Как да разпознаем сигналите за инсулинова резистентност, какво означават те за нашето здраве и защо именно сега е важно да не отлагаме да предприемем стъпки? Разбери всичко това в новата ни статия.
Може би усещаш, че правиш всичко „правилно“ — ядеш сравнително добре, движиш се, но все пак трудно сваляш килограми, имаш колебания в енергията или следобеден срив, когато ти се приисква сладко.
Може би усещаш подуване, мозъчна мъгла или непрестанен глад.
Ако това ти звучи познато, вероятно е време да се замислиш за инсулиновата резистентност — тихо състояние, което стои в основата на множество женски проблеми: умора, покачване на тегло, хормонален дисбаланс, а в дългосрочен план — риск от диабет тип 2.
Непрекъснато съм на диета, но не свалям, а качвам…
Глюкозата е основният източник на енергия за организма. Всяка клетка в тялото ни се нуждае от глюкоза, за да изпълнява функциите си: клетките на белите дробове – за да дишат, мозъчните клетки – за да мислят, сърдечните клетки – за да изпомпват кръв, очните клетки – за да виждат, и т.н. Глюкозата е важна! И основният начин, по който можем да си я осигурим, е с храненето.
Получаваме глюкоза от всички въглехидратни храни (хляб, макаронени изделия, зърнени храни, царевица, ориз, картофи, плодове и сладкиши) и от зеленчуци, млечни продукти и напитки, които се разграждат до въглехидрати. Когато консумираме тези храни, те се разграждат до глюкоза (кръвна захар), която навлиза в кръвния поток. Но тя не може да остане задълго там, защото в прекомерни количества би била токсична за организма. Тя трябва да се „изгори“ в клетките. И човешкото тяло е изобретило елегантно решение, с което бързо изчиства глюкозата от кръвта и я премества и съхранява в клетките.
Веднага след хранене специализирани клетки на панкреаса (задстомашната жлеза), наречени бета-клетки, „усещат“ повишената глюкоза в кръвта и освобождават инсулин в кръвния поток. Инсулинът е транспортен хормон, той „извозва“ глюкозата през кръвта до клетките. А клетките притежават специални рецептори, които да го разпознават…
Ето защо инсулинът е един от основните регулатори на обмяната на веществата и е изключително полезен. Основната му задача е да транспортира глюкозата от кръвта до мускулните клетки и до черния дроб, където тя да се използва за енергия или да се съхранява под формата на гликоген.
Защо ли? В праисторически план храната е била оскъден ресурс, който не е бил наличен във всеки един момент. Именно затова на тялото ни се е наложило да съхранява излишните хранителни вещества, за да се презастрахова срещу евентуално настъпване на глад.
Когато приемаме бързи въглехидрати (захар, бял хляб, сладкиши, ориз) кръвната захар се повишава рязко. Пик на глюкозата! Панкреасът отделя инсулин, който да „отвори“ клетките и глюкозата да влезе вътре, за да освободи енергия и клетката да функционира. Щом захарта навлезе в тъканите и нивата ѝ в кръвта съответно намалеят, панкреасът получава нов сигнал – този път да спре да произвежда активния хормон.
Когато сме подложени на стрес, водим заседнал начин на живот, системно нарушаваме здравословната диета и… започнем да се храним често и безразборно и непрекъснато вкарваме в организма храна, провокираме отделянето на инсулин по всяко време. Неговото ниво се покачва, но клетките започват да го игнорират и да не са чувствителни към него. Рецепторите, с които те „чуват“ идването му, са „счупени“ и те не могат да приемат глюкозата, т.е. храната, която той им доставя. Когато клетките не реагират на инсулиновия сигнал, това води до натрупване на твърде много глюкоза в кръвния поток… За да компенсира, панкреасът секретира все повече и повече инсулин, за да регулира нивата на кръвна захар. Завихря се порочен кръг… и се развива хиперинсулинемия.
С течение на времето бета-клетките на панкреаса се изтощават и секреторната им функция се нарушава… Състоянието е стъпка преди диабет от втори тип, тъй като свръхпроизводството на инсулин все пак успява да поддържа нивата на кръвна захар в нормални рамки за известно време.
Според съвременни проучвания инсулиновата резистентност засяга не само кръвната захар, другите хормони и обмяната на веществата, но и мозъка. Вече все по-често я наричат диабет от трети тип, свързвайки я с болестта на Алцхаймер.
Инсулиновата резистентност не се развива за един ден, но и не се коригира с универсални диети.
Това е проблем, който често остава незабелязан, докато не прогресира до по-тежък етап.
Причините за развиване на инсулинова резистентност все още не са изяснени. Счита се, че генетичните фактори играят голяма роля – някои хора дори се раждат с това състояние. Други рискови фактори са стресът и наднорменото тегло. Когато в тялото има натрупани излишни мазнини, това води до възпаление, което нарушава обмяната на веществата и пречи на способността на тялото да реагира правилно на инсулина. Но от друга страна, инсулиновата резистентност води до качване на килограми… и се затваря порочен кръг.
Специалистите казват, че най-добрият начин да разберем дали сме изложени на риск от инсулинова резистентност, включва редовно измерване на талията. Талия с размери над 88 сантиметра за жени и над 100 сантиметра за мъже увеличава шансовете за инсулинова резистентност и метаболитен синдром, който също е свързан с инсулиновата резистентност.
Липсата на физическа активност намалява чувствителността към инсулин.
Някои лекарства (кортикостероиди, антидепресанти, антипсихотици и други) са свързани с причиняване на инсулинова резистентност заради рязката промяна на хормоналния баланс в тялото след приема им.
Нарушенията в съня, както и сънната апнея също водят до увеличаване на хормоните на стреса, които влияят отрицателно на метаболизма.
