Кандида и психично здраве: когато депресията и тревожността идват от червата

Будиш се изморена, въпреки че си спала осем часа. Към обед умът ти се замъглява и трудно държиш фокус на разговор. Вечер усещаш необяснима тревожност, която не можеш да обясниш на никого, защото всъщност нищо лошо не ти се случва в действителност, но ти оставаш силно тревожна. Подозираш всичко: стресовия проект, хормоналните промени, недоспиването, може би и пременопаузата. Но вероятно не си се замисляла, че причината може да е скрита далеч от мозъка – в червата ти.

Питаш се каква е връзката между кандида и психично здраве? В книгата на Ан Борох „Кандида – пълното решение“ се обяснява как свръхрастежът на гъбичката Candida albicans може да предизвиква симптоми, които изглеждат изцяло психологически: депресия, тревожност, мозъчна мъгла, проблеми с паметта и хронична умора. Книгата предлага 90-дневна програма, която работи едновременно върху червата и психиката.

Връзката между червата и психичното здраве вече е документирана от изследователи в Медицинското училище на Джонс Хопкинс, Калифорнийския технологичен институт и редица други научни центрове. Между 80 и 90 на сто от серотонина – невротрансмитерът, който регулира настроението и съня – се произвежда в червата, а не в мозъка. Когато балансът там се наруши, страда цялата нервна система. Темата за оста чрева–мозък и възстановяването на връзката с тялото е разгърната подробно от д-р Уил Коул в „Чувствата на червата“ – двете книги се допълват добре, особено ако симптомите ти не реагират на стандартните подходи.

Ако никога не си правила връзка между храносмилането и настроението си, тази статия ще покаже защо тя е по-силна, отколкото предполагаш. И защо понякога решението не е в нов антидепресант, а в това да се обърне внимание на онова, което се случва в червата ти през цялото това време.

Защо червата управляват настроението повече, отколкото подозираш

Червата като „втори мозък“

От края на 90-те години учените все по-често говорят за червата като за втори мозък. Не защото червата мислят, а заради ентеричната нервна система – мрежа от над 100 милиона нервни клетки, разположена в лигавицата на храносмилателния тракт. Тази мрежа осигурява двупосочна комуникация: червата изпращат сигнали към мозъка, а мозъкът отговаря. Точно затова стресът ти причинява стомашни болки, а в моменти на вълнение усещаш „пеперуди“. Когато имунната система е добре, тази комуникация е перфектна и работи безпроблемно.

Когато обаче в червата има хронично възпаление или свръхрастеж на дрожди, сигналите се изкривяват. Те стигат до мозъка като тревожност без видима причина, лошо настроение от сутринта или необяснима умора. Един от пътищата, по който това се случва, е вагус нерва, който се простира от корема до мозъчния ствол. Шведско проучване, публикувано в Neurology, открива, че протеин от стомаха може да пътува до мозъка точно по този път. Ан Борох допуска, че кандида може да използва същия маршрут – и че именно затова чревните проблеми и психичните симптоми често вървят заедно.

В практиката си тя описва нещо, което повечето хора пропускат: ако след прием на антидепресанти стомашно-чревните оплаквания се влошат, това не е страничен ефект, който трябва просто да изтърпиш. Това е сигнал, че оста чрева–мозък работи и в обратната посока – че мозъчните медикаменти влияят и върху червата. Особено инхибиторите на обратното поемане на серотонин, тъй като голяма част от серотонина се произвежда именно там. Това не означава, че трябва да спираш предписани лекарства – означава, че въпросът за червата заслужава да стои на масата.

За още по-задълбочен поглед върху връзката между храненето, емоциите и здравето на червата, разгледай книгата „Чувствата на червата“ от д-р Уил Коул. В нея ще откриеш практически насоки как да възстановиш връзката между това, което ядеш, и начина, по който се чувстваш, както физически, така и емоционално.

Микотоксините и ацеталдехидът – токсините, които пътуват до мозъка

Когато кандида премине в свръхрастеж, тя произвежда токсични молекули, наречени микотоксини. Около 79 различни микотоксина са идентифицирани като свързани с тази гъбичка. Те отслабват имунната система, предизвикват възпаления и увреждат тъкани и органи – включително мозъчни клетки. Когато чревната стена стане пропусклива (състояние, известно като синдром на пропускливите черва), тези токсини могат да навлязат в кръвния поток. Ако черният ти дроб е претоварен от лошо хранене, алкохол, тютюнопушене или медикаменти, той не успява да ги обезвреди и те се отлагат в мозъка, нервната система, ставите и кожата.

Един от двата основни микотоксина, които се образуват от кандида е ацеталдехидът – същият страничен продукт, който се образува при метаболизма на алкохола, но този от кандида е шест пъти по-силен от етанола. Ан Борох описва случаи, в които клиенти с високи нива на ацеталдехид имат положителен резултат на тест за алкохол, без да са пили. Когато черният дроб не успява да го обработи, ацеталдехидът се освобождава в кръвообращението и причинява усещане за махмурлук, световъртеж, мозъчна мъгла, загуба на равновесие. По-сериозното е, че разрушава дендритите – нишковидните сегменти на невроните, чрез които те комуникират. Изчерпва и тиамин (B1) и ниацин (B3), които са критични за мозъчната функция и за производството на серотонин. Резултатът е дълъг списък от симптоми: емоционална апатия, депресия, безсъние, тревожност, проблеми с паметта, повишена раздразнителност, намалена сетивна острота, понижено либидо.

Лечението на кандида често започва не с готов отговор, а с разпознаването на поредица от симптоми, които на пръв поглед изглеждат несвързани.

