Нервната система и вагусния нерв
Не е тайна, че наличието на стрес пряко влияе на качество ни на живот. Знаеш ли обче, че състоянието и активността на вагусния ни нерв са тясно свързани с пълноценния начин на живот. Защото нашата нервна система се задейства при всеки стресов фактор. Когато заплахата отмине, независимо от това колко дълго е траяла, ние отново се чувстваме в безопасност. Тогава се задейства нашата парасимпатикова нервна система. Тя е известна като систематата за почивка и храносмилане. А вагусният нерв е един от главните играчи в цялата система. Нека да разбеем малко повече за системата за почивка и за вагусния нерв.
Парасимпатиковата нервна система помага за забавяне на сърдечния ритъм и ни връща в състояние на мир и спокойствие.
За съжаление, нашият изпълнен със стрес съвременен живот, съчетан с химически и умствени стресори, може да означава, че понякога зацикляме в хронично активиране на симпатиковата нервна система. Когато страдаме от хроничен, продължителен стрес, нашата симпатикова нервна система е постоянно в действие. Надбъбречните ни жлези непрекъснато изпомпват кортизол и адреналин, а нашата парасимпатиковата нервна система рядко има възможност да се задейства и да ни помогне да се отпуснем. Това може да причини нещо, наречено изтощение на надбъбречните жлези или дисфункция на HPA оста. В такива случаи системата за реакция на стрес започва да се обърква, което ви кара да произвеждате хормони на стреса през цялото време. И резултатът може да изглежда ето така:
Добрата новина
Добрата новина е, че можем активно да подкрепяме и да поддържаме парасимпатиковата нервна система в добро състояние. Което означава да следим да активираме вагусния си нерв редовно с някои успокояващи и релаксиращи дейности. Например:
- време сред природата,
- игра с кученце,
- продължителни дълбоки вдишвания,
- четене на хубава книга.
Активацията на парасимпатиковата нервна система е нещо, с което д-р Уил Коул работи постоянно с пациенти. Той има дълъг списък от практики и съвети за излизане от дисфункция на хроничния стрес. Възстановяването на реакцията на парасимпатиковата нервна система и излизането от хроничната свръхактивация на симпатиковата нервна система са в основата на плана в новата книга на д-р Уил Коул. Защо? Защото, заедно с поддържането на здравето на червата чрез правилно хранене,
това са най-добрите инструменти, с които разполагаме, за да намалим тежестта на негативните емоции върху тялото и нашето здраве.
Всички практики за активиране на парасимпатиковата нервна система, описани в книгата “ЧУВСТВАТА НА ЧЕРВАТА” касаят работа с вагусния нерв. Това е нерв, който минава от основата на мозъка надолу по тялото и към коремната област. Той е като лост, с помощта на който можем да изведем тялото си от реактивността и да го върнем в състояние на почивка и храносмилане. Ако парасимпатиковата нервна система е като машина, която трябва да включим, за да възстановим здравата връзка между червата и чувствата, то вагусният нерв е самият превключвател.
Вагусният нерв е в основата на това как точно червата и мозъкът си изпращат съобщения толкова специфично и незабавно през деня и нощта. Той е най-дългият нерв в тялото (думата вагус буквално означава криволичещ или блуждаещ) и той се простира от основата на мозъка до почти всеки основен орган, включително до храносмилателната система и сърцето. Вагусният нерв е най-важният нерв в парасимпатиковата (почивка, храносмилане и възстановяване) нервна система. Чрез блуждаещия нерв се обяснява как емоциите могат да предизвикат физиологични промени в тялото толкова незабавно и защо емоциите, изглежда, засягат далечни кътчета на тялото по начини, които са трудни за обяснение или артикулиране.
Как да излезем от хроничното активиране на вагусния нерв?
Вагусният нерв е по същество основният компонент на парасимпатиковата нервна система. И като такъв има огромно влияние върху функционирането на тялото, включително върху настроението и сърдечната честота. Ако искаме да излезем от хроничното активиране на симпатиковата нервна система, трябва да се насочим към него. Защо? Защото в много отношения той е модулаторът на връзката между червата и чувствата. Например авторите на едно изследване обясняват, че пациентите със СРДЧ са по-склонни да имат ниска активност на блуждаещия нерв. Да не говорим, че нервните окончания на вагусния нерв в червата имат 5-HT рецептори, които регистрират серотонина, секретиран от чревните бактерии и изпращат сигнали до мозъка, в резултат от които в него се освобождават химикали срещу тревожност.
През последните години бяха направени значими крачки в изследванията на вагусния нерв, но всъщност теории за значимостта му битуват от векове. През 1872 година самият Дарвин дори признава, че между сърцето и мозъка има удивителна връзка. В една от ранните си публикации той пише, че „когато сърцето е засегнато, то оказва въздействие върху мозъка, а състоянието на мозъка пък въздейства чрез пневмо-стомашния [вагусен] нерв върху сърцето, така че всяко вълнение води до много взаимодействие и реакция между тези два най-важни органа на тялото“.
Как да разберем колко здрав е нашият вагусен нерв?
Активността на вагусния нерв често се описва като вагусен тонус. Наличието на нисък вагусен тонус – което означава по-малка активност на вагусния нерв – може да бъде свързано с широк спектър от здравословни проблеми и дисбаланси. Например влошеният или нисък вагусен тонус се свързва с:
- Депресия
- Хронично възпаление и имунна дисрегулация
- Тревожност
- Обща чувствителност към стрес
- Емоционална реактивност и слаб инхибиторен контрол
- Проблеми с храносмилането, като забавена подвижност на стомашно-чревния тракт, запек
- Синдром на раздразненото дебело черво, ниска стомашна киселина (хипохлорхидрия) и влошено усвояване на хранителни вещества, като витамин B12
- Влошена регулация на кръвната захар
- Влошена променливост на сърдечната честота
- Висок пулс в покой
- Хронична умора
- Трудност за успокояване и медитация
- Повишено кръвно налягане
Обобщено в едно изречение: вагусният тонус ви прави уязвими както на физически, така и на психологически стресови фактори
Как по-ефективно да активираме вагусния си нерв, за да постигнем по-качествено възстановяване?
Целият план за действие можеш да откриеш при д-р Уил Коул и новата му книга „Чувствата на червата“.
