Полезна информация за ензимите. Защо са важни? И как да си ги набавим чрез храната

Думата „ензим“ е родов термин за протеинов катализатор, който се произвежда в клетките на живите същества. Където има живот, независимо дали при растенията, животните или хората, винаги съществуват и ензими. Те участват във всички действия, необходими за поддържането на живота. Това са синтез и разпад, пренасяне, отделяне, пречистване от токсини и доставка на енергия. Без ензими живите същества не биха могли да поддържат живота си. В клетките на тялото се произвеждат повече от 5000 различни вида ензими . Причината, поради която съществуват толкова много видове ензими, е, че всеки от тях има специална характеристика и уникална функция. Неслучайно на ензимите се приписват и подмладяващи свойства. Е, мотивирахме ли те да прочетеш поредната ни дълга статия, посветена на здравето?

Може да се каже, че всяка функция в човешкия организъм се контролира от ензими. Ежеминутно в тялото ни циркулират милиони ензими от всички видове. Основната им задача е да поддържат и обновяват тялото ни и да го предпазват от инфекции.

В тази статия ще разгледаме основно храносмилателните ензими, които се обединяват в една от основните 6 групи ензими – хидролазите. Наред с другите си действия тези ензими разграждат протеините, въглехидратите и мазнините в процеса на храносмилане.

Спираме се точно на тях не само защото получаваме множество запитвания от читатели, които искат да прочетат повече по темата и да подобрят храносмилането си. Но и защото донякъде смяната на сезоните като че ли има свойството да обостря различни хронични състояния в организма. Вероятно това се дължи на повишените нужди на организма, за да може да се адаптира към климатичните промени. А те, както знаем, в последните години са и доста резки.

Има обаче и още една много важна причина за тази статия.

И тя е, че ензимите лежат в основата на регулирането на съвкупността от химични реакции, която се обозначава с името метаболизъм. А той е ключов не само за поддържане на добрата ни форма, а като цяло за нашата жизненост, енергичност и добро настроение.
Нека да погледнем кои са тези толкова важни вещества, които влияят върху толкова много физиологични процеси.

Основни ензими

• Протеазите (сред които е и известният растителен бромелаин). Допринасят за разграждането на протеините, облекчават храносмилането и улесняват усвояването на хранителни вещества.
• Липазите (липолитични ензими) – разграждат мазнините.
• Амилазите, които се намират в слюнката, последователно разграждат сложните въглехидрати до прости захари.
• Малтаза – намира се и в слюнката; разбива захарната малтоза до глюкоза. Малтозата се среща в храни като картофи, тестени изделия и други.
• Трипсин – секретира се от панкреаса и разгражда протеините до аминокиселини.
• Пепсин – вид ендопептидаза, която се секретира в стомаха, разгражда протеините до по-малки пептиди и един от основните храносмилателни ензими.
• Лактаза – секретира се от панкреаса; разгражда лактозата, захарта в млякото, до глюкоза и галактоза.

След като разбрахме за какво служат основните храносмилателни ензими, нека направим една разходка из храносмилателната система. Да видим как точно работят и как си взаимодействат те. Така ще разберем и колко ключова е тяхната роля за регулиране на храносмилането, теглото, енергията и общото ни добро състояние.
Храната е повече от набор химични елементи и хранителни вещества. За да смелим и метаболизираме храната, трябва да се съгласуват стотици сложни процеси в тялото ни, в които участват хормони, ензими, мускули, киселини. И отделно да се съвместят с дейностите на трилиони миниатюрни организми, населяващи организма ни. Точно така, това е микробиомът .
А сега си представи ароматите, вкусовете и консистенцията на любимата си храна. Представи си храната с колкото можеш повече сетивни подробности, представи си я точно преди да я отхапеш. Спомни си колко хрупкава, сочна или колко копринено гладка е тя. Спомни си как ухае, почувствай консистенцията и топлината в устата си.

