ви не са категорични. Имате известна минимална загуба на слуха в долния регистър вдясно. Това не е необичайно за жена на Вашата възраст. Най-доброто, което можем да направим, е да Ви предпишем диуретик, който ще помогне за извеждане на натрия от Вашето тяло. Изобщо… чувствала ли сте се подута?“

В действителност се бях чувствала подута от време на време през целия си живот, докато, като повечето жени, следях теглото си. Не знаех как да отговоря, затова, смутена, казах просто „Не“.

„Ако през първата седмица от приема на диуретика отслабнете малко, това ще ни помогне да установим дали става дума за мениерова болест. Обадете ни се след седмица, за да ни известите. Вероятно от лекарството ще се почувствате доста изморена и ще ходите по малка нужда като състезателен кон. Искам също да намалите консумацията на натрий. Ще Ви дадем една брошура.“

Прибрах се вкъщи, а мозъкът ми се въртеше подобно на моето равновесие.

ПЪТЯТ КЪМ ДИЕТА С НИСЪК ПРИЕМ НА НАТРИЙ

Моят инстинкт ме караше през следващите една-две седмици да съм възможно най-неподвижна, като че ли това щеше да помогне светът да спре да се върти. Но дори и седнала, без да се движа, имах усещането, че се нося, въртейки се бавно напред, подобно на астронавт при нулева гравитация. От това през повечето време почти ми се гадеше. Скоро осъзнах, че не мога да живея така и бездействието може би ще ме убие преди всичко друго.

За 5 дни прием на диуретика отслабнах с 2,250 кг

Това, изглежда, показваше, че всъщност съм била подута. Докато цял живот спазващото диети мое Аз беше развълнувано от лесното отслабване, рационалната част от мен се обезпокои. От колко време вече продължаваше това? Как така не бях забелязала колко подута съм била в действителност? Самобичувах се наум за това, че бях подпухнала и леко напълняла, като обвинявах менопаузата, а се оказа, че не беше по моя вина.

Междувременно се фокусирах върху това, което можех да контролирам – своята диета.

След 10-минутна проверка стана ясно, че брошурата на д-р X за диетата с ниско съдържание на натрий не е актуална, така че приех да следвам текущите препоръки на Американската кардиологична асоциация: 1500 мг натрий на ден.

Тъй като не ядях много преработени храни, консумирах средно между 1800 и 2300 мг сол на ден – не твърде много и съвсем добре спрямо препоръките на д-р Х.

Чудех се колко още бих могла да се променя и колко още ще е нужно, за да има ефект.

Макар да бях добър готвач вече повече от 30 години, да списвах специализиран в обновяването на рецепти блог и да имах степен по обществено здраве в областта на образованието по нутрициология, нямах идея откъде да започна с готвенето на ястия с ниско съдържание на натрий. В листовката на д-р X нямаше изброени ресурси.

Поръчах някои книги от „Амазон“ и помолих мои приятели блогъри за идеи, получавайки чудесна информация от Джесика Голдман Фунг от Sodium Girl и Доналд Газанига от MegaHeart. Тя бяха мили, щедри и подкрепящи и аз се почувствах по-малко сама.

Научих, че внезапното преминаване към безсолна диета е отвратително.

В продължение на няколко седмици храната имаше ужасен вкус, докато вкусовите ми рецептори се нагодиха. През този период храната – една от най-големите любови в моя живот – беше просто депресираща. Помня как стоях пред хладилника, гледах вътре и се опитвах да измисля какво бих могла да ям, а никоя от възможностите не ме изпълваше с вълнение. Ядях просто за да доставям на организма си гориво. Нямаше танци от щастие на масата за вечеря. Отслабнах. И тогава най-сетне дойде моментът, в който отхапах от един оранжев чери домат, току-що откъснат от градината, и усетих ароматната експлозията от вкусна сладост.

Почти се разплаках, когато осъзнах, че храната може отново да бъде удоволствие за мен.

Тъй като моят опит беше толкова лош, разработих Плана в тази книга като далеч по-плавен преход.

Като добър изследовател се чудех дали трябва да намеря друг лекар – такъв, чиято специалност са вертигото, равновесието и мениеровата болест. Насочиха ме към един от най-добрите специалисти по нарушения в равновесието в страната, който практикуваше в Сан Диего. Уговорих си час с него, за да чуя второ мнение във връзка с моята диагноза.

