Фастинг, кръвна захар и диабет

От книгата на д-р Уил Коул научихме как високата кръвна захар допринася значително за метаболитна ригидност. Също и за по-високи нива на глад и непреодолимо желание за определена храна, умора и други симптоми. Но нека да видим как периодичното гладуване може да се използва като лечение на преддиабет и дори на същински диабет от втори тип.

Това може да ти прозвучи като противоречие. Често чуваме нашите читатели да казват „О, аз съм с диабет, не мога да стоя гладна!“. Но пак искаме да обърнем внимание на един ключов момент. Важно е да опознаем напълно инструментите, които сме решили да ползваме, преди да ги приложим на практика. Т.е. тук ще говорим не за глад по метода на Фънг или за гладолечение. Тук говорим за правилно планирано и приложено периодично гладуване, от което можем да получим здравословна полза.

Какво всъщност представлява диабетът?

Първо, нека да разгледаме какво всъщност представлява диабетът. Често чуваме тази дума от различни източници, но знаем ли какво точно става в тялото, когато се стигне до диабет? По своята същност диабетът е състояние, което се появява, когато кръвната захар е твърде висока. Това се случва, когато тялото не може да получи достатъчно инсулин – хормон, който би трябвало да транспортира глюкозата от кръвта до клетките на тялото, така че те да могат да използват захарта за енергия под формата на аденозин трифосфат (АТФ), основната енергийна валута на организма. Инсулинът се отделя от панкреаса, след като ядем храни, съдържащи захар и въглехидрати.

Диабет от първи тип и диабет от втори тип

За разлика от диабета от първи тип (автоимунно състояние, при което панкреасът не произвежда инсулин), диабетът от втори тип се появява, когато в организма има инсулинова резистентност. Това кара панкреаса да произвежда излишък от инсулин. Обичайните практики в начина на живот, които може да доведат до инсулинова резистентност, включват диета с високо съдържание на захар/въглехидрати, липса на движение и хроничен стрес. И това е общоизвестен, научнодоказан факт!

Когато сме резистентни към инсулина, имаме хронично висока кръвна захар, може да изпитваме симптоми като постоянна умора, прекомерна жажда, повишен глад и забавено излекуване. Проблемите с кръвната захар са изключително често срещани. Центърът за контрол и превенция на заболяванията изчислява, че около половината от популацията на САЩ или е в преддиабетно състояние, или има диабет.

В България рядко се публикуват официални данни. А дори и когато се публикуват, в тях не влиза голяма част от населението, което остава недиагностицирано, така че не можем да посочим такива. Но картинката не е по-различна.

Петдесет процента от американците са изправени пред сериозен проблем с кръвната захар и 1 на всеки 4 от тези хора не знае, че има диабет, което означава, че нанася неизвестни щети на тялото си всеки ден. Около 90 до 95% от случаите на диабет са диабет от втори тип, появил се при възрастни (а вече все по-често и при деца), което значи, че почти всички тези случаи са свързани с начина на живот. Още по-тревожното е, че в България никога досега не е имало толкова деца и младежи, диагностицирани с диабет от втори тип.

Ясно е, че се нуждаем от изпълними в дългосрочен план промени в начина на живот, които ефективно възстановяват здравето на кръвната захар. Периодичното гладуване е фантастично средство за контрол на кръвната захар и може лесно да бъде приложено. В практиката си д-р Уил Коул доказва, че периодичното гладуване има способността да намалява инсулиновата резистентност.

Когато пациентите идват с проблеми с кръвната захар, обичам да препоръчвам именно периодично гладуване.

Само едно от многобройните доказателства за ползите от периодичното гладуване върху диабета е следното научно проучване. Изследователи от Университета в Алабама са провели малко проучване върху група затлъстели мъже с преддиабет. Те сравнили ефектите от ограничаването на храненето в 8-часов интервал от деня (от 7:00 часа до 15:00 часа) спрямо хранене, разпределено в продължение на 12 часа (между 7:00 часа и 19:00 часа). Резултатите показват, че докато и двете групи поддържали еднакво тегло след 5 седмици, в групата с 8-часово хранене имало драстично по-ниски нива на инсулина и значително подобрена инсулинова чувствителност. В друго малко проучване върху 16 души фастингът през ден в продължение на 22 дни е свързан с впечатляващите 57% средно понижение на нивата на инсулин на гладно.

И така, как действа това?

Проучванията показват, че кетозата понижава нивото на инсулин в кръвта, което може да предпази от диабет от втори тип. Също така изглежда, че фастингът подобрява начина, по който тялото метаболизира захарта. Когато спрем да ядем леки закуски между храненията и оставим голям прозорец без храна между вечерята и закуската, нивата на инсулина ни може да се понижат и след това мастните ни клетки може да освободят складираната захар, за да се използва тя като енергия.