Най-вероятно усещаш, че устата ти се пълни със слюнка, стомахът ти къркори и започваш да изпитваш глад. Това е властта на мозъка над храносмилателната система. Да, точно така, храносмилането започва първо от мозъка! Това е една от причините да искаме храната ни да се сервира в красиви чинии и да бъде поднесена по атрактивен начин. Това подобрява не само апетита ни, но и самото храносмилане. Докато мозъкът ти си представя храната, истинска или въображаема, устата ти се пълни със слюнка, съдържаща ензими, които ще започнат да разграждат храната още щом тя попадне в устата ти.

Когато поставим храна в устата си, започваме да дъвчем, което предизвиква отделяне на още слюнка. Амилазата, ензим, който се съдържа в слюнката, помага на тялото да разгражда въглехидрати – зърнени храни, зеленчуци, плодове и сладкиши.
В същото време твоята храносмилателна система също започва да произвежда ензими, докато хормоните ти, включително тези, които управляват чувството за глад и ситост, се активират. По време на стрес кръвта се стича към външните мускули – ръцете и краката, така че да можем да се бием или да избягаме, ако се наложи. За сравнение, когато мозъкът ни очаква храна, кръвта се придвижва към вътрешността на тялото, като помага на стомаха да приеме храната и на чревните лигавици да я пропуснат да мине. Затова е лоша идея да ядем, когато сме стресирани. Когато храната постъпва в тялото, трябва всичките ни ресурси да са мобилизирани за храносмилане.

В действителност нервната система съдържа две основни подсистеми – едната помага на тялото да действа, а другата му помага да си почива. Симпатиковата нервна система, която отговаря за стресовата реакция, подготвя тялото да се бие или да бяга. Парасимпатиковата нервна система, която отговаря за реакцията на отпускане, кара тялото да „почива и да храносмила“.

Телата ни не са проектирани да храносмилат в режим „бий се или бягай“, което е явно от притока на кръв и хормоните, свързани с този режим. Стресът кара сърцето ни да забърза, да помпа кръв и ни подготвя да се движим бързо, за да се справим с опасността.
Отпускането, от друга страна, забавя пулса ни, понижава кръвното налягане и ни кара бавно и спокойно да абсорбираме хранителни вещества от храната си. Оздравяването също се случва под контрола на парасимпатиковата нервна система. Това е почивката, от която се нуждаем, за да се обновим и да възстановим телата си след напрежението от стресовата реакция.

Именно заради това е толкова важно да се храним в приятна атмосфера.

Но понякога може да ни е трудно да активираме парасимпатиковата нервна система, особено когато сме подложени на постоянен стрес. Затова е добре да отделим малко време преди ядене и да се опитаме съзнателно да превключим към състояние на почивка и отпускане.

Ако имаш нужда от външен стимул, ароматерапията може да ти помогне. Дори само една аромалампа, в която си сложила лавандула, може да се окаже достатъчна! Ако темата ти е интересна, погледни и книгите и статиите ни посветени на тема.

Какво се случва, когато преглътнем храната си?

Тогава започва истинското храносмилане.
Когато преглътнем храна, тя преминава от устата по хранопровода до стомаха. Там стомахът отделя солна киселина, за да разтвори протеините в храната. Стомахът отделя и пепсин, храносмилателен ензим, който допълнително помага за преработката на храната.
Но когато стомахът не произвежда достатъчно киселина, тази част от процеса на храносмилане се нарушава, и то по много съществен начин. Понижените нива на стомашна киселина може да попречат на абсорбцията на хранителни вещества, както и на витамин B6, фолиева киселина, калций, желязо и др. Недостатъчната стомашна киселина също предразполага към дисбиоза.
Парадоксално, но често понижената стомашна киселина причинява киселини. Често, неприятното парене след хранене се дължи не на прекалено много киселина, а на прекалено малко.