Инсулиновата резистентност обикновено няма ясно проявена симптоматика. Много хора страдат от ИР години наред, без да подозират за това, и чак след години кръвната захар може да започне да се повишава и да доведе до преддиабет или диабет от втори тип. Може също да се развие неалкохолна мастна чернодробна болест, която повишава риска от увреждане на черния дроб и сърдечни заболявания.
Затова профилактичните прегледи и рутинните лабораторни изследвания са задължителни.
Рискът от инсулинова резистентност може да се определи от нивата на кръвната захар инсулина на гладно. Това изчисление се нарича още „HOMA индекс“. Съкращението HOMA-IR означава „хомеостазен модел за оценка на инсулинова резистентност“. Изчисляването на HOMA-IR е косвен показател, който отразява устойчивостта на клетките на тялото на действието на инсулина. Ако клетките развият резистентност към хормона, тогава той не може да транспортира глюкоза вътре в клетките и тя се натрупва в кръвта. Колкото по-висок е индексът HOMA, толкова по-ниска е чувствителността към инсулин, следователно инсулиновата резистентност е по-висока.
Холестеролът и мазнините не са водоразтворими, а кръвта е съставена предимно от вода. Тези жизненоважни субстанции се транспортират до местоназначенията си посредством водоразтворими частици, наречени липопротеини. Част от въпросните липопротеини обаче може да се натрупат в стените на артериите под формата на мастни отлагания, формирайки атеросклеротични плаки. Нивото на холестерола в кръвта не трябва да надхвърля 5,5 – 6,0 mmol/l.
При повишени стойности на холестерола тези натрупвания затрудняват кръвообращението и създават предпоставки за образуването на съсиреци – фактори за сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти.
Високият холестерол може да бъде унаследен или резултат от нездравословно хранене и заседнал начин на живот. Според последните изследвания обаче холестеролът, постъпващ в организма чрез хранителните продукти, почти не влияе върху нивото на холестерола в кръвта, респективно върху отлаганията по вътрешната повърхност на артериите. Нещо повече – когато диетата е бедна на холестерол и в организма е налице холестеролов недостиг, то като компенсаторна реакция организмът започва сам да си го произвежда. Това обяснява високите стойности на холестерол при слаби жени, при вегетарианци и вегани.
Има начини за управление на инсулиновата резистентност чрез промени в стила на живот, подобряване на начина на хранене и увеличаване на физическата активност.
И добрата новина е, че ако научим за инсулиновата резистентност навреме, можем да предотвратим развитието на диабет.
Смятам, че когато говорим за стрес и справянето със стреса, всеки сам намира решение за себе си. За едни от жените това е йога, медитации, потъване в духовни практики, за други – ходене по планини, танци и пътувания в чужбина, за трети – хубава книга и гушкането на любимия котарак, както и спа процедури, масажи, музика, филми, рисуване, грънчарство, защо не и шопинг…
Мили момичета, от което се чувствате най-добре, това правете, няма правила…
Най-точното определение, което съм чувала за медитацията, е: „Всичко, което може да застане между нас и нашите мисли, е медитация и трябва да му се доверим и да му се отдаваме често…“
Доказано е обаче, че когато сме подложени на стрес, се храним импулсивно и донякъде неразумно… Всяка от нас познава онова подло гласче: „Искам чипс, искам вафла, искам пуканки, искам шоколад“ вечер или посред нощ, или около идването на месечния ни цикъл…
Състоянието инсулинова резистентност често се развива бавно. Може с години да няма ясни симптоми, докато не се стигне до преддиабет или диабет тип 2.
Освен това, високият инсулин има и други ефекти:
Но ако реагираш навреме, тялото има способност да се възстанови. Дори малки промени в храненето, движението и съня могат да върнат чувствителността към инсулина.
Физическата активност е най-силният естествен регулатор на инсулина.
Когато не спиш достатъчно, тялото ти произвежда повече кортизол и грелин (хормон на глада).
Постоянният стрес може да обезсмисли всяка диета. Опитай да:
Ако подозирам, че имаш инсулинова резистентност, не гадай – провери.
Измери инсулин, глюкоза и HOMA-IR, и се консултирай с ендокринолог.
Колкото по-рано започнеш промяната, толкова по-бързо ще усетиш разликата – повече енергия, по-добър сън, по-леко тяло.
При жените инсулиновата резистентност често върви ръка за ръка с хормонални проблеми – ПМС, акне, косопад, нередовен цикъл.
Когато нивата на инсулин са постоянно високи, това променя начина, по който тялото регулира естрогена, тестостерона и кортизола.
Резултатът?
Чувстваш се изтощена, раздразнена, без фокус и сякаш не си „в собствената си кожа“.
Затова работата с тялото ти трябва да е цялостна – не само диета, а осъзнато женско възстановяване.
Именно това е посланието в книгата на д-р Угринова „АзЖената“ – как да балансираш хормоните си, да намалиш инсулина и да възвърнеш връзката със собственото си тяло.
В „АзЖената“ д-р Угринова споделя съвременни, научно обосновани стратегии за справяне с инсулиновата резистентност, затлъстяването и хормоналния хаос.
Това не е просто здравна книга – това е практично ръководство за жената, която иска да си върне енергията, увереността и контрола.
Ще научиш:
Вземи книгата „АзЖената“ тук →
Инсулиновата резистентност не е присъда – тя е покана да се погрижиш за себе си по нов начин.
Да забавиш темпото, да се вгледаш в сигналите на тялото си и да започнеш с малки, устойчиви промени.
Колкото по-рано я разпознаеш, толкова по-бързо ще върнеш лекотата, енергията и сиянието си.
А ако имаш нужда от подкрепа – д-р Угринова и нейната книга „АзЖената“ ще ти покажат пътя.