Фастингът е толкова вълнуващо лечебно средство за висока кръвна захар и инсулинова резистентност, че когато се комбинира с диетични промени, може дори да стане възможно лекуващият лекар да намали дозата и честотата на приема на лекарството или дори да препоръча го спрете напълно.

Например едно проучване тества протоколи за периодично гладуване при трима различни пациенти, всички диагностицирани с диабет от втори тип. Пациентите, които са приемали лекарства за своето състояние повече от 10 години, трябва да се придържат към нисковъглехидратна диета и да правят 24-часов фаст 3 пъти в седмицата. До края на проучването не само всеки пациент отслабва, но и всички те се оказват в състояние напълно да прекратят приема на инсулиновите си лекарства.

Този 24-часов протокол за фастинг е за доста напреднали! Не бихме го препоръчали в общия случай. Но добрата новина е, че проучванията също така показват, че простото придържане към ограничено във времеви интервал хранене, такова, каквото го препоръчва д-р Уил Коул в книгата си „Интуитивен фастинг“, може да подобри нивата на кръвната захар. Едно проучване, публикувано в научния журнал Nutrients, установява, че храненето само между 8:00 часа и 14:00 часа е подобрило гликемичния контрол чрез понижаване на 24-часовите нива на глюкозата, намаляване на скоковете в кръвната захар и дори подобряване на инсулиновата активност.

ВАЖНО! Ако имаш диабет, трябва да говориш с твоя лекар, преди да преминеш към план за фастинг, особено с по-продължителни прозорци без храна.

Какви са препоръките на д-р Уил Коул?

„Следва да имате предвид, че при инсулинова резистентност гладуването може да бъде по-трудно в началото. И е възможно да е необходимо повече време, за да изпитате ползите от него. Защо? Както знаем, гладуването води до метаболитно превключване в телата ни, когато запасите ни от гликоген се изчерпат и организмът ни трябва да прибегне към мазнините за гориво. Това превключване се случва много часове след прекратяване на храненето и се медиира от рецепторен протеин, наречен пероксизомен пролифератор-активиран рецептор алфа (PPAR-α). Интересното е, че дисбалансът на кръвната захар може да удължи времето, необходимо на тялото, за да направи това превключване в основното за организма гориво. Така че гладуването със сигурност може да бъде полезно за хора с диабет, но в началото е възможно да бъде и по-трудно те да се придържат към него.“

Фастинг, енергийни нива и настроение

Сред основните симптоми на метаболитна ригидност са умора и непостоянни енергийни нива. А нашите енергийни нива са изцяло свързани с митохондриите. Те са енергийните централи на клетките ни, които работят, за да поемат ключови хранителни вещества, като глюкоза. Те ги разграждат, за да се превърнат в АТФ. Добрата новина е, че чрез силно намаляване на въглехидратите и увеличаване на мазнините умората може да се разреши изключително бързо. Това е така, защото мазнините дават повече енергия от захарта. Всъщност една единица захар произвежда 36 молекули АТФ, докато от една единица мазнина се произвеждат 48 молекули АТФ.

Материал за размисъл

Мазнините изначално ни осигуряват повече енергия, отколкото захарта. Да не говорим, че е установено, че хранителната кетоза също увеличава биогенезата на митохондриите, или създаването на нови митохондрии. Нашите митохондрии са това, което трябва да ни позволи да превключваме между източниците на гориво. Когато непрекъснато похапваме храни с високо съдържание на захар, митохондриите ни не могат да правят тези преходи толкова лесно. Всъщност според статия, публикувана в списание Cell, метаболитната ригидност може да причини митохондриална нерешителност, нарушено превключване на горивото и дисфункция на енергийната регулация.

В допълнение

Твърде много възпаление и оксидативен стрес (и двете се подобряват с гладуване) се смятат за основни причини за хроничната умора. По-малко умора означава повече енергия за упражнения, време с приятели или работа по проекти, по които сме запалени. Списъкът е безкраен. Повишените енергийни нива често са съпътствани от подобрено настроение. Както се оказва, фастингът може също да повлияе пряко на настроението по положителен начин. Всъщност проучванията показват, че гладуването може да има антидепресантни ефекти. Това е възможно да се обясни със силното повишаване на невроналната автофагия. Тя е просто автофагия на мозъчните клетки. А също и с увеличаването на серотонина, ендорфините и мозъчния невротрофичен фактор (BDNF). Всички те са основни фактора за регулиране на настроението.

Още по темата: