Кортизол

 

Кортизолът е хормонът, който управлява пристъпите на глад, храносмилането, кръвното налягане, моделите на будуване и сън, физическата активност и способността ни да се справяме със стреса. Той принадлежи към семейството на глюкокортикоидите — сложно наименование за вещества, които могат да повишават глюкозата в кръвта. Това е основната задача на кортизола: да увеличава глюкозата и да съхранява излишъка в черния дроб чрез процес, наречен съхранение на гликоген. Глюкозата ни осигурява енергия. Ако клетките ни не получават достатъчно, ние клюмваме. Тогава е  възможно по време на усилени физически упражнения да преживеем срив – крайно изтощение до степен да не можем да продължим с упражненията. Изведнъж се чувстваме замаяни, раздразнителни и тотално хипогликемични – показатели, че сме изразходвали основните си запаси от енергия.

Как хроничния стрес и повишения кортизол водят до хормонален дисбаланс

 

Като най-мощния от глюкокортикоидите, кортизолът ни поддържа живи чрез три свои ключови функции. Той:

• повишава кръвната захар;
• повишава кръвното налягане;
• модулира възпалителните процеси.

Признаци на балансиран кортизол

Когато ниво на кортизол в кръвта ни е подходящо и не превръща мозъка ни в швейцарско сирене, през повечето време ние се чувстваме спокойни, свежи и концентрирани. Сутрин скачаме от леглото, тъй като сме спали добре, нямаме торбички под очите, храним се нормално, без никакви колебания на кръвната захар, чувстваме, че тялото ни има добър ритъм, а общото ни натоварване (количеството физически и психологически стрес, което ни се струпва), е управляемо и приятно. Храним се с питателна храна. Постигаме баланс в живота си между това, което влиза, и това, което излиза от него. Захар: може да хапнем, но може и да пропуснем.

• Чувстваме се жизнерадостни, позитивни и оптимистични.
• Ядем на всеки четири до шест часа, без да се разтреперваме, да ставаме раздразнителни или да имаме ниска кръвна захар.
• Когато сме изправени пред стрес, не се отдръпваме от ужас. Усещаме всичко като нещо, което може да бъде измислено и разрешено.
• Спим добре през нощта и се събуждаме освежени.
• Фокусираме се върху проблемите, които можем да променим, а не върху проблемите, по които не можем да направите нищо (последното е отличителен белег на тревожност, а понякога и на лека лудост).
• Кръвното ни налягане и глюкозата на гладно (кръвна захар) са нормални, което означава, че нямаме пристъпи на силно желание за кафе и за нещо шоколадово.
• Имаме време да изпълним задачите си, обикновено с удоволствие, а не с тревога за бъдещия момент и с мисъл за следващата задача.

Спомняме си къде сме оставили ключовете и децата си (през повечето време).

• Когато децата ни дразнят, партньорът ни прави сцена или нещо се обърка, поемаме дълбоко въздух и оставяме корема си да се разшири. По-проактивни и по-малко реактивни сме.
• Знаем как да успокояваме сами себе си бързо и ефективно. Умело се справяме със стреса чрез дишане, време с приятелки, масажи и майндфулнес.
• Вечер са ни необходими около двайсет минути, за да заспим. Събуждаме се след осем часа (или след колкото е идеалният брой часове сън за нас, като сме уринирали два пъти или по-малко), чувствайки се напълно възстановени и готови да прегърнем това, което денят ще донесе.

Прочети повече за това как да балансираш кортизола и другите си хормони, като постигнеш оптимално състояние на целия си организъм, в книгите от нашия специален Промоционален пакет „Баланс“. Само до края на месеца можеш да го закупиш с не един, а цели два невероятни подаръка. Виж повече ТУК.