ВТОРОТО МНЕНИЕ

Около 3 седмици след срещата с д-р X имах уговорка с другия лекар. В онзи ден обаче се чувствах толкова зле, че мъжът ми ме откара с колата до специалиста. Кабинетът му беше много различен от този на първия лекар, а самият той (ще го наричам д-р Y) беше човек с високоенергийни вибрации.

Срещата започна в 10:30 часа, като в началото ѝ младият асистент на лекаря ми зададе купища въпроси и въведе информацията в моя медицински картон, който можех да виждам прожектиран на голям екран на стената. Повторих същото, което вече бях обсъждала и с д-р X – за трите пристъпа на вертиго с гадене и за всички обстоятелства около тях.

Веднага след идването си д-р Y започна да говори с мен. Той говореше почти без прекъсване, а междувременно личният му асистент вписваше бележки в картона ми.

– Д-р X е чудесен лекар и действително хубав човек – каза д-р Y. – Според моя опит мениеровата болест е наистина, ама наистина много трудна за диагностициране. Нужни са ми повече показатели и данни. Само по изследването на слуха не мога да заключа, че имате мениерова болест.

– Не знам дали наистина имате мениерова болест. Искам да Ви видя няколко пъти точно при проява на симптомите – каза д-р Y. – Искам да дойдете в момент, в който се чувствате наистина зле – това е най-доброто време да се сдобием с данни. Не можем да кажем много за състоянието Ви, когато се чувствате добре. Става ли?

Кимнах, но вътрешно си помислих:

„От мен се очаква да се кача в колата и да дойда тук, когато съм съвсем замаяна?! Ужас!“.

Сега разбирам, че най-полезно за него би било да може да ме види в момент на проява на симптомите, но по онова време беше тежко да чуя това.

– Възнамеряваме да Ви върнем на стола за изследване, за да изключим напълно доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж. При всяко Ваше идване ще правим изследване на слуха, така че да можем да проследим състоянието на нещата в развитие.

Продължавах да кимам, опитвайки се да запазя спокойствие.

– Искам да вземете колкото се може повече противовъзпалителни мерки. Изключила ли сте глутена? Това е чудесно и е стъпка напред. Дайте ѝ брошурата с диетата с ниско съдържание на тирамин.

Разбрах, че д-р Y говореше наполовина на мен, наполовина на своя личен асистент, който все още въвеждаше информация в моя личен картон. Какво е тирамин?

– Това е другото название на диетата при мигрена – добави той. – Добре ще е да я следвате възможно най-стриктно. Тя изключва храни, които може да причинят мигрена, като вино, шоколад, ядки и семена, ферментирали храни – неща от този сорт.

Подробен списък можеш да откриеш в тази статия

Чакай малко, без ядки? Не мога да ям ядки?

В този момент мозъкът ми се отнесе и не чувах много от това, което той продължаваше да говори. Мислех си за своя хладилник, който беше пълен с кисело мляко от кашу, сирене от кашу, домашно приготвен кефир, какаови зърна и кисело зеле – в общи линии, всичко в проклетия списък. Усетих как долната ми устна започва да трепери, когато докторът нареди на личния си асистент да ме заведе до стола за изследвания.

Върнахме се вкъщи около шест часа, след като бяхме излезли. Заех се да се запозная с дадената ми от лекаря брошура, която носеше заглавието „Диета с ниско съдържание на тирамин при главоболие“. В брошурата от три страници имаше цветни кутийки с колони „Разрешено“, „Използвайте с внимание“ и „Избягвайте, ако сте на ИМО“.

Макар лекарят да не ми го беше казал, предположих, че колонката „Избягвайте“ се отнасяше за мен, въпреки че не смятах, че съм на ИМО. (По-късно научих, че ИМО е съкращение за инхибитори на моноаминоксидазата – клас лекарства, използвани за лечение на депресия и Паркинсон. И не, не ми беше предписан ИМО, просто същата диета се препоръчва за хора с мигрена.)

През годините след завършването ми бях в течение с най-новите изследвания на тема хранене, но все пак никога не бях чувала за тирамин. Затова първият ми въпрос беше: Какво е тирамин и как той е свързан с мигрената?

Този привидно прост въпрос и процесът на проучване ме доведоха до написването на тази книга.

