Знаеш, че вече имаме сериозна библиотека по темата стрес, тревожност и депресия. Важно е да разгледаме различните видове тревожност, за да разберем как точно те влияят на живота ни. Първо, нека започнем с тревожността.
За да илюстрираме нагледно как се сформира тревожността от привидно злободневни ситуации ще използваме пример с пациент на д-р Сет Дж. Гилихан, публикуван в новата му книга „Пренастрой мозъка си. Когнитивно-поведенческа терапия за 7 седмици“.
Тревожните разстройства са най-честите психиатрични състояния. Каква е вероятността хората да имат основен тип тревожност в даден момент?
Разбирането на различните видове тревожност може да помогне за по-доброто справяне с тях.
Или с други думи статистиката показва, че повече от 50% от населението на Земята ще страда от някакъв вид тревожно разстройство през живота си.
За съжаление жените са с около 70% по-склонни да имат тревожно разстройство, отколкото мъжете. Разликата между половете е най-голяма за специфични фобии и най-малка за социално тревожно разстройство.
Тревожността може да бъде полезна. Нека помислим за всички начини, по които тревожността ни помага да се грижим за нашите отговорности. Без тревожност може да не ставаме от леглото сутрин.
В много ситуации би ни се струвало странно, ако човек не изглежда поне малко притеснен, като по време на първа среща или интервю за работа. Може да си помислим, че на човека не му пука.
Тревожността също така ни предпазва от опасности и ни подтиква да защитаваме хората, за които ни е грижа – например тя кара родителите да държат под око децата си в близост до плувен басейн. Накратко, тревожността ни помага да оцелеем, да бъдем продуктивни и да пренесем гените си в следващото поколение.
Професионалистите по психично здраве в Съединените щати обикновено използват петото издание на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства на Американската психиатрична асоциация – съкратено DSM-5 – за да определят кога психиатричната диагноза е оправдана. В DSM-5 е отбелязано, че тревожно разстройство може да е налице, когато:
Нека сега прегледаме основните видове тревожност, които възрастните изпитват, според DSM-5.
Специфичната фобия включва прекомерна тревожност и силен, често ирационален страх от даден предмет или сценарий. Хората могат да имат фобии от почти всичко – от паяци през инжекции до клоуни. DSM-5 отбелязва, че някои страхове са по-често срещани, включително от животни, определени „естествени среди“, като височини и бури, и ситуации, като летене или возене в асансьори. Понякога лош опит води до страха (както при страха на Мел от кучета), но много пъти не можем да идентифицираме първопричината. Ако сте се сблъскали с конкретна фобия, знаете колко разстройващо може да бъде и колко силен е стремежът да избягвате това, от което се страхувате.
Социалното тревожно разстройство включва силен страх от социални сценарии. Въпреки че може да изглежда като специфична фобия от социални ситуации, тя е различна от фобиите по важни начини. Първо, страхът в крайна сметка е от смущение. Изглежда почти жестоко, че често страхът, че „ще изглеждам разтревожен“, е именно това, което само води до повече тревожност.
Освен това при фобиите обикновено знаем дали това, от което се страхуваме, се е случило. Например знаем дали сме паднали от голяма височина или асансьорът е заседнал. Социалното тревожно разстройство, от друга страна, включва предположения за това какво мислят другите: „Мислят ли, че звуча тъпо?“ „Карам ли го да се чувства неловко?“ „Скучно ли им е?“. Дори когато хората ни казват хубави неща – „Чудесна работа днес“ – може да не им вярваме. Може да продължим да вярваме, че представянето ни е било ужасно, въпреки че очевидно нищо лошо не се е случило.
Добрата новина е, че КПТ работи ефективно за справяне с подобни състояния, за намаляване на ненужния дискомфорт в ежедневието ни и увеличаване на благополучието. Разбери повече за КПТ в книгите на д-р Сет Дж. Гилихан „Пренастрой мозъка си. Когнитивно-поведенческа терапия за 7 седмици“ и „Когнитивно-поведенческа терапия за самопомощ. 10 стратегии за справяне с тревожност, депресия, гняв, паника и безпокойство“.
Хората с паническо разстройство често биват поразявани от пристъпи на страх, привидно от нищото, с ясно и внезапно начало. Колкото и да са неприятни, паническите атаки сами по себе си не са разстройство; само около един от всеки шест души, които са имали паническа атака, всъщност имат паническо разстройство. Атаките трябва да се случват
многократно и неочаквано и човек трябва или да се тревожи, че ще има още атаки, или да промени поведението си – например избягване на шофиране в определени часове от деня. Желанието да се избягват места, където има вероятност да се появи паника, може да бъде толкова силно, че да доведе до състояние, наречено агорафобия.
Пристъпът на паника не е фин – той е като аларма, която се включва и привлича вниманието ни. По време на паника симпатиковата нервна система на тялото инициира реакция „бий се или бягай“, освобождавайки химикали като адреналин, които ни подготвят да се справим с опасност. Ето общите ефекти от тази аларма „бий се или бягай“, частично извлечени от работна тетрадка на експертите по паниката Мишел Краске и Дейвид Барлоу:
Добрата новина е, че КПТ работи ефективно за справяне с подобни състояния, за намаляване на ненужния дискомфорт в ежедневието ни и увеличаване на благополучието. Разбери повече за КПТ в книгите на д-р Сет Дж. Гилихан „Пренастрой мозъка си. Когнитивно-поведенческа терапия за 7 седмици“ и „Когнитивно-поведенческа терапия за самопомощ. 10 стратегии за справяне с тревожност, депресия, гняв, паника и безпокойство“.
Въпреки че звучи като вид специфична фобия, агорафобията всъщност е избягване на места, където смятаме, че би било наистина лошо да изпаднем в паника (или да направим нещо друго смущаващо, като например да имаме неконтролируема диария). Според DSM-5 човек с агорафобия е вероятно да избягва неща като обществен транспорт, мостове, киносалони, опашки в хранителния магазин или просто да бъде навън без „осигуряващ безопасност“ спътник, който би могъл да му помогне, ако се случи нещо. В някои случаи тревожността и избягването са толкова силни, че човек изобщо спира да излиза от къщи, понякога с години.
Отличителният белег на генерализираното тревожно разстройство е постоянната и всеобхватна тревожност. В допълнение към прекомерната и трудна за контролиране тревожност, част от ГТР са и неща като проблеми със съня, затруднено концентриране и чувство на постоянна умора. Докато паниката се изживява, сякаш има заплаха от непосредствена опасност, ГТР е на противоположния край на спектъра. Тревожността се разпространява в множество области (затова и разстройството се нарича „генерализирано“) и се преживява като смазващ страх от всички видове „какво, ако“. Щом една тревога бъде разрешена, на нейно място се появява друга.
Притесняваш ли се, че страдаш от определена форма на тревожност? Следният контролен списък може да ти помогне да разбереш какви видове тревожност може да имаш.
Не пропускай да разбереш колко ефективна е когнитивно-поведенческата терапия. Разледай следните статии и книги.
Добрата новина е, че за всички тези състояния, които могат да предизвикат ненужен дискомфорт в ежедневието ни можем да си помогнем ефективно с помощта на книгите на д-р Сет Дж. Гилихан „Пренастрой мозъка си. Когнитивно-поведенческа терапия за 7 седмици“ и „Когнитивно-поведенческа терапия за самопомощ. 10 стратегии за справяне с тревожност, депресия, гняв, паника и безпокойство“. Разгледай ги тук!