Глиотоксин и порочният кръг на отслабената имунна система

Вторият тревожен микотоксин е глиотоксинът. Той деактивира ензимите, които отговарят за извеждането на токсините от тялото, и предизвиква промени в ДНК на белите кръвни клетки. Тялото вече не може да се почисти ефективно. Имунната система отслабва, появяват се нови инфекции – и често следва нов курс антибиотици, който още повече подхранва дрождите. Така се поддържа кръг, в който мозъкът непрекъснато получава токсични сигнали отдолу, а ти се чувстваш все по-зле без видима причина.

Възстановяването на психичното здраве в такъв случай не може да се случи само с антидепресанти или психотерапия. Трябва да се прекъсне самата причина. Това не означава, че лекарствата и терапията не работят – в много случаи те остават необходими и животоспасяващи. Но ако червата са в хроничен дисбаланс, лечението никога не достига пълния си потенциал, защото тялото продължава да произвежда токсичния фон, върху който се развиват симптомите.

Кога да заподозреш кандида зад психичните симптоми

Какво откриват изследванията

Емили Северанс, изследователка в Медицинското училище на Джонс Хопкинс, открива зависимост между прекарани инфекции с кандида и повишена честота на психични заболявания, включително шизофрения и биполярно разстройство. Проучване на Калифорнийския технологичен институт от 2016 г. установява връзка между чревните микроорганизми и развитието на движения, подобни на Паркинсон, при мишки. Екип от Университета в Мадрид е открил гъбични инфекции в цереброспиналната течност и мозъчната тъкан на пациенти с амиотрофична латерална склероза и с алцхаймер.

Тези данни не доказват, че кандида причинява психични заболявания при всеки. Но показват, че науката започва сериозно да разглежда връзката между гъбичен свръхрастеж и мозъчна дисфункция. Множество проучвания дори потвърждават, че антибиотикът миноциклин има ефект при симптоми на шизофрения – резултат, който подсказва, че част от това, което сме отдавали на „психически фактори“, всъщност може да има инфекциозна или микробна основа.

Именно връзката между чревното здраве и цялостното ни състояние е една от темите, които д-р Ан Борох разглежда подробно в книгата си „Решението за кандида“.

Симптомите, които често се пропускат

Ако психичните ти симптоми се появяват заедно с някои от следните, си струва да обмислиш дали кандида не играе роля:

• постоянна умора, която не минава след сън;
• мозъчна мъгла и трудност да следиш разговор;
• забавени рефлекси;
• повишена раздразнителност и тревожност без видим повод;
• пристъпи на паника;
• намалена сетивна острота;
• усещания като при махмурлук, без да си пил/а алкохол;
• силно желание за захар и/или алкохол;
• ПМС с подуване и чувствителност на гърдите;
• нарушения в съня;
• повтарящи се синусови инфекции, рефлукс или гъбични инфекции.

Този списък не е диагностичен инструмент, но е добра отправна точка за разговор със специалист по функционална медицина, който познава темата за гъбичните инфекции. Особено ако в миналото си приемал/а продължителни курсове антибиотици, противозачатъчни или ако ежедневието ти е свързано с хроничен стрес и режим, в който закусваш със сладко и често пропускаш обяд. Всяко решение, свързано с медикаментозно лечение или промяна на терапия, трябва да се обсъжда с лекуващия лекар.

Ако си преминал през продължителен курс с антибиотици, грижата за чревната среда е тема, която заслужава специално внимание. Антибиотиците могат да повлияят не само нежеланите микроорганизми, но и баланса на чревната микрофлора.

Затова събрахме в един ПРОМОпакет специално подбрани книги, които помагат да разбереш по-добре микробиома и как чрез хранене и ежедневни навици можеш да подкрепиш чревното си здраве.

Полезно е да обърнеш внимание и на това кога са се появили симптомите. Дали тревожността и мозъчната мъгла са се влошили след дълъг курс антибиотици. Дали психичното състояние се променя, когато промениш храненето си – особено количеството захар, алкохол и преработени въглехидрати. Дали проблемите с настроението вървят заедно с цикъла или с периоди на засилен стрес. Тези модели не дават отговор сами по себе си, но рисуват картина, която често липсва в кабинета на психиатъра, защото никой не е питал за нея.

Връзката между кандида и психичното здраве не е причината за всеки случай на депресия или тревожност. Но е причина, която остава пренебрегвана в стандартната практика, въпреки натрупващите се научни данни. Ако умората, мозъчната мъгла, тревожността и проблемите с настроението вървят ръка за ръка с храносмилателни симптоми – подуване, газове, рефлукс, повтарящи се гъбични инфекции, – си струва да погледнеш по-надолу от мозъка.

Книгата на д-р Ан Борох предлага конкретна 90-дневна програма за справяне с кандида и психично здраве едновременно. Подходът е цялостен: храна, добавки, управление на стреса и грижа за тялото като система, в която всичко е свързано.

Не винаги мозъкът е източник на тревожност. Понякога той отразява процеси, които се случват другаде в тялото. Връзката между кандида и психичното здраве е още една причина да обърнем внимание не само на мислите и емоциите си, но и на сигналите, които идват от червата.

Още по темата как да подкрепиш нервната си система:

Три книги разглеждат темата за депресията и тревожността от различни страни: „Пренастрой мозъка си“ от д-р Сет Гилихан работи с мисловните модели и тревожността, „Излекувай нервната си система“ от д-р Линеа Пасалер със стреса и саморегулацията, а „Хранене за победа над депресията и тревожността“от д-р Дрю Рамзи с връзката между храненето, мозъка и настроението.

Заедно те предлагат по-цялостен поглед към ума, тялото и нервната система:

Ако трудно избираш между различните заглавия, виж нашия практичен ориентир „Коя книга е подходяща за мен?“.