FODMAP - FACEBOOK

Ред е на една доста специфична хранителна терапия, основана на списъците с храни с високо съдържание на FODMAP. И тази седмица навлизаме в дълбоки води.

Преди обаче да решиш, че става въпрос за нещо много сложно, специфично и абстрактно, нека да ти споделя кога, къде и по какъв повод  се използва тази диета.

Всъщност освен при хора, страдащи от хашимото, диета с ниско съдържание на FODMAP, или low-FODMAP, се прилага в почти всички случаи на проблеми с храносмилателната система и дисбаланс в чревната микрофлора. А както знаем, това състояние може да причини редица стомашно-чревни неразположения, като синдром на раздразненото дебело черво, бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO), чревна пропускливост и възпалителни чревни заболявания.

Какво е FODMAP?

Под това название се обединяват храните, съдържащи ферментируеми въглехидрати, включващи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли, които подпомагат здравия микробиом при повечето хора. Специално при хора с бактериален свръхрастеж (или SIBO) обаче, те може да причинят храносмилателен дискомфорт, особено ако се консумират в големи количества. Диета с ниски нива на FODMAP се препоръчва често за определен период от време на онези, които страдат от синдрома на раздразненото дебело черво (IBS) и бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO). 

При Low-FODMAP диетите готварските методи са насочени към осигуряване на лесно смилаеми, полезни храни, които преминават през тънките черва и дебелото черво, без да подхранват патогенните бактерии или да увреждат още повече вътрешната обвивка на червата. Препоръчват се лесно смилаеми ястия, които подпомагат борбата с лошите бактерии и дават шанс на червата да се излекуват.

Low-FODMAP е абревиатура, която на български език може да се преведе като диета, бедна на ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли.

Възпалителни чревни заболявания (IBD)

Low-FODMAP диетата отстранява или драстично намалява храните, съдържащи ферментируеми въглехидрати. Low-FODMAP диетата подобрява симптомите на възпалителните чревни заболявания при много хора. В крайна сметка обаче, храните, съдържащи FODMAP, трябва да бъдат въведени постепенно в малки количества с нарастването на толерантността към тях.

Крайната цел на тези диети е да върнат микрофлората в състояние на здраве и баланс, да предотвратят по-нататъшно увреждане на стомашно-чревния тракт и да излекуват увредената чревна лигавица.

При хората със стомашно-чревни симптоми със сигурност в основата може да бъде непоносимостта към FODMAP (понякога наричана фруктозна малабсорбция или чувствителност към FODMAP). FODMAP е съкращение от „ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли“, които на практика са група силно поддаващи се на ферментация, късо- и средноверижни въглехидрати (обикновено с високо съдържание на фруктоза или лактоза) и захарни алкохоли – така популярните напоследък ксилитол и еритритол. Те не се усвояват добре в тънките черва дори при напълно здрави хора, а бактериите в червата ви ги обожават (именно това ги прави силно ферментируеми).

Когато прекалено голямо количество ферментируеми захари попадне в дебелото черво, където концентрацията на чревна микрофлора е най-висока, те подхранват бактериите и предизвикват свръхпроизводство на газове, а в по-крайни случаи и бактериален свръхрастеж. Точно това се наблюдава при непоносимостта към FODMAP. Наличието на тези въглехидрати в дебелото черво може също да понижи усвояването на вода (една от основните задачи на този сегмент от червата). Свръхзасиленото подхранване на чревната ви микрофлора причинява редица храносмилателни симптоми, най-често подуване, газове, спазми, диария, запек, нарушено храносмилане, а понякога и прекомерно оригване.

Забележка:

Ако имаш или се съмняваш, че имаш синдром на раздразненото дебело черво или друго заболяване, обърни се към личния си лекар или квалифициран нутриционист. Тази статия по никакъв начин не е предназначена да диагностицира, третира, предотвратява или лекува което и да е заболяване, както и не възнамерява да замести съветите на медицински специалист.