Как така? Ами просто е: паренето е предизвикано от киселинен рефлукс, познат и като ГЕРБ – гастроезофагеална рефлуксна болест. Когато стомашната киселина е малко, храната не се движи през организма ти с нужната скорост и оттам идва усещането за „тежест“. Наместо да се придвижи към тънките черва, стомашното съдържимо се връща по хранопровода заедно с малко киселина, която предизвиква паренето. Решението не е киселината да се намали, а да се увеличи, за да може тялото да придвижва храната напред, вместо да я връща назад.
Паренето невинаги сочи недостатъчно киселина. Някои хора имат прекалено много киселина и при тях паренето също е симптом. За повечето хора обаче киселините и рефлуксът са индикатор на недостатъчна стомашна киселина.

Щом храната премине от стомаха в тънките черва, храносмилателните ензими започват да я разграждат, за да може хранителните вещества да се абсорбират в кръвообращението. Недостатъчната стомашна киселина обаче означава, че тънките черва никога не получават цялостния сигнал да произвеждат тези ензими, което пък вероятно обуславя нуждата и от допълнителна солна киселина, и от допълнителни ензими.

Сега познай какво друго стимулира тънките черва да произвеждат ензими. Ако казваш „микробиомът“, позна. Но когато микробиомът е небалансиран, той не подава важния сигнал. Това компрометира храносмилането. Не получаваме пълната хранителна стойност от храната, а ако страдаме от пропускливи черва, полусмляната храна е по-вероятно да премине през лигавицата и да предизвика възпалителен имунен отговор.

Ето какво казва и д-р Рафаел Келман, автор на книгата „Микробиом диета“ за връзката между храненето, ензимите, стреса, храносмилането и наднорменото тегло:

След години лечение на пациенти с наднормено тегло, аз вярвам, че яденето на крак или при стресиращи обстоятелства има голямо значение за напълняването; докато фокусираното хранене, по спокоен и задоволяващ начин, може да направи чудеса за отслабването. Затова, докато подновявате липсващите ензими и стомашна киселина, подновете и липсващото удоволствие от яденето.

А сега основният въпрос:

Как да си набавим повече ензими?

1. На първо място, както вече стана ясно, ензимите се съдържат във всяка жива храна, най-вече в плодовете и зеленчуците. Затова, освен ако не страдаш от определени проблеми с храносмилането и не се налага да ги ядеш предимно сготвени, яж повече пресни сурови плодове и зеленчуци. А ако имаш какъвто и да е дискомфорт в храносмилателната област, разбери как да се отървеш от него в книгата „Микробиом диета“.
Трябва още да знаеш, че най-богати на ензими са плодовете ананас и папая. Неслучайно екстракти от тях често влизат в състава на таблетките с храносмилателни ензими.

Ананасът е богат на бромеалин

Един от най-мощните растителни ензими, който подпомага разграждането на протеините. Освен това работи еднакво добре както в киселинна, така и в алкална среда. Това е и причината ананасът да прави изключение от правилото плодовете да се ядат отделно от всички други храни. Богатото му съдържание на бормеалин е и причината, ако изядеш малко повече от него в суров вид, да усещаш едно леко изтръпване и пощипване на езика. Затова комбинирай хапването му с други храни.

Подобно на ананаса, папаята съдържа вид протеаза – папаин.

Ако искаш да подпомогнеш организма си при храносмилане на протеините, включи папая по време на хранене, съдържащо белтъчини. За тази цел се препоръчва консумация на не много узряла папая. Количеството папаин в плода намалява с узряването му.

Джинджифилът подпомага образуването на солна киселина в стомаха.

А оттам разграждането на храната, респективно и производството на повече ензими в тънките черва. Може да го приемаш в различни лимонади, смутита, пикантни салатни дресинги и сосове, екзотични супи и т.н. Лесно можеш да подпомогнеш храносмилането като включиш и един лесен ритуал преди хранене.

Настържи корена от джинджифил – около 1 чаена чаша, посоли го обилно с 1 супена лъжица каменна сол – морска, келтска или хималайска, и разбъркай. Прехвърли го в стъклен буркан и долей количеството с ябълков оцет – натурален, естествено ферментирал, непастьоризиран. Разбъркай добре и съхранявай буркана в хладилника. Дъвчи по 1 чаена лъжичка преди всяко хранене в продължение на 2 – 3 или повече минути. След това изплюй джинджифила. Ще видиш колко много ще увеличи слюноотделянето. А вече знаеш каква серия от химични реакции ще предизвика в целия организъм и как ще подобри храносмилането ти.