• Научих, че да се застъпвам за себе си в рамките на здравната система, е от решаващо значение.
• Научих, че има твърде малко изследвания на мигрената и мениеровата болест. Като се има предвид, че тези състояния засягат поне 36 милиона души и разходите по тях са оценени на около 13 милиона долара на година само за САЩ.
• Научих, че да предпочета да гледам цялата картина от перспективата на оздравяването пред перспективата на болестта, беше от основно значение за моето възстановяване.
• Открих, че списъкът с храни, които моят лекар ми беше дал, не беше най-изчерпателният списък във връзка с мигрената.
• Научих колко сравнително малко знаят в момента дори най-изтъкнатите лекари и изследователи за мениеровата болест, вертигото, мигрената и главоболието.
• Научих, че макар да намерих няколко книги по темата, буквално нямаше полезно изследване за диетичните подходи към справянето с това заболяване.
• Научих, че всички списъци бяха фрустриращо различни.

От четенето на списъка и прегледа на храната в кухнята ми разбрах, че пред мен е огромно предизвикателство.

Около 75% от ежедневно консумираните от мен храни бяха в списъка с храни, които трябваше да избягвам. Щеше да ми се наложи да преосмисля цялата си диета, целия си начин на живот. Това щеше да е нещо голямо.

Първоначално продължих напред непоколебимо, но след няколко дни ме сполетя: Защо аз? Вече бях направила толкова много, бях положила толкова усилия, за да се чувствам добре. Аз, която цял живот съм била оптимист до досадна крайност и която рядко плача, прекарах уикенда в сълзи. Всеки път, когато изглеждаше, че се вземам в ръце, риданията започваха отново. Как щях да се справя с това?

Моят съпруг, който повече от всичко друго на света мрази да плача, не спираше да се опитва да ме разведри, което не помагаше. Накрая аз му казах: „Виж, имам нужда да използвам уикенда, за да дам изблик на това и да го изплача. Ако все още продължавам в същия дух в понеделник, можеш да ми сриташ задника. Но днес имам нужда да ми е мъчно за себе си.“

В понеделник започнах работата, от която се роди тази книга.

В ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОР

Ето как работи моят мозък: погледнах брошурата с диетата с ниско съдържание на натрий от д-р X и тази с диетата с ниско съдържание на тирамин от д-р Y и знаех, че никога няма да мога да намеря смисъл в информацията, без визуално да ги сравня. По онова време не мислех, че ще напиша книга. Бях замаяна, повдигаше ми се и главата ме болеше постоянно. Просто се опитвах да извлека смисъл от това, което двамата лекари ми бяха препоръчали.

Първата стъпка беше да създам документ в Word, в който мога да работя. Затова потърсих онлайн брошурата за изключващата тирамин диета, която д-р Y ми даде, като се надявах, че мога да изрежа и вмъкна тази брошура в нов документ и след това да направя сравнение с всички храни с ниско съдържание на натрий, така че накрая да се получи една брошура.

Осъзнах, че с разучаване на новата диета ще трябва да стана гъвкава относно това, което искам да ям.

Избрах си няколко вида риба тон и сьомга в консерва, във вариант без сол, снабдих се с малко козе сирене с ниско съдържание на натрий и помолих съседите, които отглеждаха пилета, за няколко яйца. Прочетох доста етикети. Разходките до бакалията отнемаха поне час. Често се връщах вкъщи обезкуражена.

Трябваше да прекъсна списването на своя блог за храна за три месеца, тъй като през първите седмици нямах идея с какво да храня самата себе си, камо ли да разработвам рецепти. В този момент ми беше невъзможно да провидя в какво може да се превърне моят хранителен блог в бъдеще: райско кътче за рецепти за ястия с ниско съдържание на тирамин и натрий.

В онзи момент, колкото и да се чувствах фрустрирана от това, че нямах Отговора, знаех, че трябва да има по-добър начин.

Ако имаше отговори, нямаше да бъде лесно да се намерят. Но тази част от мен, която безотказно и страстно преследва целите си, беше в действие. Аз щях да намеря отговорите или щях да измисля свои собствени.

Историята за това как стигнах до написването на тази книга е вплетена в моята собствена медицинска история. И в изненадващата диагноза, поставена ми на по-късен етап в моя живот. Това е отчасти медицинска мистерия, отчасти детективски роман. Тази история подчертава колко важно е за всички нас да сме активни участници в собствената си здравни история, работейки с нашите лекари и другите предоставящи ни здравни услуги лица, за да установим какво е най-ефективно за нас. В Част 1 на книгата ще разберете как това ми се разкри, как направих проучването за този план и как стигнах до написването на книгата, като използвах уникалния набор от умения, които имам.