Почти всеки, който консумира богати на FODMAP храни, изпитва известни стомашно-чревни симптоми. Всъщност е доказано, че приемът на голямо количество инулин с храната (той спада към FODMAP и често се добавя към някои храни и се включва в хранителни добавки в качеството си на пребиотик) значително променя състава на чревната микрофлора (въпреки че е спорно дали за добро и дали здравият организъм е добре приспособен към големи количества инулин). При непоносимостта към FODMAP тези симптоми са засилени по няколко причини. При непоносимост към FODMAP способността на организма ви да смила тези видове въглехидрати е намалена. Това може да се дължи на липса на храносмилателни ензими, които да разграждат точно тези молекули, или на недостатъчно количество GLUT5-транспортери в клетъчните мембрани на ентероцитите за пренос на фруктозата през чревната бариера (за повече информация виж книгите „Микробиом диета” и „Готварска книга за микробиома”). В повечето случаи вероятно действат и двата механизма, а крайният резултат е, че значително по-голяма част от тези захари попадат в дебелото черво неусвоени, което води до засилени симптоми и свръхрастеж на бактерии в този чревен сегмент.

Общ преглед на диетата с ниско съдържание на FODMAP

Храненето с ограничаване на FODMAP е диетична интервенция, която привлича значително внимание сред диетолозите и медицинската общност заради ефикасността ѝ при лечение на синдрома на раздразненото дебело черво (СРДЧ), цьолиакия и бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO). FODMAP е съкращение от английски за ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли – видовете въглехидрати, които биват ферментирани от чревните бактерии.

Избягвай следните храни:

Фруктоза Лактоза Фруктани Галактани Полиоли
Ябълки
Манго
Круши
Диня
Фруктоза
Високофруктозен царевичен сироп
Сушени плодове
Плодов сок
Мед
Царевичен сироп
Мляко
Сладолед
Кисело мляко/йогурт
Сирене
Артишок
Аспержи
Цвекло
Броколи
Брюкселско зеле
Зеле
Патладжан
Резене
Чесън
Праз
Бамя
Лук
Пшеница
Хляб
Бисквити
Макаронени изделия
Цикория
Инулин
Фасул
Нахут
Леща
Соя
Ябълки
Кайсии
Авокадо
Къпини
Череши
Праскови
Круши
Сливи
Сушени сливи
Диня
Карфиол
Зелени чушки
Гъби
Царевица
Сорбитол
Манитол
Ксилитол

Включи следните храни (подходящи за палео хранене):

  • Позволени са банани (неузрели), боровинки, бойсен (хибрид между малина и къпина), червени боровинки, грозде, грейпфрут, пъпеш, киви, лимони, лайм, портокали, малини и ягоди.
  • Зеленчуците, включени в диетата с ниско съдържание на FODMAP, са моркови, целина, градинска жлъчка, джинджифил, зелен фасул, маруля, маслини, пащърнак, картофи, тиква, червени чушки, спанак, сладки картофи, домати, ряпа и тиквички, както и повечето билки.
  • Псевдозърнени храни, като тапиока и арарут, също са позволени.
  • Подсладители, като кленовия сироп, са разрешени, но не в големи количества.

Кога да се придържаш към диета с ниско съдържание на FODMAP?

Когато са налице СРДЧ (синдром на раздразненото дебело черво) и бактериален свръхрастеж в тънките черва (или SIBO).

Най-добри практики, които да спазваш

  • Най-добре е, ако спазваш диетата 60-90 дни.
  • При SIBO (бактериален свръхрастеж в тънките черва) може да се наложи да спазваш диетата от 2 до 6 месеца.
  • Бедната на FODMAP диета позволява консумацията на някои плодове, но е препоръчително да не е в големи количества.

Още по темата

Ферментируемите олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли, които се съдържат в лука, фасула и чесъна, никога не се абсорбират напълно и причиняват отделянето на газове при всички хора, дори и да са напълно здрави. Хората с патогенни бактерии обаче изпитват допълнителни симптоми поради токсичните странични продукти, които се образуват.

Намаляването на приема на FODMAP се определя като подход, който подобрява симптомите при СРДЧ и бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO) при 75% от хората, които се подлагат на тази диета.

Примерен хранителен план

Закуска Обяд Вечеря
Бъркани яйца в кошничка Салата с портокал и пиле Подправено говеждо, завито в зелени листа

 

Източници:
Хашимото. Първопричината“; „Автоимунен палео протокол“, „Готварска книга за микробиома“ „Микробиом диета“, „Протоколът Хашимото“; „Хашимото: хранителна фармакология“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Fill out this field
Fill out this field
Моля, въведете валиден имейл адрес.
You need to agree with the terms to proceed

Меню