Още начини да включиш джинджифил под формата на лимонада или чай в дневното си меню можеш да намериш тук и тук.

2. Като говорим за жива храна, няма как да подминем кълновете и пониците. Това, което се случва при покълване на семената и ядките, е точно обогатяването им с ензими, а оттам и с витамини и минерали. Затова се научи как да приготвяш кълнове у дома, не разчитай на купените. И се научи да използваш повече от тях в храненето и салатите си.
Очаквай специален материал по темата в сайта ни.

3. Ферментирали храни и напитки. Отново, казано накратко, ферментацията се случва благодарение на взаимодействието на пробиотичните бактерии и ензимите. Интересен факт е, че синоним на „ензим“ в природните науки дълго време е била думата „фермент“ – агент, предизвикващ ферментация. Тук отново резултатът е обогатяване на храната с полезни вещества, витамини и минерали. Най-ключовото е, че пробиотиците и ензимите подготвят храната за по-лесно храносмилане. Тези методи за обработка на храната имат за цел не само да консервират храните, но и да подготвят по-тежките храни за храносмилане. Такъв пример е хлябът, направен с квас – той се храносмила в пъти по-лесно от хляба, направен с мая. Как можеш да си направиш домашен хляб с квас виж тук.

Класиката в България е киселото зеле, както и суровите туршии, познати в научните среди като продукти на дива ферментация. Те безспорно подобряват храносмилането, а оттам и общото здравословно състояние на човека. Ползите и предимствата от консумиране на естествено ферментирали храни са толкова много, че са за отделна статия. Ключовото, което трябва да знаеш, е, че трябва да са приготвени само със сол (т.е. без добавена захар), без консерванти и да са преминали период на ферментация, а не просто да са мариновани с оцет, сол и захар.

В миналото сирената и кашкавалите също са били съхранявани за дълги периоди благодарение на ферментацията, която се осъществява в периода на зреенето. На практика всички отлежали сирена и кашкавали в миналото са били храни, богати на ензими и пробиотици.

Очаквай специална книга по темата за добрите практики в сиренарството.

За съжаление, в момента съвременните производители са разбрали как да съкратят периода на зреене, като не правят компромис с вкусовите качества, но за съжаление за сметка на полезните им свойства. Съвременният метод на обработка на сирената и кашкавалите е една от основните причини за бума на лактозна непоносимост. Просто телата ни не са подготвени да преработят млякото, обработено по модерните технологии и с „модерни“ добавки, както калциев хлорид например. Свикнали са да приемат истински, ферментирали сирена и кашкавали.

Ако трябва да запомниш само едно нещо от всичко прочетено за сирената и кашкавалите, то е, че сирене, което съдържа калциев хлорид, не е преминало процес на ферментация и следователно е „насилствено“ втвърдено чрез химичен процес прясно мляко.

И за финал, пробвай да включиш повече ензими в храненето си чрез храните и напитките, за които прочете в статията. Ако обаче имаш необходимост от още или ако страдаш от някакви неразположения, касаещи храносмилателната система, не забравяй да посетиш гастроентеролог за професионална консултация. А междувременно ти препоръчваме да прочетеш и книгата „Микробиом диета“ на д-р Рафаел Келман. Трябва да знаеш, че вече не малко български лекари гастроентеролози я препоръчват! В нея не само ще разбереш повече за това какво причинява дисбалансите в храносмилането и защо дава отражение в „присъщи на възрастта“ симптоми, които никога не си свързвала с теглото и храненето си, като отпадналост, тревожност, депресия, замъглен ум, главоболие, акне, екзема, чести настинки и инфекции, болки в ставите, болки в мускулите и др. Най-важното е, че ще разбереш и как да се справиш с тях, ако имаш нужда.

А както е казал Хипократ, всички болести започват в червата, здравето също!